Вчера за пръв път се загледах за по-дълго време във фиалата от прословутото Панагюрско златно съкровище, където се мъдрят 72 африкански глави - всяка със свое собствено изражение и различна индивидуалност. И освен тях 24 еднакви жълъда. Много особено нещо, твърде странно и затова по неочакван начин интригуващо.
Какво правят африканци в тракийско златно съкровище не е въпросът, който ме вълнува. Доказано е, че златото на фиалата е различно от златото, от което са изработени ритоните, върху които има съвсем друга орнаментика и символика. Някога в древността този предмет вероятно е бил приобщен към останалите ритуални съдове, но той очевидно има друга история и произход. Чудя се обаче каква е връзката на африканците с жълъдите? Няма много ясно дефинирана корелация между двете.
Зарових се, зачетох се и нищо кой знае какво не открих като задоволителен отговор. Включително и сред достъпното в интернет, което имах време да прочета от сър Джон Бизли - оксфордски професор, работил за английското военно разузнаване по време на Първата световна война, но с впечатляващи изследвания върху древногръцкото и антично изкуство, където има и някои африкански препратки.
А може би древният майстор на фиалата от Панагюрското съкровище просто е закъснявал с поръчката и не е имал време да изкусури още 24 отделни африкански физиономии, всяка със своя характерен облик и изражение, та притиснат от обстоятелствата, попретупал работата и набързо спретнал еднакви форми, изглеждащи като жълъди. Съвсем нехаейки за главоблъсканиците, които може би ще предизвика толкова векове по-късно.
Защо въобще се занимавам с този въпрос? Първо защото никога не съм наблюдавал толкова дълго и толкова отблизо това съкровище. Най-доброто му копие се пази в НИМ, но там няма как човек да иде и да се заседи. Поне на мен не ми се е отдавало такъв случай.
Сега това копие е в общинския музей в Царево заради Арт Поток - Фестивал на Изкуствата. И тъй като същият повод доведе и мен в района, имахме чудесна възможност да се сближим, така да се каже. Отидох спокойно да му се порадвам. Ще е там до края на август. Да съзерцаваш съкровище от такъв културен мащаб е особена привилегия. Но да имаш време и да размишляваш за него е още по-голяма ценност.
За щастие мога да го осъзная, защото прекарвам в безметежност с хубави хора в Лозенец (този на морето, където тази вечер в 19 ч. представям "Носорог в банята").
Плажът на "Хасиенда", обрамчен между изгревите и залезите на слънцето, кристалното спокойствие на това иначе толкова своенравно Черно море, а и въобще всички красиви вибрации наоколо, са това, което предразполага към отпускане и отнасяне на мисълта. Реене на ума сред необичайни теми за размисъл като "Защо 24 жълъда сред 72 африкански глави?".
Може би пък истинската почивка от главоблъсканиците на деня се състои и в това - да се отдадем поне за малко на свободата да мислим по несъществени за битието ни въпроси.