Кои певци вземат най-високи хонорари
Идеалът в попфолка са 25-30 участия и шестцифрен хонорар на месец, видеоклип с яхта, сниман в Дубай, Истанбул или на гръцки остров
Тектоничният земетръс, провокирал скандала между Васил Найденов и Стефан Димитров, повдигна един свръхлюбопитен въпрос - за колко пари става дума в този бизнес, кои изпълнители получават най-високи хонорари за участия, кой събира най-много публика на концертите си, чии билети са най-скъпи и кой води класацията за най-високи суми за няколко изпяти песни на частни партита? В края на 70-те и 80-те "златната сцена" у нас беше територия на естрадата. Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов, Маргарита Хранова, Георги Христов - това бяха гласовете, които пълнеха НДК, "Златният Орфей" и лeтните театри из страната. Хонорарите им тогава се измерваха с фиксирани тарифи, определяни от държавата, и допълнителни премии за турнета в чужбина. Рок групите - "Щурците", "Сигнал", "ФСБ", "Диана Експрес" - също имаха силни позиции, но доходите им пак идваха основно от държавни участия и тиражи на плочи, а не от свободния пазар. Джазът - с имена като Милчо Левиев и Теодосий Спасов - беше повече престиж и артистично признание, отколкото машина за пари.
Днес златото е друго - петцифрен хонорар, 25-30 участия на месец и видеоклип на световно ниво, сниман в Дубай, Истанбул или на яхта край Санторини. В това отношение безспорният носител на короната е поп фолкът. Класацията се води от Азис, а в елита на жанра имената се знаят наизуст: Галена, Преслава, Емануела, Джена, Фики, Галин и още. Продуценти, пожелали анонимност, споделиха пред "24 часа-168 истории", че при тях тарифата започва от 12-15 хиляди лева на вечер, а при някои, особено за частни партита или корпоративни събития, може да надхвърли 20-ина хил. лв. За новогодишната нощ хонорарите са дори по-високи.
В бранша се носят легенди, че сумите, които получава Азис, са най-големи, но певецът няма твърда тарифа. Казват, че всичко зависи от часовете на сцена и от настроението му. Говори се, че е канен често на частни партита в Турция, в Румъния, в Сърбия. И че е получавал за такова участие и 50 хиляди евро.
За разлика от него и останалите в топ 10 средното ниво изпълнители в жанра получават суми между 5 и 8 хиляди лв., а младите звезди стартират от 3 хиляди лева.
Как Лили Иванова и Азис отказаха на риалити форматите
Естрадата е елегантна дама, която държи класа, но рядко излиза на дансинга.
Иконата на българската естрада Лили Ивановаи кралят на попфолка у нас Азис гарантират успех и гледаемост не само с таланта си на певци. Те са все още неосъществена мечта за продуцентите на различните риалити формати. Според публикации в медиите най-известната българска певица е получила покана да влезе в къщата на "ВИП Брадър". Финансовото измерение на офертата от продуцентите била рекордна за българска звезда - 350 хиляди лева. Най-желаната за участие от шефовете на предаването обаче веднага отказала, като подхвърлила, че за звезда от нейния ранг цената един милион лева и едва когато продуцентите решат да ги платят, ще сподели с тях и другите си изисквания.
Подобна била позицията и на краля на попфолка. С обявената си твърда тарифа от 1 милион лева Азис шокирал два тв лидера, за да блести в техния ефир за около 3 месеца, колкото обикновено продължават сезоните на риалити програмите. Твърди се, че Азис е поискал толкова от NOVA, за да се съгласи да е жури в "Като две капки вода" на продуцента Маги Халваджиян. И същата сума е обявена пред bTV, за да се изяви в танцовото шоу "денсинг старс".
И тук идва разликата: попфолк изпълнителите често имат по 20-25 участия месечно, което според запознати може на някои да им донесе шестцифрени приходи.
"В този бранш се инвестират много средства в това как ще изглежда цялостният продукт обясни пред вестника една от известните фигури в чалга бизнеса. - Клиповете са по-скъпи, влага се повече в текстописци, аранжори, композитори и по това в известен смисъл жанрът се доближава до световните стандарти в шоубизнеса. В България попмузиката все още не е свикнала да прави спектакъл. Тя залага много повече на звученето, беквокалите, оркестъра, но не и на шоуто."
Попсцената също има своите големи имена - Мария Илиева, Любо Киров, Графа, Михаела Маринова, DARA, Миро, но техният бизнес модел е друг. Те правят по няколко големи концерта в годината, пълнят зали и фестивали, но честотата на участията е далеч по-ниска. Хонорарите им са сериозни, но по-рядката изява намалява годишния оборот.
Преди няколко години Любо Киров сам заяви в интервю, че за последната година преди СOVID пандемията е платил данъци върху сумата от 500хил. лева. Източниците ни твърдят, че в момента няколко поп - певци успяват да догонят приходите на известните имена във фолка и имат грандиозни изяви. Разликата е, че в поп - музиката те са трима-четирима, а във фолка - много повече.
Според експертите това е абсолютно логично. България е балканска държава и няма как да избяга от същността си. Ако десет българи се съберат на купон, между 6 и 8 от тях ще искат да слушат фолк, останалите - поп или рок...
Поколенческите разлики в музикалните предпочитания също оказват своето влияние. Рокът на групи като БТР, D2, "Остава" живее от турнета и фестивали, често с по-умерени тарифи и вярна публика. Джазът и алтернативата залагат на престиж и изкуство, но с по-скромни приходи. Хип-хопът и рапът - Krisko, 100 Kila, V:RGO, Murda, също бурно се развива и според продуценти част от изпълнителите вече получават хонорари, близки до долния сегмент на поп фолка, а някои и повече.
