10 наследници на Путин
- Мисли ли той за бъдещия президент, или блъфира, за да провери кои са лоялни
- Технократите Мишустин и Собянин срещу силовиците Дюмин (върнал Пригожин и "Вагнер" от похода към Москва) и Кириенко, отговорен за Донбас
10 потенциални наследници изникват на преден план, след като по повод 25-годишнината от встъпването си в длъжност и въпреки че до края на мандата му остават 5 години, президентът на Русия Владимир Путин зачекна този щекотлив въпрос. “Винаги мисля за това”, казва той в интервю по държавната телевизия в документален филм за своя четвърт век в Кремъл.
И веднага добави, че трябва да има по-скоро няколко кандидати, за да може народът да избере. Думите му показват, че владее положението и може да контролира битката между конкурентите. Въпросът е много деликатен, тъй като
властта е разделена между няколко мощни кръга
- силовиците, технократите и дългогодишните му приятели. През цялото време той балансира между тях и ще продължи да удържа противоборството им, докато е силен. Но ако охлаби хватката, някой ще вземе връх, а точно това лидерът не иска да се случи. Бунтът на Евгений Пригожин е обеца за ухото на Путин. Затова едва ли ще даде превес на нито един от кръговете.
Когото и да избере, може да предизвика конфликт с останалите. Затова предпочита да говори за няколко кандидати. Може би печелившият ход ще е да се спре на неутрална фигура, но такава е почти невъзможно да се намери сред хората във висшите ешелони на Русия.
По-важното е кандидатът да има заслуги в очите на Владимир Владимирович
и да продължи неговата политика към Запада и във вътрешен план.
Още през февруари прессекретарят на президента Дмитрий Песков коментира въпроса как трябва да изглежда бъдещият президент: “Такъв като Путин”.
Всички, чиито имена се спрягат като възможни кандидати, имат плюсове и минуси. Най-важното обаче е приемникът на Путин да се ползва с неговото доверие и да е сигурно, че
няма да се еманципира, след като получи властта.
Според наблюдателите той трябва да бъде лоялен и да е готов да изпълнява волята на бащата на нацията.
Тъй като в Русия няма пост на вицепрезидент, вторият човек в йерархията винаги е на видно място в списъка. От 2020 г. това е Михаил Мишустин. През 2009 г. е включен в президентския кадрови резерв.
Прагматичността му като икономически експерт е основното му предимство, което се съчетава с факта, че е добре познат на Запад. Главният му недостатък обаче е, че не го подкрепят силовите структури, от които произхожда Владимир Путин и които поддържат всички президентски решения. Кръгът на т.нар. "силовици" играе ключова роля във висшите етажи на властта. Другото, което не достига на Мишустин според наблюдателите, е харизма. А за да застане начело на голяма страна като Русия, това е от голямо значение.
Липса на силова подкрепа е минусът и на друг висш държавник - кмета на Москва
Сергей Собянин, който също от години е в шортлистата на кандидатите за президент. Той има дълъг опит в държавното управление и е възприеман като умерен. Способен е на дипломатични ходове, но определени кръгове го смятат за прекалено либерален.
За разлика от Собянин и Мишустин третият претендент за първото място в Кремъл е човек от силовиците - бившият бодигард на Путин Алексей Дюмин.
Определян е като “гардероб” заради външния си вид, допускан е често до президента. Пътувал е с него в тайгата по време на отпуските му и навсякъде, включително на хокейни мачове.
Заслугите му са оценени подобаващо. От 2016 г. до 2024 година е губернатор на Тулска област - един от основните стожери на Военнопромишления комплекс.
В миналото си също е свързан с тази област - завършва радиоелектроника във военна академия и служи като инженер в поделение на Военновъздушните сили на Русия край Москва, специализирано в контраразузнаването.
През 1996-а се премества във Федералната служба за безопасност, която се грижи за сигурността на висшите политици и държавници.
И 3 години по-късно, само седмица преди Борис Елцин да предложи Владимир Путин за министър-председател, Дюмин е включен в екипа от охранители на новия премиер. Бил е и негов съветник впоследствие, а миналата година бе повишен в длъжност секретар на Държавния съвет.
Предимствата му са, че е лоялен към своя патрон и се ползва не само с неговото, но и с доверието на специалните служби.
Играе ключова роля при анексирането на Крим към Руската федерация,
ръководейки през 2014 г. Силите за специални операции, които окупират полуострова, пише руският опозиционен сайт istories.com. Дюмин помага и при евакуацията на бившия украински президент Виктор Янукович след бунта в Киев срещу него. За награда получава званието “Герой на Русия”.
Смята се, че е преговарял с Евгений Пригожин, когато сили на Частната военна компания “Вагнер” стигнаха на 200 км от Москва. Казват, че Дюмин го убедил да се оттегли. По този начин спасява живота на Владимир Путин и това е много голям плюс за бъдещето му. От друга страна, опитът му в управление на държавни структури е ограничен и сред силовиците се ползва с имиджа на хардлайнер.
