Дали няма пак да тръгне проектът “Южен поток”?

Доналд Тръмп излезе променен от срещата си с Владимир Путин в Аляска, но промяната бе зарита като пехотна мина в маскировъчната фраза “Няма сделка, преди да има сделка” (There is no deal until there is a deal).

Как по дяволите да разбираме тази главоблъсканица? След няколко часа самият Тръмп го обясни в социалната си мрежа – първо трябва да има формален мирен договор между Москва и Киев, а едва после примирие, т. е. спиране на бойните действия.

Съюзниците полудяха. Нали точно това е най-твърдата опорка на Москва още от началото на войната? Нали до петък целият колективен Запад беше единен, че първо трябва да има примирие без условия, а чак после да се преговаря за мира до края на света, ако се наложи?

Изневери ли Тръмп на своите евро-атлантически принципи?

Дали не клекна унизително пред Путин? Ако се съди по западноевропейските и украинските медии – точно това направи. Но ако сложим на везните огромната сделка, която Тръмп успя да уреди на американските нефтени и газови компании, не е зле да ни светне, че Чичо ви Сам и Путин би трябвало вече да са на една вълна, а Зеленски – на друга. Както казал един лорд, САЩ нямат вечни врагове или вечни приятели, а само вечни интереси.

От гледна точка на американския бизнес примирието е тотална щета. То може да се нарушава и възобновява многократно, да се проточи до безкрайност, като например състоянието на замразена война между Северна и Южна Корея. Между Русия и Япония все още няма официален мирен договор, което дава възможност на Токио да си иска Курилските острови цели 80 години след края на войната. Впрочем това състояние се дължи на грешката на съветската дипломация, която не подписва мирния договор от 1951 г. в Сан Франциско. В него Япония се отказва от Курилските острови, но без да ги дава на определена държава. Сега Токио казва – да, отказахме се, но САЩ не ги искат. Вие не сте подписали договора, значи не сте страна по сделката, а незаконни окупатори!

Компаниите обаче не могат да чакат нито 80, нито 8 години. Те си искат печалбите тук и сега, в краен случай догодина. Правете му сметката – през 2019 г. Русия е продала на Европа около 210 милиарда кубически метра природен газ, а през 2025 – официално нищо. Ако има мирен договор, същите 200 милиарда ще могат пак да потекат към Европа, но вече като американски. Каквато и надценка да се сложи, все ще е по-евтин от втечнения газ. Чиста рента. Палиш си пурата, пльосваш се на отоманката и се любуваш как ти капят милиардите.

Подробностите как американските компании под мъдрото ръководство на Тръмп завладяват всички тръби, през които руският газ минава в посока Западна Европа, може да прочетете в моята статия “Европа тепърва ще бъде унижена”. От Северен поток през Беларус, Украйна, Румъния, България – навсякъде американските компании са заели позиции. Водени са преговори с правителствата, подписвани са тайни сделки. Сега компаниите

чакат мира в Украйна като състезателни коне преди старта

- те рият с копита, пръхтят и тръскат гриви от нетърпение.

На тях не им трябва примирие, трябва им окончателен мир. Войната в Украйна е досадна пречка. Колкото по-скоро завърши, толкова по-добре и няма значение кой какви територии ще спечели или загуби.

Много коментатори се чудят защо в екипа на Тръмп няма дипломати, а само бизнесмени. Много просто – защото Тръмп не е дипломат, а бизнесмен. Например дипломатите от ООН виждат в Газа голяма човешка трагедия, а Тръмп – прекрасен терен за луксозен курорт и резиденции. След като Нетаняху го разчисти, разбира се. Освен това Тръмп намрази и американските дипломати, и Зеленски, когато го импийчнаха през 2019 година.

Помните ли кого Тръмп назначи за държавен секретар, т. е. за външен министър, в началото на първия си мандат през 2017 година? Рекс Тилерсън – бившия президент на огромната газово-петролна компания “ЕксонМобайл”. В един момент Тилерсън бе директор на съвместната американско-руска компания “Ексон Нефтегаз”, която разработваше находища в Сахалин и Охотско море. При Байдън това сътрудничество бе прекратено, но първата работа на Тръмп бе да го разреши пак. Залагам 10 лева, че “Ексон” вече има 

проектодоговор да разработва и руското арктическо крайбрежие

 веднага след като паднат санкциите.

Тези факти би трябвало да ни отворят очите за истинския Тръмп. Той е нов тип американски президент с принципно нови възгледи за геополитическата поза на САЩ.

Той е външнополитически реалист, който разчиства останките от катастрофиралия либерализъм. Още през 2011 г. в едно интервю пред “Уол стрийт джърнъл” Тръмп препоръчва следната политика за Ирак: “Нали ме чухте, аз бих им взел нефта. Аз не бих напуснал Ирак и да оставя Иран да вземе нефта!

“Дали обаче това не е кражба? “Не е никаква кражба, ние се реимбурсираме…” През 2016 г. това бе една от дежурните му фрази по митингите: “Няма да сменяме режими! Ще им вземем нефта!”. И наистина им взе нефта с помощта на кюрдите.

Така разсъждава Тръмп, а Зеленски, Фон дер Лайен, Стармър и останалите евронаивници очакват от него да продължава да финансира неизгодния и провален украински военен проект, който вече даже пречи на светлото бъдеще. Сега предстои сериозна битка между големите съюзници в НАТО, но каквото и да се случи, резултатът винаги е един и същ – накрая големите световни компании се вземат своето. Предполагам, че “Бритиш петролиум” също се бори за място на софрата.

А как всичко това засяга България? Твърди се за

някаква договореност между българското правителство между американската компания “Елиът”

и за съвместна инвестиция в българската част от “Турски поток”. Ако бях на мястото на Бойко Борисов, Делян Пеевски и Росен Желязков, веднага бих вдигнал телефона на милиардера Пол Сингър, шефа на “Елиът”, със следната гениална идея - а щом обръщате нова страница с Русия, защо да не възстановим проекта “Южен поток”?

Защо наистина? Според мен до 1-2 години руските тръби вече няма да са табу. Затова пък Турция става монополист не само за азерския газ, но и за туркменските находища, които тепърва ще се свържат с Европа. Изгодно ли е това за САЩ? Не, разбира се. Винаги е по-добре да има алтернатива.

Впрочем нищо чудно началството отдавна да се е сетило. Казва ли ти някой?