• Само в БНБ от Нова година трескаво са обменени над 1 млрд. лева в евро
• 65% от разплащанията за 2024 г. са били в брой

Народът извади кеша изпод дюшеците и бурканите и тръгна да обръща левовете в евро. Към 31 май в обращение са се намирали 28,005 милиарда лева, показва статистиката на Българската народна банка (БНБ).

От институцията забелязват завишен интерес към покупка на новата валута. От 1 януари до 31 май 2025 г. в Касовия център на БНБ са обменени 1 008 178 389 лева в евро или това са 515 473 425 евро, отговарят от там на запитване на "24 часа - 168 истории". Те продават на официално обявения фиксинг от 1,95583.

Търговците на валута също регистрират увеличено търсене, но курсът при тях варира между 1,968 и 1,975 лв. за едно евро. Проверка на "24 часа - 168 истории" показа, че в някои пунктове в София позволяват да се купи до 3000 евро, защото не искат да връщат клиенти. Други приемат до 9700 лв., без да правят проверка на произхода, а за по-големи от тази сума събират данните на купувача, за да го проверят дали не пере пари. При съмнение по закон са длъжни да подадат сигнал до Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС).

Оборотите на обменните бюра само за периода от 2 до 8 юни са се увеличили с 43%, а на годишна база - със 70%.

Банките продават на същите цени като миналата година по това време, когато още не беше ясно, че ще влизаме в еврозоната. Но там задължително изискват и лична карта при покупка на валута.

Какви схеми прилагат тези, които искат да изперат пачките със скътани левове, без да бъдат хванати?

Най-често плащат минимална сума на различни хора, които да им обменят под 10 000 лв. на ден в чейндж бюрата. Така избягват проверката, която предвижда законът. Другият вариант е да купуват ценности - къде легално, къде нелегално.

Икономистите предполагат, че скритите в буркани и под дюшеци левове са между 3 и 60 милиарда. Изваждането на бял свят на скътани банкноти е тенденция, която е наблюдавана във всички страни преди приемането на еврото.

Статистиката показва и увеличени депозити в евро на домакинствата - от 4,625 милиарда в края на м.г. на 5,980 млрд. в края на май по данни на БНБ. Това прави ръст от 1,355 милиарда евро само за 5 месеца. Но като цяло българите предпочитат кеша. За 2024 г. 65% от всички разплащания са били в брой.

На какво се дължи това?

"Поколенията над 60 г. вече изгоряха с пари, преживяха няколко труса - обяснява бившият енергиен министър Мирослав Севлиевски пред "24 часа - 168 истории". - Като се започне с фалитите на финансови институции по времето на Жан Виденов (в средата на 90-те години, когато фалираха 15 банки и потънаха 1700 милиарда стари левове поради лоши кредити - б.р.) и се стигне до срива на Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г. Това е много дълъг период."

Тези хора помнят прехода от планова към пазарна икономика след 1989 г., който бе хаотичен и изпълнен с трусове, скандали и злоупотреби. Нямаше опит в регулирането и надзора на банковите институции. От дълго време страната страдаше от политическа нестабилност и липса на доверие към институциите, включително и към банките. Финансовите услуги бяха слабо развити поради ниския стандарт, по-малката пазарна ликвидност и ограниченото предлагане на модерни банкови продукти и технологии. В голямата си част българите през 90-те години не знаеха какво е капиталов пазар. И до днес по-възрастните поколения предпочитат да се разплащат в брой.

Те не искат да плащат такса за обслужване. Струва им се много и безсмислено. Получават си пенсията на ръка от пощата. Съмняват се във всичко, което не могат да видят и пипнат. 

Децата на тези пенсионери не са оставили родителите си на произвола на съдбата и им дават кеш, който те, свикнали на лишения, не харчат изцяло. Затова и непрекъснато виждаме как хвърлят през балкона или носят до ъгъла хиляди левове на "доктори", "полицаи" и какви ли не още мулета на измамници, които ги предават на "шефовете" си по веригата.

Най-сериозната сума, която е открадната по този начин, е от ноември м.г., когато 74-годишна жена продава апартамента си, събира всичките си спестявания и ценности и носи в Букурещ общо 100 000 лева в чорапогащника си. В румънската столица оставя целия кеш на автогарата, както са ѝ казали измамниците, защото трябва да "помогне на МВР в разследване".

