В Чехия построиха социализма, за да забранят комунизма

Чета аз, че президентът на Чехия подписал закон, който забранява пропагандата на комунизма. Чак сега ли се сети? Остава и да обясни на чехите що е то комунизъм, та да научим и ние, българите.

Да, аз знам, че чехите знаят, но какво по-точно знаят? Според последните мохикани на тази идея онова бе болшевишка диктатура, а истинският комунизъм е невинен, той е една красива демократична мечта, към която трябва да се стремим, минавайки първо през демократичния социализъм.

Когато мечтата се сбъдне някой ден, демокрацията ще е пълна, защото вече няма да има нужда от държава, човек за човека ще е брат, всеки ще работи според способностите си и ще взема според потребностите, а някои ентусиасти даже добавят, че при комунизма жените ще са общи.

Защо, питам аз, да се забранява такъв купон? Защото президентът на Чехия не се дразни от утопията, а съвсем конкретно иска да прецака миниатюрната комунистическа партия на Бохемия и Моравия, която се е включила в нова коалиция и има известна опасност да влезе наесен в парламента и с това да наруши деликатния баланс на властта. С това той само ѝ прави пиар според мен.

Но пък във Франция, Великобритания, Италия, Гърция десетилетия наред имаше и още има комунистически партии, които с нищо не застрашаваха демокрацията, а участваха в нея културно и възпитано, като воюваха против всички десни преврати и диктатури. В Русия днешните комунисти са по-демократи от управляващата партия на Путин, докато любимият на властта философ Александър Дугин съвсем открито проповядва фашизъм – и с това се харесва на тукашните леви! В Китай пък комунистите са отличниците на капитализма и повече следват Конфуций, отколкото Маркс.

Пълна обърквация. И няма кой да внесе яснота в това понятие, опасно ли е то за здравето, има ли светло бъдеще за обществото, та да разберем какво всъщност се забранява. Асистентите по научен комунизъм отдавна ги отучиха и сега са доценти по отучен комунизъм, но те бяха селектирани още в юношеството си по своята предразположеност да обслужват външната власт, така че и днес са еднопистови. Аз, разбира се, не мога да постигна тяхната дълбочина, но мога да призова да се вгледаме по-внимателно в Чехия. Не знам дали не греша, но гледана откъм България, Чехия май е социалистическа!

Достатъчно е да отворим Евростат, за да видим, че България е шампион по неравенство на разполагаемите доходи в Европа, докато Чехия е шампионът по равенство – диаметрална противоположност. При нас т.нар. коефициент Джини, който измерва степента на неравенството в доходите, е цели 38.4 пункта, докато в Чехия е едва 23.7. Приблизително толкова бяхме и ние, но преди БКП да се преименува в БСП.

Това ще рече, че там има два пъти по-широка средна класа. На чешкия пролетарий се пада два пъти по-голям дял от брутния продукт, отколкото на българския. На това отгоре и самият брутен продукт е два пъти по-голям по номинала. Правете му сметката кой е по-близо до комунизма.

При това в парламента на Чехия са все десни, умерено десни и радикално десни партии, докато у нас водеща винаги е била лявата БСП и нейните производни.

Както знаем, за разлика от Чехия преди 10 ноември у нас нямаше сериозна опозиция, та се наложи лично Андрей Луканов да прави селекцията на СДС и да сложи убеден марксист за председател. По-късно ГЕРБ възникна от разочарованите низови членове на БКП/БСП, които познаваха практиката повече от теорията. Е, как така днес българската държава се оказа толкова дясна, а чешката - толкова лява?

А уж тръгнахме от една и съща отправна точка – диктатура от съветски тип и държавна собственост върху всички средства за производство, които заедно хукнахме да раздържавяваме. Как така се случи, че днес сме май в различни социални системи?

Изглежда, в Чехия елитът все пак има някакво уважение към мнението на простия чех. Например там направиха референдум за влизането в ЕС, докато българският елит не си позволи подобно лицемерие. Ако не бе и друг един референдум, днес нямаше да е Чехия, а Чехословакия. Словаците поискаха развод - няма проблеми, оставаме си пак приятели и съдружници в бизнеса. А как се разведоха нашите западни съседи под мъдрото ръководство на социалиста Милошевич?

А, и да не забравя друга една особеност. В Чехия преходът започна веднага с т. нар. малка приватизация. Тя превърна спестяванията на обикновените хора в собственост, а кроната, чешката валута, си запази стойността. У нас малката приватизация се отложи за победата на комунизма, а спестяванията на хората бяха напълно изтрити повече от веднъж. През 1997 г. левът изгуби 99,9999 на сто от стойността си в сравнение с 1989 година. Хем за нищо не те питат, хем ти обират парите до шушка – “защото сме социалисти”. Имаше такова книжле.

Голям майтап стана, когато при управлението на тройната коалиция начело с БСП приватизирахме електроразпределението, а от Чехия дойде да го купи държавното дружество ЧЕЗ, та да прехвърли малко пари от българските към чешките пенсионери. Тия хора не знаят ли, че вече няма комунизъм?

 Чехите чак сега се сещат да забранят комунистическата пропаганда, а ние тук отдавна сме я погребали напълно изчегъртана и за червеите нищо не остана.

Но има ли у нас демокрация? Някои доценти го допускат.

Но ако разбираме демокрацията като “власт на народа”, сред народа тръгват едни съмнения, едни подозрения и затова доцентите по отучения комунизъм ни обясняват демокрацията като евро-атлантическа власт минус електрификацията. Тук кибиците само пречат. За 36 години елитът никога не е попитал народа за каквото и да било, а когато народът все пак успява да каже какво иска – случва се точно обратното.

Някои антрополози виждат комунизма не напред в светлото бъдеще, а назад във времето – при примитивните племена, където събраната храна е обща и се разпределя всекиму според потребностите. В тези племена обаче е имало матриархат, т.е. не жените, а мъжете би трябвало да са общи! Това вече заслужава да се забрани, но слава богу, в Европа още не се забелязват признаци на матриархат.

Освен в Европейската комисия, разбира се.