Вижте легендата на българската рок музика Кирил Маричков през годините (Галерия, видео)
Кирил Маричков винаги е казвал, че иска да умре, докато пее на сцената, коментира пред "24 часа" Весела Паскова, която написа книга за него.
Легендата на българския рок Кирил Маричков почина при инцидент тази вечер. Той е бил заедно с "Фондацията" на концерт във врачанското село Селановци.
Първите стъпки на Кирил Маричков на музикалното поприще са с рок формацията „Бъндараците". Там свири на бас китара.
През 1967 г., след като "Бъндараците" се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават "Щурците". Най-големите си успехи като музикант и изпълнител Кирил Маричков постига именно с „Щурците", които се превръщат в легенда в българския рок. Името на групата е избрано след конкурс в радио-предаване.
Първоначално младите музиканти свирят кавър-версии или композиции на утвърдени поп композитори, но постепенно се ориентират към изграждането на собствено звучене, основано на авторски композиции, отличаващи се със стилово разнообразие – рокендрол, хардрок и прогресив рок. "Щурците" са една от най-влиятелните български рок групи на 20. век".
Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор на своята група. В списъка на създадените от него песни са хитове като „Рок в минало време", „Вкусът на времето", „Конникът", „Клетва", „Вълшебен цвят".
Най-четени
-
Вълкът, глиганът и лисицата
Поп-културна басня, без връзка с Народния театър Значи, разхождал се веднъж вълкът из есенната гора и насреща му лисицата. А тя една красавица, с лъскаво кожухче, подготвено за зимата
-
Диктатура на тъпоглавите
У нас тлее разлом, потиснат и нерешен, неизговорен и изопачен За превратностите на съдбата се замислих. Дивашката реакция на театрална пиеса, от една страна, е обида за изкуството
-
Бай Ганьо срещу Малкович
Нападнаха Народния театър. Също и Еврото. Шенген. Около Театъра има Хути. Трудно е да се живее заедно с такива хора. Но няма как. Нарича се народ. Убиват или прогонват по-издигнатите измежду своите
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси
-
Галерия На 10 ноември Тодор Живков дреме по време на преврата
Костадин Чакъров: Не беше изненадан, по предписание на правителствени лекари винаги спеше следобед Наричал приятелите си от Политбюро цеховите майстори от задругата “Боже