Италиански маркиз се сражава за България? Звучи почти невероятно, но представител на един от най-старите и влиятелни благороднически родове в Италия, а именно маркиз Адриано Колочи Веспучи, става доброволец в българската армия по време на Сръбско-българската война от 1885 г. и участва в победоносното сражение при Пирот, за което получава подарък – сабя от княз Александър Батенберг.

Каква е неговата почти напълно забравена у нас история? Адриано Колочи Веспучи е роден в Йези (Jesi, днес в провинция Анкона) и е син на видния италиански държавник и сенатор Антонио Колочи. Майка му Енрикета Веспучи е потомък не на кой да е, а на самия Америго Веспучи, на когото приписват откриването на Америка (за това много се спори, но е факт, че континента носи неговото име). Детството на Адриано минава най-вече във Флоренция, след което учи право във университета в Пиза. Младежът се отличава с изключително разнородни интереси, приключенски и дори авантюристичен дух. Опитва университетска и военна кариера, но не успява да се впише в спокойната академична или армейска среда на Апенините. Въпреки (или може би именно заради това), че е част от едно влиятелно и богато семейство, той се увлича и по идеите на анархизма. Вероятно стремежът му към приключения го отвеждат в „барутното буре на Европа" – Балканите, където пристига в България, за да отразява като журналист бурния живот в княжеството и перипетиите около Съединението. Тук той се сближава с княз Батенберг и неговия двор и сам, имащ чин капитан от 5-и Алпийски полк на италианската армия, става български доброволец във войната на „капитаните срещу генералите". След края на войната издава една забележителна книга – „В България. Спомени за пътуването и войната", която съдържа много интересни факти за тогавашната обстановка у нас. Ето как той описва българските атаки на нож:

„Тези атаки с щикове винаги биваха съпровождани от музика, като най-често се изпълняваше националният химн "Шуми Марица". Бендерев поставяше дори музиката начело на колоната и нападаше толкова яростно, че накрая сърбите побягваха само като чуеха музиката на Бендерев. Много журналисти дори отбелязаха, че никога – както по време на тази война – не бе звучала толкова музика на бойното поле."

След края на бойните действия, Адриано Колочи се връща в Италия и прави забележителна кариера като общественик, политик, пътешественик, журналист, голям учен и историк. Става особено приближен и нещо като личен пътеписец на италианския крал Виктор Емануил Трети Савойски, който със специален декрет добавя към името на Адриано фамилията на далечния му знаменит прадядо – Веспучи. Същият този Колочи има големи заслуги за издигането на прочутия паметник на Джордоно Бруно на Кампо деи Фиори в Рим и е един от обществениците, обявили се срещу насилието на фашизма. Напуска този свят през 1941 г. Днес в родния му град Йези има прекрасна къща музей на негово име.

Защо ви разказвам тази история? Първо, защото участието на маркиз Адриано Колочи като български доброволец е почти неизвестно. Второ, и по една друга причина. Ако например кажете на един чужденец, че през 1885 г. е станало Съединението и е имало война със сърбите, той само ще повдигне недоумяващо рамене, но ако му разкажете, че „на страната на българите се е сражавал дори наследникът на Америго Веспучи, италианският маркиз Адриано Колочи" и споменете две-три думи за него, става друго.

Дори новата българска история може да се поднася на света по един по-интересен начин. Не като срамежлив вопъл от глуха провинция, а със самочувствието на народ, който винаги е бил част от историята на Европа.

От фейсбук