• Всички институции са загрижени за безценния паметник, но той буренясва над 20 г.
• Гърция е на път да премести цяло летище заради археологическо откритие

Повече от 20 г. българската държава не може да намери начин да придобие, да завърши проучването и да покаже на света един археологически обект, за който се използват определения като "безценен" и "от световно значение". Казва се, че той има потенциала да вкара София в клуба на богатите туристически градове, а в допълнение цялата страна да се гордее с него, както се гордее с Античния театър в Пловдив. Чужди сайтове посочват откритието като истинско историческо бижу, което със сигурност трябва да се види, когато това стане възможно.

За тези 20 г. други страни стартираха и завършиха проекти, които се считат за "крачка в бъдещето". Ако примерите трябва да са от сферата на историята и археологията, за 11 г. Египет построи новия Grand Egyptian Museum, в който се помещава най-голямата експозиция на фараоните. Ако сравненията може да са с други области, за 3 г. Китай построи високоскоростна жп линия между Пекин и Шанхай с дължина 1318 км., включваща най-дългия мост в света - 164 км. По тази линия влаковете вече развиват скорост над 350 км/ч.

У нас от 20 г. се говори основно за пречки, административни проблеми и в бъдеще време. Става дума за античния римски амфитеатър на Сердика, за който почти всички българи вече знаят, че лежи в центъра на София, в карето между бул. „Ал. Дондуков", ул. „Будапеща", ул. „Московска" и сградата на Младежкия театър. Повече от него са виждали единствено археолозите, които са пускани зад оградите да го проучват. Останалите българи гледат през процепите на тези огради, а също и компютърни възстановки, снимки в Гугъл, а напоследък и от дронове.

Един списък с 4400 ненужни държавни имоти показа колко бавно, некоординирано и често една срещу друга работят институциите по този казус. Затова се налага гражданите да им показват верния път. Във въпросния списък с държавни активи за продажба се оказа и празен терен, под който лежи парче от амфитеатъра. Теренът е собственост на Националната електрическа компания (НЕК), която е част от Българския енергиен холдинг. Преди години НЕК искаше да построи в него нова офис сграда. След това компанията се отказа, а през тази година парцелът неочаквано попадна в списъка за приватизация.

Това породи спекулации, че той ще бъде застроен, което разтревожи софиянци, а и не само. Над 11 600 души вече са подписали петиция за спасяването на амфитеатъра на Сердика и за неговото експониране. „Нашето искане е пълно разкриване и реставрация на амфитеатъра, като се възстанови автентичността му. Да се припише статут на световно наследство и да се гарантира дългосрочното му опазване. Да се предотврати всяко застрояване върху териториите около и върху амфитеатъра. Този обект е не само част от нашето наследство, но и част от световното културно богатство. Неговото възстановяване е въпрос на национално достойнство и културна отговорност", пише в петицията.

След като цяла България пак започна да се вълнува за съдбата на амфитеатъра, Столична община и Министерството на културата (МК) стартираха надпревара кой по-пламенно ще каже, че милее за него. Общинският съвет гласува доклад, с който възложи на кмета Васил Терзиев да преговаря за придобиването му. Терзиев обеща да направи това "максимално бързо".

Министерството също реагира. Първо министър Мариан Бачев кратичко спомена, че има идея имотът да бъде запазен, като ще се направят "необходимите постъпки" той да стане част от културното лице на София. След като хората надигнаха глас в защита на археологията, Бачев обясни по-подробно намеренията си. "Вече повече от месец и половина водим разговори с Министерство на енергетиката, лично с министър Жечо Станков и с ръководството на БЕХ, за да бъде прехвърлена собствеността на терена към МК. Плановете ни включват и използване на съседен имот – чрез отчуждаване или замяна – за да създадем сценично пространство, вдъхновено от европейските примери: лятна сцена, изградена върху римските редове", написа министърът във фейсбук.

