За мен е съвсем очевидно, че мащабът на това, което днес един съвсем обикновен човек може да "узнае" от платформите на ИИ, които се подобряват с експоненциална скорост, е безпрецедентно и зле разбрано от този същия човек. С други думи, сега всеки разполага с неимоверни познавателни ресурси, които са немислими за дори най-образования учен от преди 5 години.

Кое е парадоксалното в случая? То е, че малцина могат да осмислят толкова неимоверна по обем информация, доставяна мигновено до мозъците на хора принадлежащи на аналоговите времена, нито нейният истински смисъл. Не се изисква задълбоченост и проследяване на логически връзки, нито особено образование, то идва наготово с натискането на един клавиш.

Самите ни мозъци са неподготвени за асимилация на безгранични знания и за приобщаване на тези възможности в нашето ежедневие. В известен смисъл ние всъщност се превръщаме в биологични устройства, поставящи произволни задачи на инструментариум, който ни превъзхожда многократно по знания и мощ в намирането на отговори, които ние няма как да намерим и сами не можем самостоятелно да открием.

Защо е парадоксално? Защото изглежда сякаш "по-тъпият", малко знаещият, бавен, аналогов индивид, е покорил Аладин с лампата, поверил му е всичките си умствени задачи и постепенно деградира, поради все по-малката нужда да мисли самостоятелно. Малкият Мук се е смалил до мащабите на своя показалец, с който натиска клавиша. Той е новият екзистенциален абсурд, за който Камю не се беше сетил.

От Фейсбук.