Докато американският президент Доналд Тръмп се срещаше с най-висшите си съветници в кризисната зала на Белия дом във вторник, американски служители заявиха пред ABC News,  че следващите 24 до 48 часа ще бъдат решаващи за това дали е възможен дипломатически изход с Иран или президентът ще прибегне до военни действия.

Смята се, че Иран все още разполага с ракетни резерви, които могат да нанесат сериозни щети в Израел

Докато Израел очаква САЩ да се включат в пряк сблъсък с Техеран, постепенно се разкриват подробности за това, което действително е постигнато през първата седмица на войната и какво все още е на дневен ред като военните операции.

Вестник „Маариф" разкри, че Израел е уведомил Турция и Великобритания, както и САЩ, за намерението си да нанесе „тежък удар на иранския режим" в петък сутринта.

На фона на ескалацията и взаимните бомбардировки военният анализатор от вестник „Йедиот ахронот" Надав Еял пише, че има един основен въпрос, който политическото ръководство трябва да зададе на израелската армия: „Доколко операциите са се приближили до постигането на целите? И какво остава възможно от военна гледна точка без пряка намеса на САЩ?". „Въпреки че американският президент Доналд Тръмп все още отказва публично да се присъедини към ударите срещу ядрения реактор във Фордо, промяна в позицията му е възможна във всеки момент, както е обичайно за него в подобни кризи на фона на последните му изказвания", смята той.

Иран притежава ядрена бомба?

Генералът в оставка Ицхак Брик предупреди за опасността от убеждението, че ядрените способности на Иран могат да бъдат унищожени само с удари. Той припомни докладите на международните инспектори, които потвърждават, че някои съоръжения са заровени на дълбочина над хиляда метра под земята, което прави пълното им неутрализиране почти невъзможно от военна гледна точка. Според него, най-многото, което може да се постигне, е временно забавяне на ядрената програма.

Брик добави, че днес Техеран разполага с количество обогатен уран, достатъчно за производството на около десет ядрени бомби, а някои експерти посочват, че страната вече е получила бомби от Северна Корея или Пакистан. Това, според него, поставя Израел пред екзистенциално предизвикателство, особено с продължаващото развитие от Иран на балистични ракети, способни да носят експлозивни глави с тегло един тон, в момент, когато системата за противоракетна отбрана „Хитс" е изтощена.

Изчислени постижения и отворени сценарии

Въпреки че израелските въздушни сили успешно нанесоха удари в дълбочина на иранска територия, военните експерти се съмняват, че тези удари са в състояние да унищожат изцяло ядрената програма или да попречат на производството на бомби. Брик посочи, че „колкото по-дълго продължава войната, толкова по-голям е рискът от унищожаване на инфраструктурата в Израел, особено в централната част", като предупреди да не се повтаря грешката от прекомерния ентусиазъм в началото, последван от шока от реалността.

От своя страна, вестник „Йедиот ахронот" потвърди, че израелското военно ръководство счита, че „условията все още не са узрели за прекратяване на войната", и подчерта необходимостта от „изчерпване на постигнатото", преди да се мисли за каквото и да е споразумение.

Вестникът цитира високопоставен служител, според който „Иран е разкрит след унищожаването на съоръженията в Нантенз и Исфахан, ликвидирането на лидерите му и ударите по ракетните платформи. Сега имаме голяма свобода на действие, а това са безпрецедентни постижения".

Непостигнати цели... и съществуващи възможности

Израелски военни източници признават, че все още има конкретни цели, които са далеч от обсега на огъня им, особено тези, свързани с ядрената и ракетната програма. Смятат, че Иран все още разполага с ракетни способности, които могат да нанесат сериозни щети в Израел, което налага продължаване на операциите.

Друг военен заявява, че „който мисли, че премахването на иранската ядрена програма ще се осъществи без висока цена, се заблуждава", добавяйки: „Ако не сложим край на тези заплахи сега, след година-две може да се окажем в невъзможност да останем тук".

ِЕскалация или капитулация

С похвалата си за действията на Израел във войната, Тръмп се бави с отговора на искането на израелския премиер Бенямин Нетаняху Америка да унищожи съоръжението във Фордо близо до Кум, което ще му даде „образ на победител".