Той каза още, че „от над 20 г. не са предприемани реални действия за бъдещето на този уникален обект". Заместникът му доц. Тодор Чобанов обаче го опроверга. "Ние имаме идейни разработки, т.е. тука не сме съвсем на нулата, имаме доста добра концепция какво трябва да се случи", поясни археологът. Той коментира, че твърденията, че в имота ще се строи, са "фантазии или даже злонамерени спекулации".

Чобанов заяви, че решението на НЕК да не вдига сграда в този имот е „добра новина". "Това освобождава министерството да започнем най-накрая работа по експонирането на значителни участъци от древната сграда, там, където тя е разкрита частично в имота, и в няколко съседни имота, които ще се опитаме във следващите 1-2 г. да окрупним, това ще бъде една доста сложна процедура", поясни Чобанов.

През 2013 г. вестник "24 часа" бе съорганизатор на дискусия "Археологията - съкровищница на София и бъдеще на културния туризъм". В нея отново участваха представители на Столична община и на културното министерство. Те пак казаха, че държавата и кметството са готови на решителни стъпки, които да доведат до разкриването на безценния паметник. Бившият главен архитект на София Петър Диков поясни, че в общината работят по-големите "екстремисти", които обмислят бутането на 4 сгради, под които лежи амфитеатърът - на Гьоте институт, която е паметник на културата, на две здания на бул. "Ал. Дондуков" и на строежа в имота на НЕК, който така и не се реализира. "Дали това ще се случи, е въпрос на съгласуване между институции и на пари, защото държавата трябва да осигури средства за отчуждаване на частните имоти. Срамота е София е да има един от най-големите амфитеатри в Европа и той да не е възстановен", преди 12 г. каза Диков.

През 2025 г. срамотата продължава. "24 часа" потърси "Гьоте институт" с въпрос дали държавата и общината са ги търсили да обсъдят как амфитеатърът да бъде открит и същевременно културният център да продължи да изпълнява функциите си. Попита и дали някой им е предлагал друга сграда и съгласен ли е "Гьоте институт" да се премести. Оказа се, че той е във ваканция до 18 август и че работещите са в отпуск. При получаване на отговори "24 часа" е готов да ги публикува допълнително. Още преди години стана ясно, че сградата на "Гьоте институт" няма нужда да се отчуждава, защото е държавна собственост и се управлява от областния управител на София.

Вестникът се свърза и със собствениците на хотел "Арена ди Сердика", под който лежи част от археологията. Хотелът не работи от няколко години. От „ФеърПлей Интернешънъл" заявиха, че засега предпочитат да не коментират казуса с амфитеатъра преди да са получили повече информация за намеренията на държавата. Докато под "Арена ди Сердика" е имало разкопки, фирмата е била в постоянен контакт с археолога Жарин Величков, който бе ръководител на проучванията. Той почина през 2020 г.

„Хотел "Арена ди Сердика" затвори с въвеждането на противоепидемичните мерки заради епидемията от COVID-19 – коментира изпълнителният директор на „ФеърПлей Интернешънъл" Милена Захариева.- След отпадането им пазарът на хотелски услуги бе силно променен. Хотел „Арена ди Сердика" е в процес на обновяване на интериора и инсталациите в сградата. Достъпът до археологическите разкопки е възможен с предварителна уговорка".

България може да се поучи от опита на други държави, които имат традиции в опазването на археологията си. В момента в Гърция се вихри сходен казус, показващ как тамошното общество изисква от управляващите си дела, а не думи за съхраняването на това, с което страната се гордее. След започналото строителство на ново летище на остров Крит м.г. на най-високата точка на хълм бе открит кръг с диаметър около 50 м. На хълма трябва да се разположат радарите на бъдещата аерогара, на която се очаква да кацат около 16 млн. души годишно.

Археолозите съобщиха, че става дума за уникална находка от Минойската цивилизация, датирана между 2000 и 1700 г. пр. н.е. След началните проучвания бе казано, че обектът "има потенциал да промени разбирането не само за културата на бронзовата епоха, но и за ранните държавни формации и космологичните рамки в Източното Средиземноморие".

