14 владици посочиха достойните за наследници на дядо Неофит, но на 30 юни 145 духовници и миряни ще имат решаващата дума

Трима владици, все от северни епархии на Българската православна църква (БПЦ), влязоха в късата листа за предстоящия патриаршески избор, който ще се проведе другата неделя на 30 юни в София. Сред тях като фаворит от гласуването в Светия синод в четвъртък излезе 53-годишният Григорий Врачански, който бе избран още на първи тур с 11 гласа от 14-те гласували митрополити, което дори е повече от нужните по устав две трети.

След трийсетина прегласувания по-късно Видинският митрополит Даниил влезе с 9 гласа като втори, но и като най-младия кандидат за патриарх, тъй като през март той навърши 52 години.

След това са били необходими още цели десет прегласувания в Светия синод, за да бъде излъчен пак с 9 гласа и последният, трети кандидат - най-възрастният сред тях - Ловчанският митрополит Гавриил, който това лято ще навърши 74 години.

Но цялата тази процедура за него е като вече преживяно, защото и през 2013 г. след кончината на патриарх Максим дядо Гавриил отново бе в тройката, подредена след много прегласувания. Тогава от първия път с най-много гласове - 10 от общо 14 - първи бе избран Старозагорският митрополит Галактион, а след това се наложи старците в синода да прегласуват десетки пъти, докато с по 9 гласа са избрани другите двама - Русенският владика Неофит, който след това е избран за патриарх, и дядо Гавриил Ловчански.

В сегашната тройка кандидати за бялото було той със сигурност е най-опитният митрополит. Светското му име е Цветан Методиев Динев.

Роден е на 16 юли 1950 г. в София. Родителите му заминават на задгранична работа и затова между 1953-а и 1966 той живее в Чехословакия, където завършва и основното си образование.

През есента на 1969 г. е приет за студент във Висшия инженерно-строителен институт в София. По време на следването си се запознава с Левкийския епископ Партений, който става и негов изповедник. Година преди да се дипломира младежът започва да ходи редовно в клисурския манастир "Св. Петка" край Банкя, където се подвизава изтъкната руска подвижница на благочестието - схиигумения Мария. С времето той се привързва духовно към нея и монахинята впоследствие се превръща и в негова духовна наставница.

През 1973 г. Цветан Динев завършва института и взема решение да се премести да живее постоянно в манастира, където да помага на монахините. След пет години послушание,

на 27 декември 1979 г. той е постриган в монашество с името Гавриил

от своя изповедник - Левкийския епископ Партений, който е викарий на Софийския митрополит (и патриарх) Максим.

На празника Възнесение Христово през 1980 г. Гавриил е ръкоположен в йеродяконски чин, а на празника Свети Дух същата година - и за йеромонах, като е назначен за игумен на манастира "Св. Петка", който посещава още като студент в строителния институт.

През 1984 г. младият монах завършва задочно Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София и заминава на богословска специализация в Московската духовна академия. Там работи под научното ръководство на Волоколамския и Юриевски митрополит проф. Питирим.

На 24 май 1986 г. в Българското църковно подворие "Св. св. Кирил и Методий" в Москва е възведен в архимандритско достойнство от Минския и Белоруски митрополит Филарет.

През 1986 г. Гавриил завършва специализацията си и защитава дисертация на тема: "Характерни черти на подвига на руските подвижници на благочестието през XIX в." Трудът му е увенчан с научното звание "доктор на богословието". Същата година архимандрит Гавриил е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

Тъй като предстои тържествено честване на 45-ата годишнина от откриването на подворието, той се залавя с ремонтни дейности,

строи нова сграда и параклис, реставрира храмовите икони

По време на неговия престой в Москва има и друг тържествен повод - 1000-годишнината от покръстването на руския народ, заради което там пристига и българският патриарх Максим, който е посрещнат подобаващо. Московският и на цяла Русия патриарх Пимен отличава Гавриил с църковно отличие на два пъти.

След промените у нас архимандрит Гавриил се завръща в България. Това се случва през 1991 г. и патриарх Максим го назначава при себе си като протосингел на Софийската митрополия, където остава чак до 1998 г.

Междувременно изпълнява и длъжността игумен на любимия си клисурски манастир "Св. Петка" край Банкя. В този период в Българската православна църква върлува разкол, изявява се и т.нар. алтернативен синод под ръководството на Пимен.

Гавриил обаче остава верен на патриарх Максим и ревностен защитник на каузата

на каноничната БПЦ. На 19 октомври 1998 г. в Рилския манастир Гавриил е хиротонисан за Макариополски епископ и назначен за викарий на Софийския митрополит.

Остава там до началото на 2001 г., когато е избран за Ловчански владика.

Поемайки епархията, той започва работа за строежа на нов митрополитски храм в центъра на града. 