За разлика от тях българската естрада е като елегантна дама, която все още държи класа, но вече рядко излиза на дансинга. Легенди като Лили Иванова, Васил Найденов, Георги Христов, Маргарита Хранова и Йорданка Христова продължават да пълнят зали, но работят по съвсем друг график от този на поп фолк машината - няколко големи концерта в годината, внимателно подготвени турнета и участия на престижни сцени.
За разлика от естрадата поп фолкът създаде модел, който се превърна в машина за пари
"Хонорарите им са сериозни за отделно събитие, но липсата на десетки участия месечно прави годишните приходи много по-скромни в сравнение с клубната индустрия", обясни продуцент с дългогодишен опит. Според него при естрадата продукцията е скъпа, защото изисква жив бенд, сложни аранжименти, репетиции, по-големи технически изисквания. Това я прави по-рядка и по-специална, но и по-малко "оборотна".
Примерно Лили Иванова, която е известна с това, че не прави компромиси с качеството, работи с екип от около 25 души - музиканти, беквокали, танцьори, гримьори, дори масажист. За хонорарите на певицата се носят легенди и доста се спекулира, но до момента в пресата са публикувани цифри от порядъка на 100 000 - 140 000 лева, като това включва, както разходите за целия екип, така и данъците, които се дължат на хазната.
Според спецове в класацията на високите хонорари след примата на българската естрада се нареждат Васил Найденов, Орлин Горанов, Георги Христов, Веселин Маринов... Публиката на този тип изпълнители е вярна и готова да плати щедри суми за билети, но жанрът днес се смята за по-нишов, основно сред хора, които са израснали с тези гласове, поетите, чиито стихове са превърнати в песни, композиторите, очертали пътя на българската естрада.
Така тя, естрадата, се превърна в културен символ и концертно събитие, а не в жанр, който движи клубния и корпоративния пазар. И именно затова, докато пази традициите и престижa, "златната каса" днес звъни основно там, където ритъмът е по-бърз, клиповете са по-лъскави, а участията не падат под 20-ина на месец. Промяната не е случайна.
Поп фолкът изгради модел, който комбинира три печеливши фактора: постоянно търсене - песните са създадени за купон, с припеви, които публиката знае още след първото слушане, инфраструктура - клубове и заведения в цялата страна, готови да плащат високи хонорари, защото знаят, че ще си избият парите още същата вечер, маркетинг с висока скорост - нови песни и клипове на всеки няколко месеца, често заснети с бюджет на малък филм: екзотични локации, скъпи автомобили, модни тоалети, танцьори и кинематографичен стил.
Това е ключовият ъгъл. Ако в миналото видеото беше просто допълнение към песента, сега то е главният инструмент за поддържане на висока тарифа.
Според специалисти един клип на стойност между 30 и 50 хиляди лева, качен в YouTube, може да донесе стотици хиляди гледания за дни, да влезе в трендинг и да осигури 20 нови участия в календара. Инвестицията се връща бързо, защото видеото е реклама, която работи 24/7. То отдавна вече не е просто "визуално допълнение", а основният двигател на интереса. Големите имена влагат десетки хиляди левове в една продукция, в избор на любопитни и мечтани локации като Дубай, Малдивите или гръцките острови, наемат яхти и луксозни автомобили, скъпи дизайнерски тоалети, професионални танцьори и хореография. Заснемането се прави с кинотехника, с екип от оператори, стилисти и режисьори, а постпродукцията може да продължи седмици.
В случая има и добре изчислен психологически ефект. Публиката вижда звездата в луксозна среда, с увереност и стил, и иска да я види и на живо. Според продуценти собствениците на клубове плащат именно за този wow ефект, защото знаят, че феновете ще дойдат, ще пият, ще харчат и ще пеят на висок глас. При попа и рока визуалният маркетинг е по-рядък и често по-артистичен, но невинаги работи със същата комерсиална сила.
По време на златните години на българската естрада видеоклипът почти не съществуваше като самостоятелно явление. Песента живееше чрез сцената, радиото и телевизионните предавания. Когато Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов или Маргарита Хранова представяха ново парче, то стигаше до хората през "Златният Орфей", "Мелодия на годината" или специални концерти, излъчвани по БНТ. Камерите просто улавяха изпълнението на живо, без допълнителен сценарий, декори или скъпи постановки и песента беше в центъра на вниманието.
Силата идваше от мелодията, текста и интерпретацията, а образът на изпълнителя се градеше от сценичното му присъствие и контакта с публиката. Една добре написана баладa или енергично шлагерно парче можеше да се превърне в хит без нито един заснет кадър.
Естрадните звезди носеха усещането за изискано събитие, вечер, в която хората се обличат официално, сядат на столове в залата и изживяват музиката заедно. Този свят беше по-бавен, но и по-траен, песните се задържаха в ефира с години, а изпълнителят не беше зависим от визуален спектакъл, за да впечатлява феновете. Достатъчни бяха гласът, харизмата и една сцена, за да се роди "златният" момент. Сравнението с миналото е ярко. Естрадата и рокът от социализма живееха от престиж и единични големи събития. Днес поп фолкът живее от постоянен поток участия и бърз оборот на съдържание. Старите легенди можеха да издадат албум веднъж на няколко години и да останат в ефира; новите звезди трябва да "гръмнат" с хит на всеки сезон, за да поддържат темпото на пазара.
И тук идва финалният парадокс на "златната сцена". Ако в миналото тя беше символ на културно величие, днес е икона на бизнес успех. Златото вече не е само метафора, то е кешов поток, бърз оборот и добре смазан маркетингов механизъм. А мястото му, поне засега, е там, където бийтът е балкански, клипът е малък филм, а хонорарът - петцифрен.
