И братя Аргирови са в лентата, ще влезем в разговор пред камерата

Още акценти от интервюто: 

• Когато започнат да повтарят нещо, българинът знае, че го будалкат. Затова трябва да се подходи с хумор
• Франко Неро и Брено Плачидо най-вероятно ще дойдат в България за премиерата на филма "Аврора"
• Българският тъпанар е по-умен от чуждия

- Г-н Стоев, с какво ви развълнува темата за телепатията, че и документален филм правите за нея?

- Аз по образование съм биолог, въпреки че не бях добър студент. Все пак научих нещо и без да искам. Има една част от биологията, която много ме интересуваше - етология. Това е наука, която изучава сравнителното поведение между животните и хората. Тя е създадена от Конрад Лоренц в началото на 30-те години. Бързо набира скорост, но беше забранена в България, защото Лоренц е казал нещо не толкова лицеприятно за социализма. Затова я бяха забранили. Сега вече се изучава. Първите ми филми бяха с животни и всичко, свързано с тях. Лека-полека започнах да правя документални, игрални и какво ли още не съм снимал.

- Какво прави една документална история интересна и вълнуваща за зрителите?

- Снимам само действителни случаи и експерименти с хора и животни, което доказвам наУчно, както казваше навремето Джони Пенков.

- С какви животни?

- Откъде мислите, че идва телепатията? От животните. Няма как да се появи при хората. Поначало в природата няма нито едно качество, което да не е много важно за оцеляването на вида. Преди много години например се чудех защо пък е толкова красива опашката на пауна. После се оказа, че си има ясна причина. Например и обонянието. Някои растения ухаят много хубаво, но пък нямат обоняние, а и не им трябва. Докато при животните почти няма такова без обоняние.

Телепатията е нормално биологично изобретение на природата. Във филма ще покажем коя е причината, кога и как е била създадена. Няма да го уточнявам сега, защото хората няма да го гледат.

- Най-общо казано, какво не знаят хората за телепатията?

- Основното е, че не знаят гръцки, а тези, които знаят, не си правят труда да си преведат какво значи самата дума. “Теле” е нещо далечно, а “патия” е усещане. Старите гръцки философи използват думата, те са разбирали много по-ясно живота от нас. Това е усещане от разстояние. Истинската телепатия съществува и при хората. Все пак ние сме произлезли от маймуните. Сега, ако отидете да питате, ще ви кажат, че теорията на Дарвин е глупост. Мен наскоро ме питаха дали човекът е произлязъл от маймуната. Казах: “Това не е възможно, защото маймуните са много симпатични, дружелюбни същества. Човекът е произлязъл от говедото”. В първия момент не разбраха, че го казвам на шега, въпреки че в последно време има доста такива проявления.

Та старите гърци са знаели и разбирали, че телепатията не е предаване на мисли или образи, а на усещания. Затова най-силната е между майка и дете, между близнаци, роднини, както и между животно и човек. Има кучета, чиито стопани, когато умрат, те усещат и вият, лаят, държат се неестествено. Телепатията има много силни проявления, но това е напълно нормално. Всекидневно е усещане на близкия.

- Най-вече се случва между близки хора?

- Най-вече да. Във филма всичко това е обяснено, обосновано. Хората ще разберат откъде идва този феномен и защо е бил толкова необходим на природата. Аз ще го направя интересен, така че да не се тревожат за това. Лоши филми не съм правил, но не всички са добри. Всички са интересни обаче.

- Трябват ли ви още хора - телепати, които да снимате във филма?

- Да. Досега съм заснел много интересни случаи, както например този на Тереза. Тя е от Коста Рика, дошла е преди години тук, българска гражданка е. Преди години един ден отива на работа, но едва се движи, не може да диша, задъхва се. Чак след 10-15 дни научава, че са отвлекли баща ѝ в Коста Рика в същия този ден, пребили са го и са го заровили жив.

