Палестинска държава е в интерес на целия свят

Повече от половин век след арабско-израелската война от 1967 г. и приемането на Резолюция 242 на Съвета за сигурност на ООН, която установява принципа на изтегляне на Израел от териториите, окупирани по време на войната в замяна на мир и сигурност, израелците и палестинците не са постигнали значителен напредък в постигането на траен и справедлив мир.

Когато френският президент Еманюел Макрон обяви, че страната му ще признае държавата Палестина, реакциите бяха бързи и остри. Израелският премиер Бенямин Нетаняху обвини Франция, че „награждава Хамас". Докато други критици досега изразиха съмнения относно момента на тази стъпка, предвид продължаващата война в Газа близо две години, изминали от атаките на 7 октомври.

Въпреки това, ходът на Макрон в действителност не представлява отстъпка пред тероризма на "Хамас", а по-скоро е премерен опит да се укрепи позицията на Палестинската автономия - политическия опонент на "Хамас" и единственото останало палестинско партньорство на Израел в мирния процес.
За Париж позицията е ясна: "Хамас" трябва да бъде разоръжен и да му се попречи да играе каквато и да е роля в управлението Газа.

Промяна в позицията

За да се разбере значението на тази промяна в позицията на Франция, е необходимо да се върнем към традиционната позиция, която Париж е заемал в продължение на десетилетия. Повече от 40 години Франция настоява, че създаването на палестинска държава трябва да бъде резултат от преки преговори с Израел. Покойният френски президент Франсоа Митеран изрази тази позиция в историческата си реч пред Кнесета през 1982 г., като подчерта, че признаването от страна на Франция трябва да бъде резултат от мира, а не негова предпоставка. Това беше първата реч, произнесена от френски президент в Израел, и създаде политически прецедент, че Франция ще признае палестинската държава едва след като Израел я приеме.

Решението на Макрон представлява отклонение от тази традиция, оправдано от драматичните промени в политическата картина. Откакто Нетаняху се върна на власт през 2022 г., неговото правителство – най-дясното в историята на Израел – води систематична политика, която подкопава „решението за две държави".

И докато световното внимание се насочва към Газа, усилията на крайно десните министри на Израел са отправени към Западния бряг - те настояват за анексирането му и консолидирането на проекта "Великият Израел" чрез разширяване на селищата, легализиране на аванпостовете им и разрушаването на авторитета на Палестинската автономия.
Решението на Франция е за търсене на дипломатическо решение за изолиране на "Хамас", възстановяване на легитимността на Палестинската автономия и напредък в политическото решение.

„Декларацията от Ню Йорк", която бе подкрепена от Саудитска Арабия и Франция е ключова в този контекст. За първи път регионалните участници, сред които Катар и Турция - двама от основните посредници с "Хамас", публично призовават за разоръжаване на движението и изключването му от управлението на Газа. Когато "Хамас" приветства признаването на палестинската държава от Франция, движението пренебрегна това публично осъждане и направи отчаян опит да регистрира някаква символична победа.

Разбира се, Палестинската автономна власт в момента не е идеален модел. Президентът Махмуд Абас е в серия от неизпълнени обещания. признаването от Макрон не изразява подкрепа за лидерството му, а по-скоро е заявление, че Палестинската власт остава най-малко лошият вариант при настоящите обстоятелства.

Франция е дала ясен знак, призовавайки за реформи в рамките на Палестинската автономия. Именно тези реформи бяха споменати от самия Абас в писмо, което беше изпратено на саудитските и френските лидери през юни миналата година, подготвяйки почвата за решението за признаването.

Сред необходимите реформи е нова система за разпределяне на социалните помощи, основана изцяло на икономическите нужди, борба срещу корупцията в институциите, радикална промяна на образователните програми и учебниците, прекратяване на практиката да се изплащат парични суми и пенсии на семействата на атентаторите и други.

Разбира се, самото признаване не е достатъчно, за да се разреши конфликтът, и създаването на истинска палестинска държава в крайна сметка ще остане зависимо от одобрението на Израел. От друга страна, продължаването на политиките на място, които пречат на намирането на решение, ще го унищожи завинаги.
От тази гледна точка, действието на Франция не изглежда като решение, а по-скоро като прагматичен опит да се спаси „споразумението за две държави", преди да е станало твърде късно. Вярно е, че когато отсъстват конкретни стъпки, признаването може да се сведе до чисто символичен жест, но символиката има значение.