Доверен, но с все по-намаляващо влияние, е бившият премиер Дмитрий Медведев, който дълго време беше смятан за естествен наследник на Путин. Днес шансовете му изглеждат по-слаби в сравнение с преди години. Неговите предимства са, че има опит и като държавен глава. Смени Владимир Владимирович в момента, в който изтекоха конституционно признатите му 2 мандата. Добре познат е и в международните среди.
Трудно е да се каже и какви са шансовете на друг приближен до президента - министъра на отбраната Андрей Белоусов. Той е икономист и минава за неутрален. Натрупал е опит в администрацията, но
няма политическа харизма
и по-важното - въпреки поста си няма връзки в средите на силовиците. Не е ясно и доколко го харесват руснаците.
Една от важните фигури от кръга на службите - Николай Патрушев, отдавна се спряга за вероятен наследник на Путин. Кариерата му в структурите на Федералната служба за безопасност (ФСБ) е най-голямото му предимство, но той е по-възрастен от президента и твърде консервативен. Освен това след бунта на "Вагнер" беше отстранен от поста си на секретар на Съвета за сигурност и беше понижен до помощник на президента по корабостроенето.
На предна линия излиза синът му Дмитрий Патрушев, който се ползва с доверието на силовиците и заради баща си, и защото самият той е завършил академията на ФСБ, което е висок атестат в Русия. Вече е бил министър на земеделието и в борда на директорите на знаковото енергийно дружество "Газпром". В момента е вицепремиер, така че е натрупал управленски опит, но все още не е достатъчно популярен сред руснаците и не е доказал дали притежава лидерски качества, казват анализаторите.
Западните тинк-танкове дават големи шансове на първия заместник-началник на президентската администрация Сергей Кириенко, който отговаря за руската вътрешна политика и се е заел с назначенията в превзетите територии в Донбас.
Той поддържа близки отношения с братята Михаил и Юрий Ковалчук - медийни магнати, собственици на социалната мрежа "ВКонтакте" и приятели на Путин. Те се ползват с добро име сред фракцията на силовиците. А синът на Юрий Ковалчук - Борис Ковалчук, е също в шортлистата на кандидати за президент. Той е председател на Сметната палата. За кратко е бил заместник-генерален директор на "Росатом" през 2009 г.
От близкия приятелски кръг от Петербург в списъка с евентуални наследници е Дмитрий Козак, бивш вицепремиер, бивш шеф на предизборната кампания на Путин и настоящ заместник-шеф на администрацията в Кремъл. На него е поверено интегрирането на Крим в руската политическа система. Той бе един от ораторите на заседанието в Кремъл, предшествало началото на войната в Украйна през февруари 2022 г.
Въпреки големия избор никой от кандидатите не може да бъде сигурен за себе си. 40% от руснаците смятат, че Владимир Путин ще остане на власт до смъртта си, 23% очакват дворцов преврат и само 3% вярват, че той ще си тръгне доброволно. Това сочат данните от проучване на радио "Свободна Европа" между 40 наблюдатели, познаващи процесите в Русия. То е от миналата година, но едва ли данните са се променили драстично.
Анализатори на Запад спекулират дали Путин не иска да остане на някаква почетна длъжност и пак да управлява, независимо от това кой ще дойде след него. С помощта на православната църква и влиятелните кръгове около Владимир Владимирович в родината му го възприемат като нещо повече от президент - като баща на нацията, което го поставя на пиедестал.
В момента разполага с толкова власт, че може да назначи когото пожелае. По същия начин постъпи и Борис Елцин през 1999 г., като издигна Путин първо за премиер, а година по-късно той бе избран за президент. Но първият руски президент след разпада на Съветския съюз действаше без колебание.
Говорейки за няколко претенденти, Владимир Владимирович
поражда несигурност у ключовите фигури
и кръговете, които стоят зад тях, като в същото време придобива още повече власт, коментира в свой анализ британският тинк-танк "Чатъм Хаус". Според авторите е малко вероятно Путин да посочи наследника си, преди това да стане факт.
"Самите слухове всяват колебание, защитавайки позицията на президента и предотвратявайки ефективното планиране, което би могло да подкопае или застраши пенсионирането му", допълват от тинк-танка.
Идеята да говори за представите си за бъдещ държавен глава цели елитът да покаже лоялността си - един от основните критерии, които ще има предвид, когато и ако се стигне до подобен казус.
Никой обаче не се съмнява, че Путин ще е човекът, който ще определи бъдещия си наследник. Защото така е ставало винаги в Русия - още от времето на Съветския съюз. А дали пък с думите си, че мисли кой ще бъде следващият президент, не блъфира, за да провери кой колко лоялен е към него...?