След дълги години усилна работа и непресъснато събиране на средства от различни дарители храмът "Св. Св. Килил и Методий" е издигнат, осветен, а след това и изографисан.

През 2007 г. митрополит Гавриил поема ръководството на работната група по въпросите на религиозното образование в Светия синод, а година по-късно оглавява и Върховния църковен съвет на синода, както и Културно-просветния отдел. Часовете по вероучение, религиозно образование и култура на децата стават една от най-важните теми в служението му.

Измежду 14-те митрополити в синода един от най-близките до Гавриил владици е 52-годишният Даниил Видински.

Той е роден на 2 март 1972 г. в Смолян със светското име Атанас Трендафилов Николов. Завършва основно и средно образование в родния си град и през 1996 г. записва да учи английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". На следващата година се прехвърля в Богословския факултет на СУ. 

Междувременно е приет като послушник в Хаджидимовския манастир "Св. Георги" под духовното ръководство на тогавашния Неврокопски митрополит Натанаил. Той го и постригва в монашество през лятото на 1999 г., след което Даниил е ръкоположен за йеродякон.

През 2002 г. Даниил завършва Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", а две години по-късно е изпратен на послушание в Роженския манастир "Рождество Богородично". На 27 ноември същата година е ръкоположен от епархийския му архиерей за йеромонах. В началото на юни 2006 г. е възведен в архимандритско достойнство.

За епископ е хиротонисан по решение на Светия синод на 20 януари 2008 г. с титлата Драговитийски, а службата е в катедралния храм "Св. Александър Невски".

Назначен е за викарий на Неврокопския митрополит и остава на тази служба до лятото на 2010 г., когато по молба на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф е назначен за негов викарий. Завръща се от Америка, за да участва в изборите за Видински владика след смъртта на дядо Дометиан и на 4 февруари 2018 г. е избран за митрополит на Видинската епархия.

Между Даниил Видински и Врачанския митрополит Григорий може да се намери ярка духовна връзка чрез личността на покойния Неврокопски владика 

Натанаил и споменатия вече Хаджидимовски манастир. Това е важен момент в живота и служението и на двамата, защото ги прави част от една група духовни чеда на дядо Натанаил, към която принадлежат още неколцина видни днес български духовници и йерарси. Сред тях са сегашният Неврокопски владика Серафим, Варненският владика Йоан, игуменът на Рилския манастир епископ Евлогий и др. Понякога неофициално всички те са наричани в църковните среди "неврокопци".

53-годишният Григорий Врачански е роден с името Красимир Маринов Цветков на 19 септември 1970 г. в Ботевград. Там завършва Природоматематическата гимназия. През 1995 г. завършва двугодишния паралелен курс на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" в София. 

На 11 ноември 1996 г. приема монашески постриг в Хаджидимовския манастир "Св. Георги" от митрополит Натанаил. На следващия ден е ръкоположен за йеродякон, а следващата година - за йеромонах.

Възведен е в архимандритско достойнство на 21 декември 1998 г. През 1999 г. се дипломира в Богословския факултет на Атинския университет "Каподистрия".

В следващото му служение пък

има връзка с кариерата на Ловчанския митрополит Гавриил, защото и Григорий служи като протосингел на дядо Максим

в Софийската митрополия от 1 ноември 2007 г. 

По решение на Светия синод на 29 октомври 2010 г. е хиротонисан за епископ с титлата Браницки в Троянския манастир "Успение Богородично". По това време е празника за 96-ата годишнина на дядо Максим. След като вече е епископ, от протосингел Григорий е издигнат до втори викарен епископ на Софийския митрополит.

През февруари 2011 г. приема следващото си послушание - изпратен е за игумен на Троянския манастир, където е въдворен от митрополит Гавриил Ловчански на 11 февруари. Остава там до май 2014 г. Междувременно дядо Максим е предал Богу дух и БПЦ има нов предстоятел - дядо Неофит, който назначава Григорий за свой викарий като Софийски митрополит. Остава на този пост до изборите за Врачански митрополит след смъртта на стария владика - дядо Калиник. В избора за митрополит на Враца остават да се борят двама кандидати - той и Агатополският епископ Йеротей - чието име сега се завъртя и за изборите в Сливен.

На 12 март 2017 г. 13 митрополити в Светия синод единодушно избират епископ Григорий Браницки за нов Врачански митрополит. Посрещнат е от хиляди миряни и е въдворен в епархията си на 18 март 2017 година. След смъртта на патриарх Неофит Григорий Врачански е избран пак единодушно за временен наместник-председател на Светия синод и изпълняващ задълженията на Софийски митрополит до избора на нов Български патриарх.

От тримата кандидати за патриарх той, както се видя, мобилизира най-много гласове в своя полза в синода, но в патриаршеския избор на 30 юни участват общо 145 души, затова не е сигурно как ще се преразпредели вотът.