Тези дни огромен интерес предизвика поредната забележителна находка от Перперикон – 15-килограмова каменна бойна топка. Тя е от средновековния период на скалния град и бе намерена в проучвания през последните години Южен квартал сред жилища от XIII-XIV в. Бойната топка е с кръгла форма и е била предназначена за изхвърляне от каменометна машина (катапулт или балиста). По този начин в античната и средновековната епохи са били разрушавани стените на градовете при тяхната обсада. В същото време с каменометни машини разполагали и обсадените, които успешно ги използвали да възпират устрема на нападателите.

В историческите източници има известно объркване между термините „катапулт" и „балиста", но в съвременния прочит типичните балисти се свързват по-конкретно с изхвърлянето на големи стрели и копия, докато катапултите са именно каменохвъргачните устройства. Древноримските автори наричали катапултите „торментум", т. е. машина, създадена на принципа на изстрелването на каменни ядра чрез усукване на еластични въжета. Според историка Йосиф Флавий във войната срещу юдеите през I в. римските катапулти можели ди хвърлят на голямо разстояние камъни с тежина един талант (26 кг).

Тези технически знания се запазват в Източната Римска империя (Византия) и оттам са приети в Българското царство. Със сигурност в победоносните си войни срещу Византийската империя цар Симеон широко е използвал каменометни машини. Най-добрите описания обаче са се съхранили за Второто българско царство в историческото съчинение на Никита Хониат.

След успешното въстание на братята Петър и Асен през есента на 1185 г. е възстановено Второто българско царство, което веднага започва жестоки войни с Византийската империя. Все още неукрепналата държава имала нужда от здрави крепости, за да може да запази своята независимост. Именно такава била твърдината Просек (Демир капия) на територията на днешна Република Северна Македония. Тя се превърнала в непристъпно орлово гнездо за българския болярин Добромир Хриз, близък съратник на първите Асеневци. Срещу него император Исак Ангел изпратил огромна армия, започнала планомерна обсада. Но нека дам думата на добре осведомения византийски летописец Никита Хониат:

„...Каменометните машини, с които си служеха варварите (българите – Н. О.), избиха не малко хора, тъй като мятаха камъните право в целта, и то отвисоко. Защото имаше и един отличен механик, който направляваше изстрелването на камъните, извиваше гъвкавия прът и нагласяше прашката м метателния механизъм. Отначало той служеше срещу заплащане при ромеите, но тогава отишъл при Добромир Хриз, защото не му била издължена заплатата. Не само кръглите камъни, изстрелвани от каменометните съоръжения, а и тези, които бяха търкаляни отгоре по стръмнината, поразяваха войската тежко. Често пъти кръглите камъни от машините, дори и когато не достигаха до самите хора, пак сееха смърт сред тези, до които падаха, защото като се удряха в скалите, по пътя си те се разтрошаваха на извънредно голям брой късове и с бързината на хвърлена стрела се разпръскваха на различни места и бяха жестоко смъртоносно оръжие."

Ромеите също разполагали с каменометни машини, но българите знаели как да се справят с тях. Никита Хониат продължава: „...През нощта варварите излязоха тайно от крепостта, разрушиха машините, които ромеите бяха поставили по тамошните хълмове, и като се втурнаха шумно към нощната стража, настигнаха я, докато бягаше..." Тези успешни действия принуждават императора да свали обсадата и да моли Добромир Хриз за мир, давайки му за жена своя родственица.

Особено голям майстор на обсадните техники бил цар Калоян, разгромил многократно рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, унищожили през 1204 г. Византия и създали своя Латинска империя. След като ги разбива напълно на 14 април 1205 г. в прочутата битка при Одрин, българският владетел ги преследва упорито и често трябва да превзема крепостите им. Така се случва при обсадата на мощната твърдина Сяр (Серес), където той „приготви стълби, постави огромна стенобитна машина на склона срещу крепостта и започна да разбива стената."

Оцелелите след латинското нашествие византийски военачалници първо са в съюз с Калоян, но после застават срещу него. Ето защо през 1206 г. царят тръгва срещу превзетия от разбунтували се ромеи здраво укрепен град Димотика. Отново Никита Хониат разказва: „Той постави машини и започна да разбива стената там, където изглеждаше, че е напълно достъпна за разрушаване от стрелящите, и където разстоянието позволяваше да достигат хвърляните тежки камъни...Калоян разрушаваше укрепленията, а със силата на големи камъни сриваше ъгловите кули и събаряше защитните стени. Тези, които бяха вътре, поставяха прегради и плетове пред стените, покриваха ги с прясно одрани кожи с руното им, та, каквото изстрелваха машините, да пада върху тяхната издута повърхност...После [царят] спешаваше храбрите конници от войската си и нареждаше тези хора, изцяло облечени в желязо, при пробитите на стените..."

И други владетели на Второто българско царство са били майстори на обсадите. А много от тях са се случили именно в Източните Родопи с техния главен град Хиперперакион (Перперикон). Историческите извори свидетелстват, че през XIII-XIV в. българи и ромеи нееднократно воювали за контрол върху него, като той често минавал от ръце в ръце. Със сигурност са известни най-малко две успешни български обсади на крепостта. В първата половина на XIII в. Перперикон е непрекъснато в границите на Българското царство, но след 1246 г. наследниците на великия цар Иван Асен II го губят. Още през 1254/1255 г. един от неговите синове, цар Михаил II Асен, успява за кратко да си го възвърне.

През 1343 г. цар Иван Александър се възползва от гражданските междуособици във Византия и отново превзема Перперикон. В него назначава царски архонт, управлявал оттам целите Източни Родопи. На Перперикон е открит единствения златен печат на цар Иван Александър, с който явно е било скрепено писмо, изпратено до неговия управител. Няколко месеца по-късно обаче византийците си възвръщат крепостта.

Именно с някое от тези събития е свързана каменната топка за катапулт, открита при тазгодишните разкопки. Тя е свидетелство за кървавите и епични сражения, водили двете империи за контрол върху този толкова важен район.