От началото на войната на Израел срещу Иран минали петък, позициите на американския президент Доналд Тръмп варират между заплахи за пряка намеса и запазване на дипломатическия прозорец. Но дипломацията този път се определя от израелската война и от американското предложение, предадено от Вашингтон на Техеран преди две седмици, което лишава Иран от правото да обогатява уран на своя територия.

Тръмп се върна набързо от срещата на Г-7 в Канада, не за да работи за прекратяване на огъня между Иран и Израел, както написа в Туитър френският президент Еманюел Макрон.

Напротив, Тръмп призова жителите на Техеран да напуснат града „за тяхна собствена безопасност", а след това предупредителния тон бе последван от изявление за възможността за среща между специалния му пратеник Стив Утикоф и иранския външен министър Абас Аракчи, която бе увенчана във вторник вечерта с искане за „безусловна капитулация" от Иран, като Тръмп намекна, че върховният лидер Али Хаменей е „лесна мишена", но „няма да го ликвидираме в момента".

Това се случи след публикации на Ройтерс и американския вестник „Уолстрийт Джърнъл" за искането на Иран към арабски посредници да информират Тръмп за желанието на Ислямската република да се върне на преговорите, като е готова да прояви гъвкавост, при условие че израелските атаки спрат.

Тръмп отговори ясно, че няма да поиска от Израел да намали атаките, че преговорите трябва да се водят без условия и че „Иран трябваше да подпише споразумението, което им беше предложено", имайки предвид американското предложение, което последва петия кръг преговори в Рим на 23 май.

Без да се колебае или отрича, Тръмп, който използваше израелските заплахи като лост по време на преговорите с Иран, сега използва израелската военна машина, за да изтръгне от Иран съгласие за това, с което той не се съгласи преди войната.

Тръмп използва и друг лост, а именно заплахата за пряко влизане във война, а не само за защита на Израел. В този контекст дойде и изпращането на втори американски самолетоносач в региона, както и разполагането на още изтребители и войници в Близкия изток. Това е съпроводено с предупреждения към Иран да не засяга американски обекти в региона.

И докато Тръмп хвали Израел за представянето му във войната, той се бави с отговора на искането на израелския премиер Бенямин Нетаняху Америка да унищожи съоръжението във Фордо близо до Кум, което ще му даде „образа на победител", който да заяви, че войната е постигнала целите си, да се коронова като „цар" на Израел и да изтрие спомена за 7 октомври 2023 г.

Но американският президент се опасява да се въвлече в пряк конфликт с Иран, за да не загуби имиджа си на „миротворец", от една страна, а от друга – защото вярва, че след понесените загуби Иран може да бъде принуден да подпише споразумение, с което доброволно да се откаже от правото си да обогатява уран.

Това обяснява защо Тръмп дава възможност на Израел да продължи военния натиск, залагайки на това, че иранските началници в крайна сметка ще стигнат до убеждението, че отказът от ядрената програма може да е най-малко лошият вариант на този етап.

Възможно ли е това? На този въпрос директорът на програмата за Иран в Международната кризисна група Али Фаиз отговаря, че „за иранците единственото нещо, което е по-опасно от израелските бомбардировки, според тяхната информация, е да се подчинят на американските условия".

Американската позиция отваря широко вратата пред Нетаняху за ескалация на войната, включително и за възможността да бъде убит духовният лидер Хаменей и да бъде предупредено населението на Техеран да напусне града, за да се утежни тежестта на войната върху иранското правителство.

Доколкото Израел и САЩ залагат на това, че войната ще породи протести срещу режима в страната като тези през 2022, 2019 и 2009 г., или разцепление в региони като Азербайджан или Кюрдистан, нарастващите жертви сред цивилните и стремежът да се унижи Иран могат да подпалят националистическите настроения сред иранците, дори сред тези, които не са известни с подкрепата си за режима.

Бъдещите сценарии остават ограничени до три варианта: първият е пряка американска намеса чрез удари по чувствителни обекти като Фордо и ирански военни цели, което може да промени баланса на силите. Вторият е американски натиск върху Нетаняху да приключи бързо войната и да сключи ново ядрено споразумение с по-строги условия. Третият и най-опасен е дълга изтощителна война, която надхвърля възможностите на Израел да я издържи, при липса на ясна международна подкрепа.