Кое надделя  в изчисленията на Кремъл: изкушението от бързи печалби от високите цени на петрола и отвличането на вниманието от Украйна, или страхът от загубата на мрежата от връзки и договори, които Москва така грижовно е изградила в региона през годините?

„Върти се и се засилва", с тези думи говорителят на Кремъл Дмитрий Песков описа ситуацията, като подчерта, че Москва не вижда смисъл да играе ролята на посредник между Иран и Израел, тъй като липсват реалистични условия за спиране на ескалацията.

Вестник „Уолстрийт Джърнъл" написа, че Русия, която обеща на Иран военна помощ преди израелските и американските въздушни удари, не му е предоставила нищо друго, освен словесна подкрепа, за да избегне ескалация и да запази отношенията си с Израел и американския президент Доналд Тръмп.

В същия контекст вестник „Таймс" смята, че надеждите на Иран, че руският президент Владимир Путин ще застане на негова страна, може да се окажат напразни поради стратегическата му неопределеност по отношение на Близкия изток, тъй като той няма да рискува да заложи на страховете на Иран. Агенция Ройтерс, позовавайки се на ирански източници, твърди, че Хаменей е изразил недоволство и неудовлетворение от липсата на руска подкрепа във войната и че Техеран иска от Путин „да положи повече усилия в подкрепа на Иран в конфликта с Израел и САЩ".

Иранските очаквания по време на войната сочеха, че моментът на решаващата подкрепа е настъпил, особено след години на изграждане на стратегически отношения с Китай и Русия, които винаги са били представяни като алтернатива на западния алианс и като основа за позиционирането на Иран в новия световен ред. Но това, с което се сблъска Техеран на място, беше съвсем различно: никаква пряка подкрепа, никакви регионални действия, дори никакви решителни политически изявления от страна на предполагаемите съюзници.

Според американския коментатор Ричард Спенсър, Путин, подобно на Тръмп, има тесен поглед за интересите на страната си и следователно не дава право на другите държави да се противопоставят на неговите виждания за техните интереси. Това обаче не означава, че думите на Путин са напълно кухи, той се старае да не срине иранския режим.

В началото на годината Путин се срещна с иранския си колега Масуд Пезешкиан в Кремъл, за да подпишат ново стратегическо партньорство за укрепване на възникващия съюз между двете страни. Вестник  „Уолстрийт Джърнъл", в статия на Томас Гроув и Боян Бансифски, съобщава, че това споразумение не се оказа полезно за Техеран повече от седмица след наказателните въздушни удари на Израел и САЩ. Двамата анализатори твърдят, че Путин се задоволи в срещата си с първия ирански дипломат Абас Иракчи в понеделник със сурова оценка на американските удари, като ги определи като нелегитимни и заяви, че Русия иска да помогне на иранския народ, но не посочи, че това ще включва военна подкрепа. Но и предложи обсъждане на изход от конфликта, като каза: „Това ни дава възможност да помислим заедно как да излезем от тази ситуация"!

Партньорството между Москва и Техеран остава трън в очите на западните интереси в Европа и Близкия изток, откакто двете страни започнаха да си сътрудничат в Сирия преди свалянето на техния съюзник Асад.  Но това  споразумение не може да пренебрегне реалността, че Иран подкрепи руските военни усилия с боеприпаси, артилерийски снаряди и хиляди безпилотни самолети, след като Москва се провали в първите етапи на инвазията си в Украйна.

Разочарованието на иранците

Иранското правителство сключи сделка с Москва след  операцията на Хамас "Потопа в Акса" през 2023 г. за доставка на изтребители Сухой 35, хеликоптери Ми-28, системи за противовъздушна отбрана С-400 и самолети за обучение Як-130, но досега е получило само самолетите за обучение.  В този контекст Никол Грайфски, изследовател в Карнеги Институт за международен мир и автор на книга за Иран и Русия, заяви, че производствените проблеми и дипломатическият натиск от страна на страните от Персийския залив са накарали Русия да спре доставките на по-чувствителни и мощни технологии за Иран. А политическият експерт Андрей Кортунов каза, че Иракчи е поискал от Путин нови системи за противовъздушна отбрана и помощ за възстановяване на ядрената енергийна мрежа, но Путин е отговорил, когато журналисти го попитали защо Русия не доставя оръжие на Иран, че интересът на Техеран към руско оборудване е спаднал и че Иран не е подал нови конкретни заявки: „Няма нищо, за което да се говори".

