За 47 години група "Сигнал" никога не се е разпадала и не сме спирали да правим концерти

Фронтменът на група "Сигнал" вече 47 години заедно с останалите музиканти от бандата се радват на пълни зали и по време на своите концерти. Програмата им е препълнена със събития из цялата страна. На 21 август ще имат концерт в Античния театър в Созопол. На 30-и ще свирят на празника на Примороско. На следващия ден закриват сезона в "Каваците". На 6 септември са поканени от Веско Маринов в Полски Тръмбеш, където той прави ежегодно фестивал за млади таланти и те ще са специални гости. На 10 и 11 септември ще са съответно в Павликени и Горна Оряховица. На 12-и ще имат общ концерт с още популярни имена в Летния театър в Бургас.

- След концертите на големи звезди у нас винаги се намират хейтъри, които недоволстват. Това се случи след гостуването на гиганти като Bon Jovi, Ед Шийрън, Андреа Бочели, а съвсем наскоро и Guns N' Roses. Даже върви майтап по адрес на абсурдното плюене: “Добре че дойдоха у нас, за да им кажем, че за нищо не стават”. Защо все се намират хора, които да плюят?

- Смея се от сърце. При българина нещата стоят така - всеки има право на мнение, но колко е обективно, е друг въпрос. Гледах Bon Jovi през 2011 г. в Букурещ, през 2014 г. ходих до Белград, за да гледам Guns N' Roses, тогава бандата беше с тримата китаристи, събраха ми очите. Като човек, като певец казвам: Аксел не е от Земята. Както Том Джоунс, Стиви Уондър... Има няколко човека, които е невъзможно да бъдат заместени. Хейтърите имат право на своето мнение, но трябва да обръщат внимание на изказванията си. Защото тези артисти, които гостуват у нас, са на световно ниво. Стъпили са на световната сцена много, много отдавна и трябва да сме щастливи, че някой уважава България и идва тук на крака да покаже своето майсторство. Не бях на концерта на Guns N' Roses в София, но не мога да повярвам, че

тази банда би могла да се изложи по какъвто и да било начин

Като се върнем назад към 1989-1991 г. и си спомним какво правеха тези момчета по стадионите по света, и най-големият хейтър трябва да замълчи. Те са невероятно изкусни майстори на рокендрола. А Аксел Роуз дори не мога да го коментирам, за такъв талант е трудно да се говори.

- Какво коства на един артист да бъде на сцената два-три часа, а на всичкото отгоре да е близо 40 градуса, както беше на концерта на Guns N' Roses например?

- Ако говоря от мое име, пял съм на минус 18 градуса за една Нова година във Велико Търново. Пял съм и на 40 градуса някъде из България. След такъв концерт психически си напълно изразходван, да не говорим за физиката, нея просто я няма. Но всеки артист, независимо от нивото му, без значение дали е от малка България, или е от световна величина, излиза на сцената, за да защити това, което е, да защити албумите, които е издал, феновете, които е спечелил. Почитателите на Bon Jovi и Guns N' Roses например са милиони. Така че всеки уважаващ себе си артист няма право на никакви компромиси, включително няма значение дали е -18 или 40-градусова температурата. Той трябва да бъде този, когото хората знаят, трябва да е 100% готов, за да зарадва публиката, дошла да го гледа. Не всеки би могъл да се справи с тази съдба. Хейтърите нека се опитат да застанат на мястото на тези хора, за да разберат, че няма да се справят. Концерт от 2-3 часа е невероятна психическа и физическа умора.

- На какво се дължи този негативизъм от страна на хейтърите?

- Ще се повторя това са хора, които никога не са се поставяли на мястото на някой успешен човек - дали в музиката, дали в друго изкуство, в лекарската професия и т.н. Моята баба имаше една много интересна дума - кодошлии, хора, които се подиграват на абсолютно всичко, без значение дали са прави. Мисля, че не бива да се обръща внимание на тези хейтъри, защото от това, което пишат, 99,9% не е истина.

