Две лица на кризата с времето: един народ от потъващ остров го напуска с лотария и става първият климатичен мигрант, друг се бори за дъх в жегата със силата на парите, технологиите и политика за хората: охладителни салони, безплатна вода от чешмата, предупреждения за топли вълни, умни ръчни паник часовници за удар

В свят, който все по-често се бори с последиците от климатичните промени, човешката цена става драстично висока. Докато едни народи са принудени да напуснат домовете си завинаги, други се опитват да се адаптират към нова, жестока реалност, където дори напеченият въздух може да бъде смъртоносен. Последните горещи вълни отнеха повече човешки животи, отколкото наводнения, урагани, земетресения и горски пожари, взети заедно, подчертава доклад на Световния икономически форум. Това е зловещо напомняне, че климатичните промени не са далечна заплаха, а реална пагубна сила днес и сега, която предефинира човешкото съществуване.

Потъващият рай: сагата на Тувалу. Представете си, че домът ви бавно изчезва под надигащите се води. Това не е сценарий от научнофантастичен филм, а ежедневна реалност за жителите на Тувалу – малка островна държава в южната част на Тихия океан, разположена между Австралия и Хавай. Със своите 9 ниско разположени атола Тувалу е една от най-уязвимите държави в света. При средна надморска височина едва 2 метра и най-висока точка от 4,5 метра тя е оставена на милостта на покачващите се морски нива в резултат на топенето на ледниците.

Морските нива около Тувалу са с над 15 сантиметра по-високи сега в сравнение с преди 30 години. Прогнозите са още по-мрачни: голяма част от сушата и критичната инфраструктура на страната ще бъдат под нивото на прилива до 2050 г. Морската вода вече прониква в сладководните водоносни хоризонти, принуждавайки жителите да повдигат реколтата си от земята, за да контролират солеността. Това е битка за оцеляване, която не може да бъде спечелена само с адаптация.

В отговор на тази екзистенциална заплаха Тувалу и Австралия подписаха исторически договор, който вече е в сила. Това е първото по рода си споразумение в света, което осигурява път за мобилност с достойнство за цяла нация, застрашена от изменението на климата. Чрез лотария всяка година по 280 тувалуанци могат да се преместват в Австралия. Там получават безсрочно постоянно пребиваване, достъп до здравеопазване и образование - същите като за австралийските граждани.

Интересът е огромен: над 5000 души – приблизително една трета от населението на Тувалу – са кандидатствали за първата лотария за визи. Това споразумение, макар и спасителен пояс за малката островна държава, повдига още въпроси. Дали това е модел за бъдеща климатична миграция?

Приемането на под 20 000 климатични мигранти е незначително за страна с 28 млн. души като Австралия. Смята се обаче, че между 25 милиона и 1 милиард души може да бъдат принудени да се преместят до 2050 г. поради изменението на климата. Къде ще отидат те?

Докато Тувалу се бори с покачващите се води, Япония е изправена пред друга, също толкова смъртоносна заплаха – екстремните горещини. През 2024 г. Страната на изгряващото слънце преживя най-горещото си лято в историята, с над 10 града, подложени на повече от 50 “изключително горещи” дни (над 35 градуса). Между юни и септември смъртните случаи, свързани с жегата, достигат рекордно високо ниво от 2033 души. Над половината от транспортираните в спешните центрове за топлинен удар в Токио са били на 65 и повече години.

Японските власти реагират с редица иновативни и прагматични мерки, за да предпазят населението си.

През май 2025 г. правителството предложи бюджет от 36,8 млрд. японски йени (255 млн. долара), за да отмени основната такса за водоснабдяване за всички домакинства през 4-месечния летен период. Целта е да се облекчи финансовият натиск и да се насърчи използването на климатизация, тъй като 90 на сто от починалите от топлинен удар у дома са нямали климатик.

Япония въведе и специална система за предупреждение за топлинен удар, която стартира през юни. Министерството на околната среда издава специални предупреждения, когато се очакват опасни нива на топлина (индекс на температурата на мокрия термометър WBGT над 35).

Когато е в сила специалното предупреждение, общините отварят климатизирани помещения, наречени охладителни заслони, за обществеността. В Токио вече са създадени убежища с водна мъгла, предлагащи облекчение от задушаващата жега. Японската асоциация за остра медицина дори добавя нова, четвърта степен за топлинните удари, признавайки горещините за опасност, равна на “голямо природно бедствие”. 

При лекия топлинен удар са налице симптоми като замаяност и обилно изпотяване. Умереният се характеризира с главоболие и повръщане. При тежък топлинен удар се наблюдават загуба на съзнание и конвулсии. Нова категория - четвърта степен на топлинен удар, е за състояние, което все по-често виждат спешните медици: телесна температура от 40 градуса или по-висока и невъзможност за комуникация.

На работното място чрез преработена версия на наредбата за безопасност и здраве при работа вече е в сила изискване работодателите да прилагат превантивни мерки срещу топлинен удар. Местните общности също се включват: район “Шинагава” в Токио стартира програма за посещение на жители на 75+ години, раздаване на безплатни напитки и проверка на благосъстоянието им.

Япония също така инвестира в интелигентни технологии. Компании предлагат услуги, които позволяват дистанционно наблюдение на температурата и управление на климатици.

Сред уязвимите групи от населението се разпространяват носими устройства като часовника за превенция на топлинния удар, който засича повишаване на телесната температура.

Бои, блокиращи слънцето, първоначално разработени от НАСА, се използват за намаляване на топлината на настилките и върху покривите с до 8 градуса.

Един свят, две съдби, една криза - историите на Тувалу и Япония са две различни, но взаимносвързани лица на една и съща глобална криза. Едната нация е принудена да търси нов дом, докато другата се бори да направи съществуващия си дом обитаем. И двете истории подчертават спешната нужда от дългосрочни и устойчиви действия в областта на климата, както и от незабавни мерки за защита на най-уязвимите.

Докато богатите страни имат морален дълг да помагат на хората, разселени от изменението на климата, напредъкът в създаването на фондове за загуби и щети е малък по оценка на световните здравни центрове. Договорът Австралия - Тувалу е капка в океана, а не обръщане на течението.

Навсякъде екстремните горещини затрудняват ученето на децата в училище, намаляват производителността на работа на открито и оказват огромен натиск върху здравните системи. В най-лошия случай водят до смърт. Япония, САЩ и Европа, които преживяват и в момента изключително горещи лета, са живо доказателство за размера на бедствието.

В Западна Европа през 2024 г. бяха регистрирани над 20 000 допълнителни смъртни случая, свързани с жегата. Над 2300 са загиналите от топлите вълни в 12 европейски града само за 10-ина дни през юни тази година. Това е стряскаща статистика, която показва колко уязвими са дори развитите региони към тази нова заплаха.

Световната метеорологична организация наскоро предупреди, че има 80% вероятност рекордно високата средна годишна температура в света през 2024 г. да бъде надмината.

Човешкият организъм е създаден да функционира в определени температурни граници. Когато външната температура се повиши драстично, особено в комбинация с висока влажност, тялото се бори да се охлади чрез вродените си алгоритми, но те отказват при екстремни условия. Потенето е основният механизъм, но ако влажността е висока, потта не се изпарява и започва претопляне. 

В крайна сметка справянето с екстремните горещини и миграцията, предизвикана от климата, изисква повече от индивидуални усилия или двустранни споразумения. Необходим е глобален, координиран отговор, който да признае човешката цена на бездействието и да осигури справедливо и достойно бъдеще за всички, засегнати от променящия се климат.