Чрез признаване на държавата Палестина Франция, заедно с държавите, които я последваха, включително Обединеното кралство, изпраща недвусмислено послание: международната общност не приема твърденията на "Хамас", че представлява палестинците и в същото време отхвърля опитите на израелската религиозната десница да отрича реалността на палестинската идентичност и да окупира отново Газа и да анексира Западния бряг.
Алтернативата, предложена с Декларацията от Ню Йорк, подписана от 142 държави, е да се предостави подкрепата на временна международна мисия за стабилизиране на обстановката в региона. Това предложение се очертава да бъде по-значимо, ако страните от региона, които са готови да реализират конкретни мерки в тази насока, публично заявят своята ангажираност. Без гаранцията на САЩ обаче е трудно да си представим, че такава опция ще бъде реализирана. САЩ обаче попречиха на делегацията на Абас да присъства на церемонията в ООН за признаването на държавата Палестина, като по този начин подкопава усилията на Франция и Саудитска Арабия.

Когато Бенямин Нетаняху и неговите партньори в управляващата коалиция заплашиха да анексират официално части от Западния бряг, те отбелязаха опасенията на Франция, че прозорецът за решение с две държави се затваря, а с него и възможността за изграждане на стабилен Близък изток, в който Израел да може да се интегрира дългосрочна сигурност.
Само времето ще покаже дали френският залог ще се изпълни. Ако Палестинската автономия не успее да се възползва от този момент и ако президентът Абас се вкопчи във властта, без да провежда реални реформи, решението на Макрон ще изглежда наивно. Но ако този ход успее да стимулира дипломацията, да укрепи позицията на Палестинската автономия и да изолира "Хамас", той може да се превърне в ключова точка в момент на отчаяние.

Стратегическото предизвикателство

В анализ, публикуван от американското списание Foreign Affairs, Ричард Хаас, бивш американски дипломат и почетен председател на Американския съвет за външни отношения, заявява, че е дошло времето да се излезе от тази безизходица, защото времето за постигане на напредък към трайно споразумение между израелци и палестинци, което да отговаря на интересите и на двете страни, бързо изтича. Политическите и практически пречки, които трябва да бъдат преодолени, за да се стигне до споразумение, ще бъдат твърде трудни за преодоляване в краткосрочен момент.

В резултат на собствените си усилия Израел се намира в благоприятна ситуация по отношение на сигурността, като заплахите по границите му и в региона са значително намалени, ако не и напълно елиминирани. Израел се намира в най-благоприятната позиция досега, за да се изправи пред стратегическото предизвикателство, породено от „палестинския национализъм", което ще изисква отговор с политически и военни измерения. Но тази ситуация не може да продължи вечно. Според Хаас " въпреки че Израел има приятел в Белия дом, който е готов да го подкрепи по различни начини, дългосрочната американска и европейска подкрепа не му е гарантирана , особено ако все повече американци и европейци започнат да го възприемат като държава, която лишава другите от правата им. Хаас по-рано е бил ръководител на екипа за планиране на политиката в Държавния департамент на САЩ.
Според проучване на Gallup, проведено в края на юли 2025 г., само 32%.от анкетираните американци подкрепят военното действие на Израел в Газа, което е най-ниското ниво от началото на войната, докато над 60% са против. Разделението между партиите е огромно:71% от републиканците все още покрепят Израел, в сревнение с едва на 8% от демократите.
Проучване на PEW показва, че повече от половината американци - 53% вече имат неблагоприятно мнение за Израел , което е увеличение спрямо 42% преди три години и отразява структурен обрат в образа на американския съюзник.

Друго проучване на Reuters-Ipsos от август 2025 г. също показва, че 58% от американците смятат ,че палестинската държава трябва да бъде призната , а 59% считат военния отговор за прекомерен .
В края на август проучване на Quinnipiac показва, че 60% от анкетираните са изразили несъгласие с изпращане на допълнителна военна помощ на Израел, което е най –високият процент на противопоставяне за последните две години, сега само 32% подкрепят тази стъпка.

Израел е изправен пред два избора.

Хаас предупреждава , че Сега Израел е пред труден избор. Или искрено да търси споразумение и мирно съжителство с палестинците, или рискува да загуби международната подкрепа, от която се нуждае за своето дългосрочно проспериране. Въпреки че „решението за две държави" е станало неприемливо за много израелци в момента, то остава най-благоприятната перспектива за тяхното благоденствие и сигурност. Ако създаването на палестинска държава е в интерес на палестинците, то ще бъде и в интерес на Израел. Допринасянето за създаване на палестинска държава ще бъде от полза за Израел, САЩ както и за другите страни в света.

„Младите хора в Америка днес не могат да повярват, че покойният палестински лидер Ясер Арафат е отказал палестинска държава", казва в интервю за „Ню Йорк Таймс" бившият американски президент Бил Клинтън, който е посредничил в мирните преговори с Израел през 2000 година. Клинтън казва за провалилите се тогава преговори в Кемп Дейвид, че „вратите вече не са отворени и всички възможности вече не са налице". „Мисля, че това, което се случи там през последните двадесет и пет години, е една от най-големите трагедии на XXI век", казва още Клинтън в интервю, в което представя новата си книга „Citizen:...
„Арафат се отказа от палестинска държава със столица в Източен Йерусалим, 96% от Западния бряг и 4% от Израел, (за да компенсира 4% от Западния бряг, които ще бъдат анексирани за израелски селища)", обяснява Клинтън.