- През годините много групи се събират и разделят, “Сигнал” няма никакви периоди на пауза, как се случи тази симбиоза?

- За нас това е огромна гордост и разбира се, благодарност към публиката, защото без нейната подкрепа нямаше как да се случи. Запазихме се, защото,

образно казано, при нас няма черга

Никой нищо не дърпа. Баба ми казваше, че всеки е башка луд. Дори като личности да сме правили някакви малки компромиси, разбрахме още от началото с успеха, който постигнахме, че след като върви отборът, треньорът няма смисъл да сменя играчите.

За съжаление, сме от последните мохикани, други стилове нагазиха в пространството. Но всеки има право да избира какво да слуша. Ние продължаваме да се радваме на нашите почитатели. На 1 юни навършихме 47 години от създаването си. В една супермалка държава, каквато е България, с невероятно малък, бих казал - нищожен музикален пазар, да продължаваш да занимаваш хората със себе си, е много голяма гордост за нас. Явно има някаква химия между публиката и “Сигнал”. Това, което говорихме за големите звезди, важи и за нас. Публиката идва и очаква да си този, когото е свикнала да гледа. Не си позволяваме никога да сме несериозни към феновете.

- Имате доста пълна програма, остава ли ви време за нови записи?

- След като издадохме през 2022 г. последния си албум “След тъмнината”, бях против да изкарваме нови неща, защото няма никакъв смисъл. Тъжно звучи от гледна точка на “Сигнал”, защото навремето всяка година вадехме по един албум. Но след 2005 г., когато пуснахме двойния “Черно-белият албум”, разбрах, че статуквото в нашата държава е много объркано и каквото и да правиш ново, никой не разбира. Медиите изобщо не се интересуват от тези неща.

Ще дам един пример - през 2017 г. бяхме в световноизвестното студио “Аби Роуд” в Лондон, в което “Бийтълс” са записвали албумите си. Никой не отбеляза това наше гостуване, а ние сме първата българска банда, която стъпва в лоното на световния рок. Дишахме въздуха на “Бийтълс” и на още много световноизвестни имена.

Свирихме на пианото, използвано за записа на Lady Madonna,

един от хитовете на Ливърпулската четворка. В един момент разбрах, че каквото и да пускаме, няма абсолютно никакъв смисъл. Още повече че публиката, която за наша голяма радост продължава да ни следва, си иска старите песни. Казват, че новото парче звучи хубаво, но настояват за “Да те жадувам” или “Може би”... Затова засега нямаме идея да правим нови неща.

- Как получихте шанса да записвате в “Аби Роуд”?

- Имаме един много близък приятел - Ники Везенков, сериозен бизнесмен, който живее от много години в Лондон. Един ден ми се обади и ме попита дали съм седнал. Казах, че съм прав, а той ме накара да седна, защото трябва да ми каже нещо много важно - да отидем да запишем две нови парчета в “Аби Роуд”. Наистина щях да падна, защото от тийнейджърските си години започнах с “Бийтълс” и “Ролинг Стоунс”, след това “Куин”, “Дийп Пърпъл” и “Юрая Хийп”... Ники разказа, че е отишъл в студиото и се е срещнал със секретарката, която урежда часовете за записи.

Казал, че е приятел с една от известните банди в България и иска да ни подари няколко дни за записи там. Тя категорично отказала, защото нямало свободни часове за две години напред. Преди да си тръгне, я помолил все пак да влезе в ютюб и да намери концерта “Сигнал 35” в зала “Арена Армеец”. Ние наистина навремето направихме убийствен концерт, бяхме първата българска рок банда, която стъпва в тази зала. След два дни тя му звъннала. Извинила се, че е била строга с него, и му казала, че е намерила два свободни дни, в които можем да записваме. Оценила е това, което сме направили в залата.

