• За реставрация може да отидат 15 млн. лв. Заместник-кметът Барбутов обеща общинско финансиране. Ремонтите се отлагат постоянно от 1954 г. насам
• Сградата е била свърталище на оргии, престъпления, скинхедс, наркомани и бездомници. Пострадала е от бомбардировките

Дори и без силно земетресение в София - с магнитуд над 3 - 4 по Рихтер, - само под натиска на собствената си тежест Централна баня може да се срути. Това става ясно от експертно конструктивно становище за техническото състояние с препоръки за преустройство на сградата. Съставили са го проф. д-р инж. Атанас Георгиев от УАСГ и инж. Георги Колчаков (който бе автор и на оценката за Паметника на Съветската армия). Документът е отпреди 7 г., но нищо не е предприето оттогава, за да се спаси един от емблематичните символи на столицата.

"В предаварийно състояние са стоманените колони в северното крило,

някои от които са с над 20% редукция на носимоспособност, което е на ръба на сигурността им дори за постоянни вертикални натоварвания. Също и зиданата конструкция на източната част на северното крило, която е с нарушен интегритет и повишена чувствителност на сеизмични и динамични въздействия. Необходими са комплексни усилвания там, вкл. на основите", пишат двамата инженери.

Опитите на Столична община да намери инвеститор, който да ремонтира опасната северна половина на Централа баня, удрят на камък от години. Два пъти е обявяван конкурс, но

няма желаещи да вложат милиони там.

Преди 7 години са изчислили, че са били необходими между 9 и 12 млн. лв., но днес вероятно сумата ще се е качила на 15 милиона, предполагат запознати.

"Това е символ на София, така че като се достигне до този етап, средствата (колкото и да са те), трябва да бъдат осигурени от Столична община. В този мандат има сериозен консенсус за нуждата от устойчиво развитие и управление на термалните ресурси в София", коментира пред "24 часа - 168 истории" заместник-кметът Никола Барбутов. Според него проектът на ОП "Софияплан" с конкурс за концепции трябва да продължи оттам, докъдето е стигнал. "Очаквам следващите месеци да има развитие по тази тема", допълни Барбутов.

"Концесионери няма, защото не могат да изкарат пари. Трябва наоколо да има 2 петзвездни хотела, чиито гости да посетят евентуален спа комплекс в Централна баня, или да има потоци от туристи, които да плащат", разясниха запознати с историята. В Будапеща например имало дискотека и ресторант, които носят приходи, които да компенсират по-недоходоносната спа дейност. Другият вариант е да се предвидят магазини, които да са атрактивни за купувачите, за да носят приходи.

Българската асоциация за термално наследство излезе с петиция, с която настоява Централна баня да остане баня. С това мнение се ангажираха и от "Спаси София". На противоположното становище бяха от ГЕРБ и Българсия съюз по балнеология и спа туризъм (БСБСПА).

"Не виждам хавлии в центъра на София",

категорична пред "24 часа - 168 истории" е Сийка Кацарова, председател на БСБСПА и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация (ЕСПА). Тя добави, че подкрепя идеята за комбинация между спа център и музей на минералната вода с интерактивни части по подобие на курорта Бад Пирмонт в Германия. Да изпълнява функцията на входна врата за туристите, които като дойдат в София,

да разгледат музея с карта с изворите в цяла България.

Всъщност в общината не могат да стигнат до единно мнение дали северното крило да се използва само като баня и спа център, или да има хибридни функции. Предложените проекти предвиждат да е комбинация, но те не са придвижени след 2021 г. Това е втората причина, поради която се отлага решението да се кандидатства по европроект, и неремонтираната част на сградата се разрушава лека-полека.

Южното крило, където се помещава Регионалният исторически музей, е реставрирано в продължение на 17 години - от 1998 до 2015 г., с над 6 млн. лв. по програма "Красива България", защото тогава също не е имало частни инвеститори, които да се заемат с проекта.

На сградата не ѝ върви с ремонтите не само сега, но и като цяло - в повече от 100-годишната ѝ история е пълно с такива примери. По време на бомбардировките над София през 1944 г. са съборени южното крило и малката баня, а северното е било силно увредено.

Само голямата баня е възстановена след 1945 г. Останките от малката са разчистени. И толкова. От 1954 г. в продължение на 45 години все се опитват, но не могат да ремонтират и реставрират постройката в стил български сецесион.

Първо са прокарали колектор с дълбочина от 5 до 8 метра под основите. Тогава, за да запазят постройката, са го прокопали под основите, впоследствие каналът е станал причина да се получат слягания в конструкцията. В началото на 60-те години са провели геоложки проучвания, за да разберат какво е състоянието. Набелязали са мерки за основен ремонт, но той е отложен и са предприели само козметични корекции. А

проблемите са се задълбочили.

20-ина години по-късно общината пак предприема проучвания в геоложки и конструктивен план, както и архитектурно заснемане.

