Преди няколко дни завърши дългочаканото пътешествие на Експлорър клуб България из земите на необятния Китай. За близо две седмици заедно с екип на Нова телевизия, снимаща популярния сериал „Непознатите земи", имах щастието да обиколя най-забележителните места в Поднебесната империя. Първа спирка нямаше как да не бъде Великата китайска стена. Така за втори път през живота си се изкачих на зъберите на най-запазения участък от нея, наречен Бадалин, на около 70 км северно от столицата Пекин.

Великата китайска стена или Чан-Чън („Дългата стена") е гигантско отбранително съоръжение в Северен Китай, издигнато в по-голямата си част през III в. пр. Хр. Тя прекосява цялата страна от границата с Корея при заставата Шанхайгуан чак до началото на пустинята Гоби при заставата Дзяюгуан, наподобявайки на огромен дракон. Това е едно от най-древните запазени творения на човешкия дух и е символ на китайската нация. Строежът започва още през VII в. пр. Хр. и е продължена през следващите 2300 години от повече от представителите на 20 императорски династии. Най-голям е приносът на династиите Цин, Хан и Мин, а в завършения си вид Великата китайска стена има дължина заедно с многобройните си разклонения повече от 21 000 км.

Всъщност в началото тя не е била единна, а се състояла от множество отделни съоръжения, градени от отделните древни царства. През III в. пр. Хр. императорът-обединител на Китай Цин Шъхуан дава заповед да се съединят съществуващите участъци в една непрекъсната линия и така се създава „Стената от 1000 ли". На запазена стела, поставена до една от заставите, са разчетени идващите от миналото думи на Цин Шъхуан. „Аз присъединих отделните държави и обединих Китай, разруших старите стени и застави, за да свържа защитата на шестте царства. Положението е стабилно, моят народ живее щастливо, мъжете работят в полето, а жените тъкат [прекрасни платове]."

Реставрираната част на Великата стена при Бадалин е издигната при династията Мин, управлявала Китай през XIV-XVI в. Построени са още много наблюдателни кули с план на трапец, а отделните застави са превърнати в самостоятелни крепости. Стената е разделена на 9 зони („джън"), начело на които имало един главен висш офицер, командващ войските и отговарящ за ремонта. Числеността на служещите във всяка зона бил около 100 000 души. Тогава са определени шестте най-важни за отбраната на столицата Пекин застави-крепости: Дзюйонгуан, Даомагуан, Дзъдзингуан, Янмънгуан, Ниуугуан и Пиентоугуан. Великата стена обаче се оказала уязвима от огнестрелни оръжия. Още с изобретяването на барута при династия Тан през VII-X в. вече имало топове, способни да причинят разрушения, през които да се промъкнат нападатели.

Великата стена е построена от невъобразимо количество пръст, камък, дърво и керемиди, като за нуждите на строителството в планините са отворени множество кариери за камък. От Льосовото плато се докарвани пръст и глина, а от пустинята – тръни и пясък. Изчислено е, че са използвани приблизително около 180 млн. куб. м пръст и 60 млн. куб. м други строителни материали. Ако този материал се използва за построяването на стена с дебелина 1 м и височина 5 м, то тя ще обиколи цялата Земя повече от един път. Тухлите и дървото са използвани за по-важните участъци. В горната си част Стената е облицована с 3-4 реда тухли, които са така добре слепени с вар, че е невъзможно в тях да поникне трева. Там тя е висока до 10 м, широка 4.5 м, а едновременно можели да преминат 5 конника или 10 пеши воини. Отгоре е направена канализация, за да може да се оттича дъждовната вода.

Структурата на Стената е замислена така, че да следва особеностите на терена и да минава през стратегическите за отбраната точки. Съоръженията са издигнати върху планинските била, а заедно с тях са изградени хиляди по-малки застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и дим. Зъберите са на всеки 2 м., на равно разстояние са проектирани също наблюдателниците и съобщителните площадки. При приближаваща опасност, войниците си предавали знаци с дим, които можели за много бързо да достигнат до столицата Пекин и на защитниците да бъде оказана помощ. Покрай Стената са построени допълнителни фортове, където се съхранявали провизиите и живеели бойците.

Великата китайска стена се приема и за символ на тиранията, тъй като за нейното строителство са привикани на ангария стотици хиляди хора – майстори, затворници, войници и обикновени селяни, като много от тях загиват по време на строежа. Когато Цин Шъхуан издава заповедта за изгаряне на всички книги с изключение на аналите за неговата династия и учебниците по медицина и фармацевтика, се доуточнява, че който не изпълни заповедта до 30 дена след влизането и в сила, ще бъде изпратен да работи на Стената за период от 4 години с обръсната глава, желязна верига на врата и дамгосано лице.

Строителството на защитните съоръжения в държавата и особено на Великата стена поражда недоволството на народа, а императорите са упреквани в жестокост и тирания, тъй като строителството изцеждало големи финансови средства и човешки ресурси. Чън Лин, ерудит от династия Хан, пише, че това е време, когато е по-добре да родиш момиче, отколкото момче. У Лунхан от Сун пише, че Стената е толкова висока, защото е стъпила върху човешки кости и толкова дълбока, защото е напоена с кръв. Понякога се казва, че Великата стена е „най-голямото гробище в света", тъй като там, според някои историци, са намерили смъртта си повече от 10 милиона души. В същото време, наказателният закон бил много строг и всичко това пораждало силно недоволство у народа. Когато търпението на хората се изчерпало след мащабното строителство на Цин Шъхуан, те въстанали, сваляйки най-кратко просъществувалата династия Цин.

Но къде е връзката на Великата китайска стена с България? Този въпрос вълнува учените още от времето на класика на нашата историческа наука Васил Златарски. Според видни изследователи като професорите Станчо Ваклинов и Димитър Овчаров най-ранните българи били етническа група със сибирско-азиатски произход, което се вижда от тюркския им език и пълната липса на информация за тях в Европа преди хунското нашествие. Мястото на формиране на прабългарите трябва да се търси в югоизточната част на Западен Сибир и Източен Казахстан, вероятно в горния басейн на река Иртиш.

Около V в. пр. Хр. нашите далечни предци станали част от огромната номадска степна империя Хунну, обединила стотици народи в Централна Азия и Сибир. Тя воювала непрекъснато с уседналото население на Северен Китай и именно заради тези нападения започнало строителството първо на отделни укрепления, които през III в. пр. Хр. били обединени във Великата китайска стена. Това продължило до I-II в. сл. Хр., когато в няколко поредни войни китайците разгромили Хунну. Много от населяващите империята народи били асимилирани, а други тръгнали на запад и сложили началото на Великото преселение. Сред тях били и прабългарите, които след няколко столетия достигнали Европа и основали две важни държави – Дунавска и Волжска България.

От Фейсбук.