Във връзка с това Кремъл отхвърли критиките, че не е направил достатъчно, за да подкрепи своя съюзник Иран, като заяви, че страната му е заела „ясна позиция", осъждайки американските и израелските атаки на иранска територия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че някои се опитват да развалят руско-иранското партньорство в отговор на въпрос за сравнението между позицията на Русия спрямо Иран и това, което се случи при свалянето на сирийския президент Башар Асад миналата година, когато Москва отказа да изпрати войски или да предостави допълнителна въздушна подкрепа, за да запази своя съюзник на власт. Руският анализатор Владимир Фролов обобщи този парадокс, като написа, че „Кремъл не вижда в Иран стратегически съюзник на нивото на Китай или Индия, а го счита за функционален партньор в конфликтите в Близкия изток, без да има намерение да се ангажира с каквито и да било съвместни отбранителни действия".

Дилемите на Путин, движещите се пясъци в Иран

Руският президент Владимир Путин осъзнава, че настоящият конфликт между Иран и Израел е нестабилен и променлив, затова на този етап предпочита да поддържа добри отношения с всички заинтересовани страни. От негова гледна точка най-добрият сценарий е да се постигне примирие, в което Москва да играе ролята на посредник. Такава роля би допринесла за излизането на Русия от международната изолация, би отклонила вниманието от войната в Украйна и би потвърдила статута ѝ на велика сила на международната сцена, а не на  държава парий.

За изследователката по руските въпроси Aнна Боршчевская, старши сътрудник в „Програмата на фондацията Дейн и Гилфорд Глейзър", е "важно да се отбележи, че стратегическото партньорство между Москва и Техеран не означава задължителен ангажимент от страна на Русия да защитава режима в Иран във време на война".  Тя добавя, че „връзката, макар и близка, не достига нивото на твърд съюз, който целеше да наложи пряка намеса при избухване на конфликти". Според нея "Путин счита, че влизането на САЩ в конфликта има положителни и отрицателни страни, които в крайна сметка могат да се уравновесят. От една страна, пряката намеса на САЩ може да отвлече вниманието на Запада от Украйна, войната, на която Путин заложи голяма част от политическата си репутация и за която вярва, че може да спечели.

Експертите са единни по въпроса, че ескалацията на конфликта с Иран може да доведе до повишаване на цените на петрола в световен мащаб, което ще даде на Москва допълнителни ресурси, които да насочи към засилване на усилията си в Украйна. Но от друга страна, прякото участие на Вашингтон може да отслаби възможностите на Русия да бъде приета като  посредник между Иран и Израел, особено след като неуспехът на Путин да покаже ефективна подкрепа за Техеран на този етап може да се отрази негативно на международния му авторитет и да му коства доверието на съюзниците му. Що се отнася до отбранителните отношения между Москва и Техеран, Русия изрази недоволство от зависимостта си от Иран за доставката на безпилотни самолети през първите етапи на войната в Украйна. В резултат на това бяха предприети конкретни стъпки за намаляване на тази зависимост.

Въпреки продължаващата подкрепа на Иран за Русия в някои области, безпилотните самолети вече не са в центъра на отбранителните отношения между двете страни, а Кремъл вече не разчита на Иран като основен доставчик на резервни части. В крайна сметка според Aнна Боршчевская "приоритетите на Москва, както винаги, остават фокусирани върху конфликта със Запада". От тази гледна точка подходът й към кризата между Иран и Израел се различава от този на Вашингтон и Тел Авив, които се фокусират върху иранската ядрена програма.

Може би най-голямото притеснение на Русия е от възможността за промяна в курса на Техеран към Запада или за разпада на иранския режим – сценарии, които Москва счита за пряка заплаха за геополитическите си интереси в региона. Поведението на  Путин  спрямо конфликта - изглежда относително уверен в позицията на страната си в момента, ала следи събитията в ирано-израелския конфликт с голяма предпазливост. И макар че Русия не оказва активна подкрепа на Иран на този етап, тя може да реши в определен момент да засили намесата си, ако види в това възможност да укрепи по-широките си интереси в контекста на стратегическия си конфликт със Запада.

Тино Санандаджи, шведски изследовател от ирански произход в Стокхолмската икономическа школа, каза: „В Иран често се чува оплакването, че Китай и Русия, вместо да бъдат истински приятели, използват изолацията на Иран, за да получат евтини природни ресурси, като в замяна продават на Иран второкласно военно оборудване на прекалено високи цени, а понякога дори не доставят обещаното оборудване".

По същия начин Фабрис Бути, бивш старши съветник на началника на Обединените сили на НАТО, заяви: „Русия не е толкова добър приятел на диктаторите, колкото се преструва: Путин често обръща гръб на своите авторитарни приятели, когато те се нуждаят от него".

Иран е най-новият съюзник на Русия, който е изоставен от Москва в момент на нужда, след като Москва обърна гръб на Армения, с която има договор за съвместна отбрана във войната й срещу Азербайджан.  Диктаторът Башар Асад беше втората жертва след Армения, като Путин се задоволи само да му осигури убежище, забравяйки стратегическите предимства, които той предоставяше в Близкия изток.