За седмица може времето, в което ни се спи, да се разминава с графика на социалния ни живот. Връщаме се с час назад и в естествения ритъм на природата. Световните авторитети по съня го препоръчват като траен избор. Попитани от Европарламента 84% от участвалите в анкетата се обявиха срещу смяната на часовото време пролет и есен

В нощта срещу 27 октомври за 45-и път България преминава от лятно към зимно часово време. Преходът сега е по-малкото зло, защото влизаме в ритъма на природата, регулиран от слънчевата светлина, а по този график, наречен циркаден ритъм, работи и организмът ни. 

Времето според слънцето най-добре съответства на вътрешения ни часовник. От зората на човечеството то е задавало режима ни на живот и е влязло трайно в гените ни. Човешкият биологичен часовник се регулира от часовете на светлина и тъмнина - деня и нощтта, според което тялото се настройва за активност или за сън. В съвременния живот времето на излагане на светлина е свързано силно със социалния часовник.

Разминаването между стандартното време и лятното часово обърква биологичния часовник и това според стотици проучвания е свързано с рискове за физическото и психическото здраве и безопасност, както и рискове за общественото здраве. В дните на пролетния преход се увеличават инфарктите, инсултите, тежките катастрофи и аварии. При есенното пренастройване основното неудобство е, че ако сме свикнали да лягаме в 23 ч, за седмица ще ни се доспива в 22 по “новото” време. А сутрин вероятно ще се будим преди алармата. Дали е голям проблем?

Попитани от Европарламента през 2018 г., 84% от участвалите в анкетата европейци се обявиха срещу смяната на часовото време пролет и есен. Година по-късно евродепутатите гласуваха за спиране на практиката след 2021 г. От това нищо не излезе. Формално, защото държавите не избраха дали искат само летен, или само зимен часовник, но и покрай паниката от пандемията и войните.

Асоциациите по съня в цял свят мотивирано подкрепят явните ползи от стандартното време. Чрез увеличаване на излагането на светлина вечер животът по летен часовник забавя осезаемо производството на стимулиращия съня хормон мелатонин в организма, което води до по-късно лягане и по-кратка продължителност на съня.

В доклад на Европейското общество за изследване на съня се казва, че колкото по-голяма е разликата между слънчевото време и времето на часовника (социалното, часово време, наричано и слънчево закъснение), толкова по-кратка е продължителността на съня.

Хроничната загуба на сън е свързана с повишен риск от множество здравословни проблеми, включително диабет, хипертония, сърдечносъдови заболявания, затлъстяване и депресия. Особено потърпевши са децата, изтъква Британското дружество по съня. Тъй като пубертетът кара мозъка да освобождава мелатонин по-късно през нощта, юношите са суперуязвими към ефектите на лятното часово време и социалната принуда да стават сутрин неестествено рано за вътрешния им часовник.

През 2020 г. и Американската академия по медицина на съня публикува позиция, в която се застъпва за премахване на сезонните промени в часовото време. Тя също предлага приемането на целогодишно “зимно” - тоест стандартно, време.