В Борисовата градина трябва опълченец, а не легенда на заплата

Това заглавие се появи в "24 часа" още през 90-те години на миналия век, но остава актуално и до днес. Особено днес. Когато ЦСКА преживява един от най-трудните и смешни периоди в историята си. Може би всичко се сумира от изявата на албанеца Кевин Додай в първото полувреме срещу "Арда", когато така се размина с топката, че щеше да си откъсне крака. А обувката му още е някъде около стадиона в Стара Загора. Разминаванията станаха прекалено много за периода, в който за първи път от 1989 година в клуба всичко е наред. Пари има, влагат се милиони в инфраструктура и футболисти. Но най-важното го няма - играта.

От няколко седмици Душан Керкез само мрънка, че имало проблеми с години. Без да ги казва на глас. Като е толкова ербаб, нека го направи. Защото към момента ще го помнят единствено като треньора, който направи най-слабия старт в историята на ЦСКА. Проблеми имало, ама се работело и резултатите щели да дойдат. И на всички им омръзнаха клишираните думи. Накрая пое отговорност за мача с "Арда". В нормалния свят отговорност се поема само по един начин - събираш си багажа и друм към Калотина. Сега поне е магистрала до Белград. Няма друг начин да се поема отговорност.

Сега в Борисовата градина е нужен опълченец. Който да поведе тима дори без заплата. За да покаже колко много го обича и иска да помогне. Такива обаче в ЦСКА са кът. Напротив, пълно е с хора, които само чакат да дойдат някакви пари и веднага гледат да се качат на влака. За да кешират. Някой ще каже, че няма доказателства. Напротив, има. Когато старото дружество фалира и под давлението на феновете Гриша Ганчев плати 8 милиона лева за емблемата и куп боклуци, доста хора получиха солидни суми. И само трима, да, трима решиха да ги върнат обратно в ЦСКА, за да помогнат на школата. Това бяха легендарният домакин бай Добри, бившият пресаташе Иван Ченчев и ексюрисконсултът Радостин Василев. Толкова за любовта към клуба, цветовете и прочее. Останалите обещаваха, пъчеха се и след това се покриха да си харчат, заради което в крайна сметка това, в което се кълнат, едва не изчезна от картата. А имаше суми над 200 000 лева.

На ЦСКА му тежат две неща - славата и легендите. Вторите наистина вече са прекалено много. С тази титла се кичат дори хора, които имат по няколко минути на терена. И продължават да дават акъл, вместо да си гледат пенсията. Но те не искат да са далеч от заплатата. Тя е идолът на легендите.

Опълченецът е нужен, за да обясни и някои основни въпроси, като например защо средната височина на защитата на ЦСКА е метър и осемдесет, като във всеки нормален европейски и световен тим е поне с 15 сантиметра отгоре. Защо вратарите стоят на голлинията, когато топката е центрирана в малкото наказателно поле. Защо няма един нормален полузащитник, който може да направи повече от два последователни паса. И още, и още, и още.

Проблем в ЦСКА има и той е в двора на Бойко Величков. Никой не очаква да се е справил за няколко месеца на поста, но и неговото време тече. Той трябва да застане и да брани марката. За кризата говорят и класиранията не само на първия отбор. Защото едва ли някой е забелязал, че в елитната група при 17-годишните ЦСКА е последен с 1 равен и 4 загуби от началото на първенството. Последен! Да, класирането на първия тим е срамно, а това какво е?

Проспаното време с презентациите на Пауло Нога се връща с пълна сила. Защото отборът се напълни с играчи, които през живота си не са се борили за титла. Живуркали са си в средата на класирането или пък са се борили за изпадане. Кой подписа за Давид Сегер, когото никой не го е забелязал толкова години в Швеция? Колко време трябва да мине, за да се разбере, че Питас е силен в краката, а не в главата, и да се спрат с безумните центрирания. Но за да играеш по земя, трябва да можеш да финтираш поне един съперник. А в момента няма и един играч, който да го направи.

Винаги при криза в ЦСКА се вини ръководството. Сега просто няма защо. Парите са точни, изплащат се навреме, дори предварително. Забравиха се хартиените пликове с пачки от по два и пет лева от времената на Васил Божков. Извадените джобове на тренировки при Александър Томов. Сега това липсва. Всеки ден дронове кръжат над новата "Българска армия", защото стадионът расте по всички европейски правила. Започнаха се терените за школата.

Вярно, собствениците бяха подведени от избора си поне в началото. Но е сигурно, че ще намерят верния път. Но легендарните змии в Борисовата градина няма да спрат да съскат. За заплата.