Преговорите, които имаха за цел да разрешат конфликта между Израел и палестинците чрез договорено решение за две държави, се провалиха само шест седмици преди края на втория мандат на Клинтън.

Палестинските лидери и провалът на палестинската държава

Хаас счита, че неуспехът да се постигне споразумение се дължи до голяма степен на нежеланието на палестинските лидери, било то покойния президент Ясер Арафат или неговите приемници, или на тяхната неспособност, поради политическата им слабост, да приемат предложенията на Израел относно границите, статута на Йерусалим и завръщането на палестинските бежанци в домовете им. Позицията на "Хамас" срещу мира беше и остава по-фундаментална пречка, следователно трябва лидерите на движението да приемат новите реалности и да се откажат от претенциите си.  По думите на Хаас това се дължи до голяма степен на променената ситуация на място. В момента има много пречки пред мира, по-специално новите 140 селища, одобрени от израелското правителство и още 200 неразрешени аванпостове в Западния бряг. Всяко селище и аванпост затруднява прилагането на принципа „земя за мир" и изграждането на жизнеспособна палестинска държава. Всеки допълнителен заселник създава политическа съпротива срещу такъв обмен и повишава икономическите разходи за презаселване на хора.

Политическата картина в Израел

Промяна в политическия пейзаж в Израел също се налага... Левите партии отслабнаха, докато радикалната религиозна десница в правителството, която отказва да признае правата на палестинците, набра голяма сила. Тази политическа промяна продължава от десетилетия, но се ускори бързо след въоръжената атака на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври 2023 г. Коалиционното правителство на израелския премиер Бенямин Нетаняху, което разчита на подкрепата на „крайно религиозното националистично дясно", отразява тази промяна и нейната скорост.

Въпреки това, решението за две държави все още не е мъртво. Би било по-добре сега както за израелците, така и за палестинците, да се създаде независима, суверенна и жизнеспособна държава, населена и управлявана от самите палестинци, но при условия, които не позволяват тя да представлява заплаха за сигурността на Израел.

Съществуването на палестинска държава в окупираните територии може да намали риска от насилие и тероризъм, насочени срещу Израел, по начин, по който израелските сили не могат. Палестинските бойци сега действат с почти пълен имунитет, без да носят отговорност за земята или икономиката и за живота и благосъстоянието на гражданите. Без палестинска държава на Израел вероятно ще се наложи да се сблъска с вечна война.
В замяна на това, очакваното палестинско правителство ще понесе военните и икономическите последствия от всякакви атаки срещу Израел, които в този случай ще се считат за военни действия, а не за тероризъм. То ще понесе и последствията от неразрешени атаки, предприети от територията му, които като суверенно правителство би трябвало да предотврати.

Освен това, ако такова палестинско правителство не успее или се въздържи от осигуряване на сигурността на Израел или от изпълнение на международните си задължения, Израел ще се ползва с международна подкрепа за всякакви действия, които предприеме за противодействие на тези заплахи, както беше случаят след атаките от 7 октомври, които до голяма степен отшумяха след повече от 22 месеца опустошителна война на Израел срещу палестинците в ивицата Газа.

Два милиона араби са граждани на Израел

Създаването на независима палестинска държава се отразява благоприятно и на идентичността и вътрешното единство на Израел. В момента в Израел живеят около два милиона араби, някои от които могат да се обърнат към екстремизма, ако Израел продължава да пречи на политическите стремежи на палестинците и да се отнася към тях толкова сурово. 

Глобалния антисемитизъм

Отвореността на Израел към създаването на палестинска държава може да намали глобалния антисемитизъм.

Ако Израел да се съгласи със съществуването на палестинска държава, това ще му помогне да избегне превръщането си в международен парий, статут, който се затвърждава с всеки изминал ден заради войната в Газа. Тази отвореност ще намали риска от тежки европейски икономически санкции и да ограничи нарастващото отдръпване на САЩ от подкрепата за Израел, тенденция, която с времето може да застраши военната подкрепа на САЩ за Израел.

Създаването на палестинска държава според Хаас обаче ще изисква помощ от САЩ, Европа и арабските страни, а най-важното е, че палестинците ще трябва да потвърдят с думи и дела, че са готови да живеят в мир с Израел. Ако са готови да го направят, ще има възможност за политическа промяна в Израел.
Най-важното, което досега остава ясно според известния саудитски анализатор Абдул Рахман Ал-Рашид е, че признаването от страна на Франция не е награда за тероризма, а сериозен опит да се запази перспективата за траен мир.

Но ако продължава липсата на палестинска държава, това ще означава, че Израел ще живее в условията на война завинаги.