Част от управляващите в Гърция и строящите фирми обаче призоваха работата да се възобнови възможно най-бързо и летището да е готово в договорения срок през 2027 г. Изявление на министъра на културата Лина Мендони за бърз рестарт предизвика ожесточени дебати. "Само в Гърция модерна радарна инсталация би могла да заеме същото място, където преди хилядолетия е имало сграда, която може би е служила за подобна цел", опита се да бъде находчива Мендони, но думите й предизвикаха повече критики, отколкото усмивки.

В момента работата по новото летище на Крит е спряна и всички очакват приемливо решение как археологическите находки да бъдат съхранени и показани. Асоциацията на археолозите вече заговори да се търси ново място за аеропорта, чието изграждане се подготвя от 2018 г., съобщи Greekreporter. Сформиран е и граждански комитет, който да контактува с властите. Окончателелно решение няма, но очакванията са, че радарите на строящото се летище ще бъдат преместени на друго място, а няма да останат на хълма с минойския кръг.

Както е известно, в археологията първо се инвестира, а после се брои ефектът от вложенията, но преди всичко от късмета да имаш богата история под земята. Колизеумът в Рим например внася годишно 1,39 млрд. евро в бюджета на Италия, изчисли през 2022 г. компанията „Делойт". Около 42 700 души пък са заети на пълен работен ден с дейности, свързани с него. По свои си критерии „Делойт" изчисли актуалната към момента цена на забележителност №1 в Италия на 77 млрд. евро.

За да влязат в атинския Акропол, туристите са платили общо 60 млн. евро през 2023 г. Властите се похвалиха, че след COVID-ограниченията приходите на комплекса постепенно се увеличават. От април т.г. цената на билета за посещение там е увеличена от 20 на 30 евро. Предлагат се още сутрешни и вечерни турове в извънработно време срещу 5000 евро за групи от 5 души.

Държави и частни компании вече предлагат да заведат желаещите където поискат, стига да си платят. Например дори там, където лежат останките на потъналия „Титаник". Желаещи не липсват въпреки драмата със загиналите в частната подводница "Титан". София е един от градовете, който "гази" в археология и история, но все ходи "жаден", а парите не му стигат.

За софийския Колизеум се знае от 1919 г.

Колизеумът на Сердика бе открит случайно преди 21 г., но търсенето му започва много преди това. За съществуването на древното съоръжение е намерено свидетелство още през 1919 г. - каменна плоча с илюстрация на гладиаторски битки. Счита се, че този артефакт е свързан с по-ранния римски театър, върху чийто основи впоследствие се разполага амфитеатърът. Датировката на ранния театър е свързвана с императорите Каракала и Гета. Той вероятно е съществувал до около 269– 270 г., когато нашествие на варвари води до опожаряването на незащитената част от Сердика.

За амфитеатъра на Сердика се знае, че овалната му арена е с дължина 60,5 м. и ширина 43 м., правеща я втората най-голяма след Колизеума в Рим, която е 88 на 55 м. Предполага се, че амфитеатърът е построен при император Диоклециан за военни процесии, борби с диви животни и гладиаторски битки. При Константин Велики той е разширен. Приема се, че амфитеатърът в Сердика е загубил ролята си след реформите на Теодосий I срещу езическите култове и игри.

Площта на римския стадион е около 5 дка, писа преди време "24 часа-168 истории". При първоначалните разкопки са проучени източната, западната и част от северната му част. Амфитеатърът се е намирал извън източната порта на Сердика. Първата част от него е построена от 294 до 305 г. Става въпрос за арената и една редица седалки. В древността са се наричали конеуси (гръцка дума, която означава място за сядане - бел.ред.). Общият капацитет е до 3200 души, плътно седнали един до друг, или 2500 по-спокойно разположени. Като се прибавят и правостоящите, публиката е стигала до 25 000 души. На каменните седалки са били поставяни възглавници за удобство на посетителите. Зрителите вероятно са влизали от четири входа, макар че засега са открити три.