- Защо? 

- Не съм разпитвал, а и няма значение за историята. Това се е случило на 10 хил. км от нея, но тя го преживява. Така че ми се иска да намеря други такива истории, не чак толкова драматични. Който има, може да се запише на този мейл: [email protected].

Уговорили сме се и с братя Аргирови да участват във филма. Имаше период, в който живяха в различни държави. Но бегло сме засегнали техните истории, не съм искал да ми разказват. Ще влезем в разговор пред камерата, за да бъде максимално естествено. А още повече двамата много хубаво пеят, така че това също е от значение.

При всички положения филмът ще бъде интересен, защото аз правя хубави филми. Оказва се, че аз съм доста известен, но защото съм приказвал по интервюта в телевизията. Много хора ме познават оттам, а не от филмите ми.

- На визитката ви е написано “Изкуството изисква жертви, но те не трябва да са от публиката”. Какви жертви сте направили вие?

- Имам щастието в моята работа, че каквото на мен ми харесва и ме вълнува, същото се отнася и за зрителите. Това е късмет. Аз няма нужда да разсъждавам еди-кое си дали ще развълнува хората, как би се приело. Аз знам, че щом мен ме вълнува, значи ще вълнува и зрителите. Така например има една сцена в другия ми игрален филм “Аврора”, в която участват главните герои. Те я направиха блестящо, а аз наблюдавах отстрани на един монитор, но усетих как нещо ме хваща за гърлото и всеки момент ще се разплача аз. Но такава излагация щеше бъде и такъв смях щеше да падне сред колегите. Щеше да има подигравки до живот.

- Завършихте ли филма “Аврора”, в който участва синът на големия италиански актьор Микеле Плачидо Брено?

- Снимачно сме го завършили, почти и монтажно. Зрителите ще го видят през есента. Италианците се представиха много добре. Това не е изненада. Не може да ме изненада Франко Неро. Не е изненада, че Койна Русева беше блестяща, тя е много добра актриса, Христо Гърбов също. Изненада са големият брой млади актьори, много от тях завършили преди една година. В главната роля е Константина Георгиева, много истински бяха сцените им с Брено. За Ивана Керанова ще се говори тепърва. Тя е родена за актриса. Завършила е миналата година, назначена е в Русе, но от догодина ще я викат само в киното. Ще пишат в театъра, че там навремето е играла Ивана Керанова.

- Значи тя е ваше откритие?

- Много е талантлива. Със сърежисьора Никола Бошнаков гледахме около 20 постановки на актьори, завършващи НАТФИЗ. Оттам избрахме доста, но най-интересното беше, че накрая гледахме спектакъла “Суматоха”, режисиран от Ивайло Христов, и там бяха събрани всички, които ние вече бяхме избрали от различните студентски постановки. Нямаше нужда да ходим на 20 различни.

- Какъв актьор е Брено Плачидо, прилича ли на баща си?

- Мисля, че Брено е по-хубав от баща си по външност, мисля, че и повече го бива. Микеле за второто няма да се разсърди, ама за първото може да се обиди. Никак не бях сигурен в Брено, въпреки че веднага забелязах колко хубава кинофизиономия има. Моят първи игрален филм беше само с непрофесионалисти, освен Ицко Финци. Останалите ги бях подбрал по усет. Но за Брено не бях сигурен, защото децата на добрите актьори невинаги ги бива. Има много такива примери. Но се оказа, че той наистина е много талантлив. Имах вътрешното усещане, което досега не ме е лъгало кой знае колко много. За щастие, всички се представиха много добре. Голямото учудване у публиката ще бъде колко добре играят тези млади хора, истински и органично.

- Италианските актьори ще дойдат ли на премиерата в България?

- Възможно е, но все още не сме го говорили. Първо трябва да завършим филма и те да го видят. Имаха усещането, че ще стане хубаво, но е друго да се изгледа. Така че сигурно ще дойдат.