Работата завършва с препоръки за "уплътняване на земната основа около колектора в северното крило, укрепване на вертикални конструкции, подмяна на подови елементи". Но опитът да се ремонтират куполите и покривът на сградата е неуспешен. През 1988 г. ХЕИ затваря обекта поради крайно лоши хигиенни условия и амортизация на инсталациите. "Фактически оттогава сградата е безстопанствена. Превърнала се е в убежище на наркомани, скинхедс и бездомници", казва арх. Христо Генчев през 1996 г., тогава шеф на Съюза на архитектите в България. Пропада и следващият план за ремонт, който вече е след демократичните промени - през 1990-а.

Настъпва безконтролно време. Открадната е медната ламарина, с която са били застлани всички подове, в резултат на което цялата подова конструкция е повредена. След 1989 г. в нея започват да нощуват бездомници и бежанци. Покривът се руши. Подменен е чак през 1997 г., когато започва мащабният ремонт на южното крило и превръщането му в Регионален исторически музей. Но и

доста преди 90-те години сградата е имала печална слава.

Много бързо след откриването, дали заради войните, дали заради хаоса в страната, убийството на министър-председателя Александър Стамболийски и нестабилната обстановка, банята става място за оргии, скандали и престъпления.

Това става ясно от отчета на ръководството от април 1926 г. до 30 септември 1928 г.: "Управлението на баните заедно със съдействието на заведущия баните зам.-кмет се е грижило и грижи най-много за повдигане моралния кредит и унизеното име на Столичните минерални бани. Защото беше се отишло много далече за дискредитирането на това доходно стопанство: постоянни кражби, гуляи и скандали вътре в банята, оргии отнеморално естество по цели нощи беше нещо обикновено. (...) Управлението на баните успя да тури край на всички престъпления и безчинства и днес моралът на баните е високо издигнат всред столичното гражданство."

Сградата влиза в експлоатация през 1913 г., след като е построена с цел столичани да се хигиенизират, като освен познатата днес е имало и по-малка баня на мястото на днешното общинско "Направление "Архитектура и градоустройство" на ул. "Сердика".

Когато вземат решение за строителството през XIX век, общината е отхвърлила проект, който наблягал на спа услугите. Съветниците преценили, че софиянците трябва да се научат да се къпят.

Днес се търси начин да се обнови като спа център, но опасността да се срути северното крило е реална. И стои отворен въпросът - може ли само едната част на сградата да оцелее, а останалата да се срути.

Тъй като Централните минерални бани са обект от национално значение, е редно да се намери финансиране за ремонта на пропадналата половина. Но дори и да се осигурят средства, не всичко може да бъде изпълнено така, както е било и както е направено в южното крило. Например

оригиналните метални елементи са били поръчани преди повече от 100 г. във Виена.

Не е ясно дали се пазят калъпите. Що се отнася до знаковата майолика (вид керамични плочки), тя е била изработена в един от първите заводи - "Изида", собственост на брата на архитекта на сградата Петко Момчилов. За щастие, когато започва реконструкцията на южното крило преди 27 г., шаблоните са били запазени и по тях са отлели новите плочки. Но сега вече предприятието е приватизирано и според експерти не е възможно да се поръчат същите майолики.

Интересно е, че колкото и разрушени елементи да има, правените от немски конструктори са оцелели. Това са стоманобетонните сводове над женската и мъжката баня, които според експертната оценка са в много добро техническо състояние. При тях са използвани специални защитни слоеве мазилка, в която има пукнатини само на места. Балконите на баните, куполите, сводовете и стоманобетонните конструкции на тежко натоварените басейни също са проектирани от немските конструктори и са в добро състояние.

Корозия обаче е повредила фланшовете на стоманените профили и в плочите, и в главните греди на северното крило като "резултат от продължителната експлоатация при условия с променлива влажност". Повредените покриви и навлизането на дъжд и сняг е довело до износване на плочите на втория етаж. Тези в източното крило също са засегнати от корозия. В някои участъци разядени от влагата са и шините. Инженерите не са могли да стигнат до купола на североизточния ъгъл на сградата и не са могли да кажат в какво състояние е. Полуразрушени са и някои бетонни колони.

Минавайки отвън, човек не би могъл да разбере

всичко това, защото фасадите са в добро състояние, както и вътрешните тухлени стени. Не са пострадали носещите стени и част от масивните колони от плътни тухли. По стените на вътрешните дворове обаче има течове. Зидовете в северното крило са напукани.

Когато общината обяви конкурс за реставрация и ремонт на тази част от сградата, идеята беше да се изгради спа център, за да се използват лечебните свойства на водата, какъвто преди няколко години бе открит в Банкя, а съвсем скоро ще бъде готов и този в "Овча купел".

Проблемът с Централна баня е, че е паметник на културата и инвестицията ще е по-голяма. Освен това минусите са, че наоколо няма парк за разходка и отдих, няма и специален паркинг. Места в центъра трудно се намират. Затоплени от спа процедурите, дали хората ще искат да се качат на метрото и трамвая? Освен това трябва да се търсят мозайки, които да са подходящи, старите да се свалят една по една, да се опишат къде са били и после да се поставят на същото място. Това е не само ремонт, но и реставрация.

Така че ситуацията е сложна – хем има опасност сградата да се срути от собствената тежест, хем се изискват много пари и усилия, за да се възстанови. Но не би трябвало София да остане без една от своите емблематични постройки.