Много шокирани бяхме и трябваше да заминем след около месец. Записите потръгнаха много добре, бързо се справихме с двете нови парчета.

- Имахте ли готови текстове и музика, когато получихте това предложение?

- Не, седнахме и работихме здраво. Обадихме се на Сашо Петров и той написа текстовете, едното е “Просяк или крал”, а другото е “Утре”. Тонрежисьорът, който ни записва в студиото, каза, че не може да повярва, че български музиканти усещат така рока. Обяснихме, че сме група с над 40-годишна история и

няма как да не го усещаме

И екипът, и ние бяхме много доволни, беше уникално преживяване. Ще го помним до края живота си. За един музикант това е друга вселена. Бяхме в кафенето, в което “Бийтълс” са стояли, цялото е с техни снимки. Видяхме магнетофоните, на които са записвали албумите си. Оттук нататък и нищо да не ни се случи, това ни е напълно достатъчно.

- А вие пазите ли от началото на групата си някаква техника, музикални инструменти, които имат сантиментална стойност?

- Пазим много китари. Аз самият имам колекция от 40 на брой. Част от тях са едни от първите, с които съм започнал в “Сигнал”. 12 години бях китарист, след като поканихме Сашо Мариновски през 1990 г., останах само да пея. А когато напусна басистът Румен Спасов, заех тази позиция и 14 години свирих на баскитара. Има такива моменти, в които се връщаме назад във времето, в периода, когато разбихме една легендарна група - “Златни струни”, и направихме “Сигнал”. И точно от този период си пазя китари.

- Навремето откъде купувахте инструменти?

- Като момчета нямахме финансови възможности и не можехме да си купуваме музикални инструменти, но имаше един майстор на китари - бай Спас, при когото всички ходеха да си поръчват реплики на световноизвестни марки китари. Когато започнахме професионалната си дейност и получавахме пари, вече можехме не само да си гледаме семействата, но и да отделим да си купуваме музикални инструменти. Изписвахме ги предимно от Щатите и

тази колекция, която имам, е почти изцяло от Америка

Поръчвам ги на мой приятел, който до ден днешен, ако харесам някоя китара, звъня му и той ми я изпраща.

- Има ли някоя от тях, която е по-специална заради някаква история, свързана с нея?

- Имам модели, същите на които са свирили Джордж Харисън, Кийт Ричардс. Навремето като момче ходех по стрелбищата и си купувах картички на “Ролинг Стоунс” и на “Бийтълс”, гледах ги с какви китари свирят и си мечтаех дали някой ден и аз ще мога да ползвам такива инструменти. Затова има някаква сантименталност точно в тези модели. Имам една китара, която купих преди около 10 години от музикална къща “Фактор” от Весо Кокала, който ми е голям приятел. Каза, че е свещена, защото няколко дни преди това Пол Анка имаше концерт в зала 1 на НДК и Весо му я дал да свири на концерта у нас.

Преди много, много години Ал Жиро и Джордж Бенсън бяха в България да правят концерт. Обадиха ми се организаторите, защото по това време само аз имах баскитара Music Man петструнна. А басистът на Ал Жиро свирел само на такава, но не знам защо не беше донесъл неговата от Щатите. И ме помолиха да му я дам. Присъствах на концерта и се оказа, че той е на марсианско ниво, не на земно.

- Имали ли сте някакви нелепи ситуации на сцената?

- За наша голяма радост, не сме имали подобен случай. И то може би защото, не знам дали звучи смело, но сме единствената банда, вероятно и в световен мащаб, която няма сетлист.

Нямаме предварително написан репертоар

Управлявам концерта, виждайки настроението на публиката в момента. Ако върви добре, подреждам песните по един начин. Ако не тръгва както трябва, избирам някой от хитовете, за да вдигнем настроението. Имаме си специални неща от кухнята, някакви знаци, но публиката изобщо не разбира. Има някаква тайнственост в цялата работа, магия, ако щеш.