- Значи тази година се очертават две премиери?

- Да, защото имах два проекта отпреди 15 години, за които съм кандидатствал няколко пъти в Националния филмов център. Единият - “Аврора”, го отхвърляха най-вече затова, че в една от главните роли има лесбийка. Сега изведнъж се оказа бонус. Чак сега изскочи финансирането от НФЦ. По същото време обаче получих и за друг мой стар проект - за телепатията. Изведнъж се оказа, че на моята преклонна възраст трябва да правя два филма едновременно. Сега какво да правя? Да се отказвам, не мога. Бях започнал лентата за телепатията, половината съм я заснел. Основните работи съм направил. Субсидия получих преди 5 години. Лошото беше, че е преди ковид пандемията. Не че тя ми пречеше, но голяма част от средствата, които ми предостави държавата, просто ги нямаше след това. Но се справяме. И италианците помогнаха, и фейсбук също. Събрах средства, кой с повече, кой с по-малко се включи, но горе-долу се справяме. Дори да позакъсваме финансово, общо взето успяваме. Надявам се до края на годината да имаме две премиери. Може да се окаже, че телепатията ще предизвика по-голям интерес. Самият феномен е интересен.

- Ваша запазена черта е чувството ви за хумор. Българинът умее ли да се иронизира?

- Да, има чувство за хумор. Някъде след 1990 г. в България беше дошла много известна холандска рекламна фирма. Бяха организирали среща в офиса на Диана (б.а. - Диана Дамянова, с която Джеки Стоев живее). Събраха се различни хора, ние с Джони (б.а. - Пенков) бяхме поканени. Тогава казаха, че са направили научни изследвания и около 80% от населението на всеки народ е тъповато. Затова рекламата трябва да се прави много просто и да се повтаря много пъти.

Аз обаче казах, че горе-долу и ние това го знаем, без да сме правили такива изследвания, но това не важи за България. Защото холандският тъпанар е доста по-тъп от българския. Как си позволявате да твърдите такова нещо?, се възмутиха сътрудниците. Тогава обясних: Холандският тъпанар става в определено време, например в 8 часа, в 9 без 15 е на трамвайната спирка, трамваят идва, той се качва, отива на работа, знае какво работи и колко пари получава. После се прибира вкъщи. При българския тъпанар трамваят я дойде, я не. Дали ще успее да отиде на работа, не се знае. А и получава толкова малко пари, че трябва да върши още нещо, за да се издържа. И през цялото време трябва да мисли как да прехвърли вината на някой колега. Така българският тъпанар е подложен на всекидевна интелектуална тренировка. Не може да не е по-умен! Така се съгласиха.

А това с повтарянето на рекламата защо не трябва да е, ме питаха те. Отговорих, че ние 45 години сме живели в условия на социализма, там, където по 5 пъти на ден ни повтаряха какво прекрасно нещо е той. В момента, когато започват да ни повтарят нещо, каквото и да е, българинът знае, че го будалкат. Затова трябва да се измисли нещо смешно. Ако сега измислите един виц, след една седмица ще го повтарят в Бургас и Русе. Защото без хумор за тези 45 години трудно се живееше, само с хумор можеше да го преодолеем. В това отношение социализмът ни е помогнал. 

 CV

Истинското му име е Георги Стоев, но всички го наричат Джеки - един от най-добрите режисьори и сценаристи у нас. Роден е в София през 1941 г. Брат е на художника Любен Стоев. Първоначално учи биология в Софийския държавен университет. През 1966 г. завършва биология в Дрезден, а през 1972 г. – кинорежисура във ВИТИЗ. От 1967 г. работи в Студията за научнопопулярни и документални филми, на която е и директор през 1992-93 г. Автор е на десетки научнопопулярни, документални и игрални филми. Носител на около 50 национални и международни награди.

От 25 години живее с известния политически пиар Диана Дамянова.