В амфитеатрите снимат филми, организират кориди

Около 230 са римските арени, стигнали до съвременността

Около 230 са известните на съвременните хора римски амфитеатри. Под 80 обаче се считат за по-значими и добре съхранени и експонирани. В някои от тях се организират концерти и исторически възстановки. Най-известният и грандиозен е Колизеумът в италианската столица, известен още като амфитеатъра на Флавий. Най-голяма на територията на Африка пък е арената в градчето Ел Джем в Тунис. Латинското наименование на селището е било Thysdrus. Това изключително антично съоръжение е побирало 35 000 зрители, като единствено Колизеумът с 45 000 души и разрушеният амфитеатър в Капуа са били по-големи.
Дължината на зданието в Ел Джем е 148 мeтра, ширината - 122 метра, а височината на нивата е 35 метра. Построен е между 230 и 238 г. от римския проконсул Гордиан, който впоследствие става император. До ХVІІ в. по-голямата част от строежа остава непокътната, но след това част от строителните материали се използват за изграждането на близкото село, а част са транспортирани в друг район на Тунис. По време на борбите срещу османското нашествие през 1695 г. вражеските войски използват оръдия срещу бунтовниците, които се укрепяват в амфитеатъра. Оттогава една от стените му липсва.
През 1979 г. обектът в Ел Джем е вписан в Списъка на ЮНЕСКО за световните паметници на културното и природно наследство. Именно той служи като сцена за заснемането на филма „Гладиатор", а също и на лентата "Животът на Браян" на "Монти Пайтън".
На територията на Франция също има няколко запазени римски амфитеатри, които се радват на огромен туристически интерес. В част от тях се провеждат културни и други събития. Списъкът започва с амфитеатъра в град Арл, който е в много добро състояние. Той също е един от обектите на световното наследство на ЮНЕСКО. Построен е по времето на император Август и е можел да побере над 20 000 души. През Средновековието на арената му са построени около 200 къщи, а над строежа са добавени кули за защита от нападения. В днешно време са запазени две от тях. Всяко лято в амфитеатъра на Арл се провеждат борби с бикове.
Арената в Ним е може би най-добре съхраненият римски стадион. Това се е случило благодарение на постоянното му адаптиране през вековете. Използван е като крепост и отново като поселище. Построен е също при управлението на Август и е можел да вмести до 24 000 души, които са наблюдавали гладиаторски битки, бой с лъвове и дори със слонове, а също и екзекуции, при които осъдените са били хвърляни на зверовете. След Римската империя вестготите го управляват като защитно съоръжение, а впоследствие във вътрешността му са построени около 150 къщи. От 1786 г. започва тяхното разрушаване, за да се възвърне отново римското му величие. Напълно възстановена днес, на арената в Ним се правят демонстрации на гладиаторските борби, а също и кориди.
Извън Италия друг амфитеатър в отлично състояние е в хърватския град Пула. Това е единственият останал подобен римски обект, който има изцяло запазени четири странични кули. Построен е между 27 г. пр.н.е. и 68 г. сл.н.е. Преди въвеждането на еврото в Хърватия амфитеатърът е изобразен на обратната страна на хърватската банкнота от 10 куни, емитирана през 1993, 1995, 2001 и 2004 г.
През Средновековието арената в Пула е използвана за пасене на добитък, събирания на Малтийския орден и панаири. През 1583 г. Венецианският сенат предлага демонтирането на арената и възстановяването й във Венеция. Предложението е отхвърлено. Днес на втората кула се вижда надгробен камък, честващ противопоставянето на венециански сенатор на плана. През XVII в. от арената в Пула са взети камъни за основите на камбанарията на катедралата в Пула. След това материал от амфитеатъра не е ползван повече за строеж на други сгради.
На територията на Италия има около 25 запазени римски амфитеатри, от които най-впечатлящи са Колизеумът, Арена ди Верона, арената в Помпей, в Капуа, в Поцуоло, в Остиа, в Сиракуза и т.н.