• България е опасно близо до трайна водна криза, твърдят експерти
• През юни има тревожен минимум на валежите - едва 30% от средните стойности за месеца

137 771 души вече са на воден режим, а обилни дъждове не се очакват поне още два месеца. Това означава, че бройката на хората без питeйна вода ще се увеличава, защото през идните месеци се очертава да става все по-топло и много от водоемите ще пресъхнат.

Най-застрашени от засушаване са Югоизточна и Североизточна България, Тракийската низина,

големи части от Дунавската равнина, където има риск от малко валежи и недостиг на вода, а това са всъщност някои от най-плодородните райони на страната, коментира преди дни климатологът Симеон Матев.

България е опасно близо до трайна водна криза, посочват и от “Климатека”, като добавят, че за последните 4 години валежите през пролетта у нас са значително под нормата. През юни стигаме до тревожен минимум на валежите - едва 30% от средните стойности за месеца. Към 1 юли язовирите са пълни средно с 63% от полезния им обем. В Североизточна България основните са под 50% пълни.

Най-сериозен е водният дефицит в Северозападна България, където язовирите са едва 20–25% пълни.

Загубите на вода по ВиК мрежата надхвърлят 50%

- всяка втора капка се губи, преди да достигне до потребителите. В края на юни редица области в България вече са на воден режим или имат сериозни затруднения с водоснабдяването, а лятото е в разгара си, сухият период тепърва предстои. За горещо лято без валежи предупреждават и синоптиците от Националния институт по метеорология и хидрология. Прогнозите им сочат, че

юли и август ще останат по-сухи от нормалното,

като няма индикации за сериозно наваксване на валежите. Отбелязват и че това няма как да не се отрази негативно върху земеделието и водоснабдяването в някои райони на страната.

Миналата година през август в 90% от областите у нас имаше населени места на частичен или пълен режим. Причините за това бяха високите температури и намалените количества във водоизточниците.

Засегнатите градове и села бяха 297, в които живееха близо 400 хиляди души.

Експерти тогава казваха, че близо 15% от населението на страната изпитва проблем с редовното и качествено водоснабдяване.

Към днешна дата най-много са потърпевшите в Плевенско, където засегнати са 88 883 души. 11 332 са около Велико Търново. Сходно е положението с ВиК дружествата в Перник и Търговище - хората в населените там места, които нямат вода за пиене, са съответно 10 328 и 10 476.

На този фон изглежда, че в Югоизточна България и по-конкретно в община Стралджа положението се влошава все повече и хората там се подготвят за бедствено положение. Чешмите са пресъхнали в 12 от общо 22-те населени места в общината.

“Населението по селата вече е застаряващо, хората много трудно си набавят вода. Има аварии и хората стоят без вода, което за мен е престъпление”, твърди Росица Тодорова - кмет на с. Люлин.

Проблемът, както на повечето места, е старата водопреносна мрежа, която била 80-годишна. През миналата година е имало случаи, при които хората в селото са били без вода в продължение на 20 дни. За да перат, носят вода в бутилки, които изсипват в пералните машини.

Заради липсата на вода жители на добричкото село Свобода пък преди седмица

блокираха за един час пътя между Добрич и Крушари

Хората се оплакват, че нямат информация докога ще продължи тази ситуация. Преди две години пак били на режим, тогава вода нямало почти месец. И се надяват на бързо решаване на проблемите с водата.

А обясненията на “ВиК Добрич” всеки път били различни – профилактика от енергото или аварии. Протестиращите с плакати “Пуснете ни водата”, придружени от селско куче с надпис “Жаден съм” на гърба, споделят още, че целият район – селата Овчарово, Свобода, Добрево, Ломница, Сливенци, страда от нередовно водоподаване дни наред.

Хасковското село Стамболийски също остана без вода за повече от десет дни, което успя да ядоса жителите там до такава степен, че да организират стачни действия. Недоволните се събраха пред сградата на управлението на “Водоснабдяване и канализация” в Хасково с искане за спешни мерки.

Без да има обявен режим, чешмите са сухи вече повече от седмица,

посочва Иванка Николова от селото. Търсим какви ли не начини, много от нас имат собствени водоизточници, но не всички. Пълним бидони, когато водата дойде за малко, съобразяваме се с потреблението, добави тя. Славчо Райков пък споделя, че проблемът е хроничен, случва се всяко лято и настоя ВиК да обследва защо е така.

