Репортерът на "24 часа" беше похвален за "единствения смислен въпрос", зададен на една иначе безсмислена двучасова среща в БТА по темата има или няма свобода на медиите в България

След 3 дни в София и срещи в президентство, прокуратура и министерства, група от неправителствени организации и синдикати, обяви, че е "нужен напредък в предотвратяването и наказването на посегателствата срещу журналисти в страната ни, а приемът на законодателство срещу делата шамари (SLAPP) е повече от наложителен". След тези общи и без конкретно съдържание заключения, пратеникът на "24 часа" зададе въпроса:

"А говорихте ли за побоя над журналиста Слави Ангелов и какво става със съдебното му дело?".

Вече 5 години и 7 месеца се бави процесът за едно от най-драстичните посегателства върху свободата на словото. Инцидентът срещу едно от знаковите лица на "24 часа" Слави Ангелов е сред 34-те активни сигнали в платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа в момента. 100 заседания за тези 5 години и 7 месеца и брутално бавене и отлагане от страна на адвокатите на тримата обвиняеми!

"Темата беше обсъдена при срещата ни в министерството на правосъдието!", лаконично отговориха на пресконференцоята. А после пред "24 часа" Флутура Кусари от Европейски център за свобода на пресата и медиите допълни, че е много важно съдии, прокурори, адвокати да бъдат обучени за това как да се справят с подобни дела, така че да се решават много по-бързо. И какво от това?!

А през 3-дневната си визита групата от синдикалисти и НПО-то така и не намери време да се срещне със Слави Ангелов, за да научи от първо лице какво означава истинско посегателство върху свободата на словото.

Дали госпожа Косари, знае, че нападателите на главния редактор на "168 часа" са защитавани от една от най-скъпите адвокатски кантори, чиито представители непрекъснато апелират за съдебна реформа. Очевидно, такава, каквато на тях е удобна. А "24 часа" успя да направи своята мноооого дребна реформа, осветявайки поредното неявяване на друг от адвокатите на нападателите, който се оказа депутат и бе отстранен от парламента и напусна политиката.

"24 часа" задава смислени въпроси на безсмислени дебати, защото си върши работата.

За пореден път журналисти питаха и не получиха отговор кои български представители са сред анкетираните всяка година, когато "Репортери без граници" мерят свободата на словото.

Рикардо Гутиерес от Организацията на синдикатите на журналистите в Европа, призна публично, че от 2015 г. години "наблюдава" медиите в България, но никога не се е срещал с тези, които присъстваха на пресконфенцията в БТА. Сред тях беше и издателят на "Труд" Петьо Блъсков.

Най-интересен се оказа финалът на тази безсмислена среща. Докато изключваха и включваха микрофона на репортер на ПИК, се чу, че журналистите от "Капитал" и "Дневник" държали техниката си в парламента, в стаята на "Продължаваме промяната".

И благодарение на контактите си с тази партия пък били единствените с достъп в парламента до места, затворени за колегите им от други медии.

А иначе е права г-жа Кусари, че България трябва да приеме евродирективата срещу делата "шамари" и Препоръката на Съвета на Европа относно SLAPP, превръщайки ги в закон. За информация на групата, която очевидно се разходи до България, за да оправдае полученото финансиране по някакъв проект, "24 часа" две години бе със запорирани 100 хиляди лева от бизнесмен срещу бъдещ съдебен иск, който по-късно бе спечелен от медията. Но ако през тези 2 години на някоя извънстолична медия бяха запорирани дори 20 хиляди лева, тя щеше да фалира.

Да, права е г-жа Кусари, че е много важно съдии, прокурори, адвокати да бъдат обучени как да се справят с подобни дела, за да се решават много по-бързо. Но е по-важно и европейските НПО-та да се занимават с реалните проблеми на гилдията.

Иначе групата призна, че случаите на пряк политически натиск над журналисти у нас са намалели в сравнение с предходни години.

На двама правосъдни министри до 2024 г. "24 часа" предложи да инициират промени в законодателство, за да се стопира възможността на медии с ясна собсвеност да не се блокират сметки срещу бъдещи съдебни искове. Но и за това "смислено предложение" не остана време на безсмисления дебат в БТА. Впрочем, в България има регистър на собствеността на медиите и да се твърди обратното, просто не отговаря на истината. Друг е въпросът, че той трябва да се усъвършенства и мястото му съвсем не е в културното министерство, а в това на правосъдието, например. Вероятно и затова министър Бачев не е приел групата синдикалисти и НПО-та, за което те  се оплакаха публично.

Един от най-сериозните проблеми на журналистиката днес, е защитата на авторските права - тема, която може да обедини медиите, но и тя липсваше от дебата.

С една дума - тъжно е да говориш за медии, без да чуеш и се срещнеш с най-големите от тях. Така винаги картината ще е изкривена според този, който прави доносите срещу българската реалност.