Пак през 2024 г. 83-годишна от село Пчелино (Добричко) е дала 60 000 лева на ало измамници, представяли се за лекари, "спасяващи" сина ѝ. Подобен е случаят и със 74-годишна, която оставила пред дома си чанта с 3500 лева, 17 000 щатски долара и 5000 евро, общо над 50 000 лева по текущия курс.

Като цяло миналата година телефонни измамници са получили над 2,5 милиона лева от жертви. Всички тези пари също ще трябва да бъдат обменени до 1 февруари 2026 г.

Кешът върви и чрез продажбата на ниви. Около 10% от сделките са по банков път. Цената на земеделските земи се вдигна. През май декарът около София средно е струвал около 3000 лв., а според това дали има изгледи нивите да попаднат в регулация, стига и над 10 000 лв. Апетитни парцели се предлагат и в Добруджа на цена между 6000 и 8000 лв. на декар. Ако един собственик продаде 20 декара, ще получи до 160 000 лв. в брой. При тези договори не се дължат данъци, не се прави данъчна оценка и това ги прави изключително примамливи за хора, които искат да легализират скрития кеш. Истинската цена може да е съвършено различна от декларираната при продажбата.

По данни на Националния статистически институт средномесечно през 2024 г. са търгувани между 96 000 и 128 000 декара, или 1,2 милиона декара годишно. А в първите 5 месеца на 2025-а обемите са от 113 000 до 128 000 дка. Средната цена миналата година според Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), базирана на реални сделки, е 1480 лв. за декар, а тази година и повече. Така се получава значително количество левове в брой.

Част от наличните средства се влагат в жилища. За да избегнат проверката за произход на средства, тези, които имат повече кеш, вземат проформа и кредит, който изплащат предсрочно. Тук също интересът е силно увеличен. По данни на Националния статистически институт ръстът на покупките за първото тримесечие на 2025 г. е 15,1% спрямо същия период на 2024 г. Затова и цените на къщите и апартаментите се покачват едва ли не всяка седмица, споделят от бранша.

"Има и определени строители, които също предпочитат да получат парите от купувачите в брой. Как после ще ги обмени, остава техен проблем, с който очевидно са преценили, че могат да се справят. Например знам, че един колега, построил сграда в един от апетитните столични квартали, предпочита 80% от цената на ръка", разказа човек от бранша. Очевидно той също се разплаща със своите доставчици и партньори по този начин. Всичко това е сива икономика, която за 2023 г. според проучване на международната консултантска компания Kearney по поръчка на Visa България беше 34,6% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това означава 64 милиарда лева. Част от тях минават и при корупционни практики в обществените поръчки.

По-интересното е колко левове ще се обменят, след като еврото стане официална валута в България. Тогава ще стане ясно наистина колко е остатъкът от скритите мръсни пари.

750 000 лв. е най-голямата сума, открадната от дом

750 000 лв. е най-голямата сума, открадната от жилище в България. Случката е от октомври 2020 г. Действието се развива в Ямбол. Потърпевшият е "средностатистически бизнесмен", чието име не се споменава. Левовете заедно с 50 000 евро, 7 милиона виетнамски донги и 450 бразилски реала са били скрити в тайник в камина.

Задържани са няколко души, като основният е 44-годишен криминално проявен мъж от Бургас. Групата проникнала в апартамента с подправен ключ.

И в по-малките градове се пазят сериозни суми в брой. В Берковица през юли 2022 г. е извършена кражба с взлом от апартамента на 60-годишен мъж. Отнети са му 110 000 лева, 15 000 евро, четири кюлчета злато, пет златни монети и ключ за луксозен автомобил. Всичко това човекът е съхранявал в сейф, който престъпниците са разбили.

Миналата година пък в Белослав мъж и жена счупили прозорец на къща и обрали 100 000 лв., както и златни бижута. Извършителите са задържани.

Всички тези примери показват, че българите обичат да държат левове в брой при себе си. Но до февруари догодина ще трябва да ги обърнат в евро.