Пестят количества от язовирите, най-осезаемо по морето и край Търново

Водоемите за питейна вода са пълни 70,32%

За проблеми с водата заради сушата и остарялата инфраструктура предупреди в парламента още през април екоминистърът Манол Генов. Тогава той каза, че валежите през това лято се очаква да бъдат с около 40% под нормата, но водата щяла да стигне и няма да има режим. 3 месеца по-късно от ведомството отново потвърдиха това - няма опасност, но конкретно за населените места, които разчитат на водоснабдяване от язовирите, които управлява екоминистерството, а те са 52 на брой.

И въпреки уверенията, че няма да има режим, екоминистерството вече отпуска по-малко вода, отколкото през миналата година. Справка в графиците на ведомството показва, че в някои от по-големите язовири са редуцирани количествата за питейни нужди. Например от язовир “Камчия” миналата година през юли са отпуснати 9,220 млн. кубика на Варна и Бургас, а сега са намалени на 8,020 млн. Полезният обем в язовира е под 50%, което означава, че най-вероятно съвсем скоро може да се стигне до пестене на водата по Черноморието. Алтернативен вариант е язовир “Порой”, който се ползва за резервно водоснабдяване и се намира в Бургаска област.

“Ясна поляна” е другият водоизточник по Южното Черноморие. При него тенденцията е за ръст на количествата. Сега се отпускат 1,6 млн. кубика спрямо 1,5 млн. година назад. Полезният му обем е 55,95% срещу 47,06% през 2024 г.

Положението при “Тича” засега също остава добро. Няма съществена разлика в отпуснатите количества спрямо миналата година - 3,1 млн. за Шумен и Търговище, но и там допустимата вода, която може да се ползва, е 42%.

При язовир “Йовковци” положението е по-лошо. Миналата година във Велико Търново и околностите по това време на годината са разполагали с 3,4 млн. куб. м, а сега - с едва 2 млн. Общият му обем е 92,179 млн. кубика, а разполагаемият към момента е 44,844 млн., или 53%.

Лек спад има и при язовир “Искър”, който снабдява с вода софиянци - 11,700 на 12 млн. куб. през юли 2024 г. (Какво е състоянието с другите язовири - виж в инфографиката.)

От ежедневния бюлетин, който публикува ековедомството за състоянието на водите, към 2 юли става ясно, че язовирите за питейна вода са пълни 70,32%, за резервно водоснабдяване – 29,61%, а за напояване – 38,39%.

“Калин”, “Карагьол”, “Огняново”, “Порой” и “Ахелой” са водоемите, от които може да се черпи вода при кризисни ситуации. Сравнено с миналата година, се вижда, че количествата като цяло са намалели. Тогава например язовирите, които се ползват за битови нужди, са били пълни 72,9% от общия им обем, резервните - 33,6%, а за напояване - 44,3%.

Температурите се вдигат още през тази седмица

Температурите през тази седмица ще се повишават бавно, а вероятността за валежи остава малка.

Това показва прогнозата на Националния институт по метеорология и хидрология за периода 9-15 юли.

Максималните температури ще са в широки граници от 25°-26° в западните райони до 37°-38° в югоизточните, където вятърът ще е все още с южна компонента.

В сряда ще се развива мощна купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни, временно интензивни валежи гръмотевични бури и градушки. С умерен вятър от северозапад ще продължи нахлуването на хладен въздух.

В четвъртък ще остане ветровито, температурите в цялата страна ще се понижат, максималните ще са предимно между 25° и 30°. Ще бъде предимно слънчево с временни увеличения на облачността, вероятността за валежи е малка. През следващите дни до края на тази и в началото на новата седмица ще бъде слънчево, след обяд с развитие на купеста облачност, по-голяма вероятност за изолирани краткотрайни валежи има в петък и събота в планините в Западна България. Вятърът ще отслабне, в много райони временно ще стихва, а в понеделник ще е слаб от юг-югоизток. Температурите ще се повишават бавно, в понеделник максималните ще бъдат между 31° и 36°, показва още прогнозата.