Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Корабът на Ной приютява цялата му фамилия и двойки от всички видове птици и животни. 
ИЛЮСТРАЦИЯ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
Корабът на Ной приютява цялата му фамилия и двойки от всички видове птици и животни. ИЛЮСТРАЦИЯ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

Треската за кораба, съхранил живота, е, защото приютява Ной на райско кътче и там расте билката на вечната младост

Американски военни и Централното разузнавателно управление (ЦРУ) над 50 години търсят в свръхсекретни операции Ноевия ковчег в труднодостъпната планина Арарат, но и до днес всичко около експедициите им е дълбоко засекретено. Ново откритие в подножието на планината в турския Aнадол обаче възобнови със страшна сила треската за намиране на светинята.

Всъщност тя не стихва вече близо две хиляди години, защото според Епоса на Гилгамеш, описващ същия всемирен потоп, мястото, където акостира корабът, е раят. А живеещият там старец и спасилото се от Потопа семейство пазели тайната на вечната младост.

От тази гледна точка залогът за намиране на сакралния район се вдига неимоверно и интересът не е свързан толкова с археологическо или научно любопитство, а по-скоро с намирането на ключа към безсмъртието.

Именно затова геоложката формация в местността Дурупинар и откритите наскоро в нея следи от човешка дейност и останки от морски отлагания и обитатели в Арарат се оказаха световна сензация. Уликите, че това може да е ковчегът, съхранил живота на Земята, са няколко. Първата е, че размерите на природния феномен са същите като тези на описания в Библията кораб – той е дълъг 300 лакътя, широк е 50 и висок 30, което е приблизително 134x22x13 метра. Освен това се намира в планината, където според описанието корабът докосва сушата. 

Мястото привлича внимание за първи път през 1956 г., защото е леснодостъпно – то е на разстояние от около 40 километра от върха, извисяващ се на 5137 м. Но освен това е и една необичайна кухина, наподобяваща голям плавателен съд. Едва наскоро екип от турски и американски изследователи започнаха по-сериозно да я проучват и попаднаха на интересни находки – в почвата те откриха фрагменти от глинени материали, както и морски останки, с датировка между 5000 и 3000 г. пр.н.е.

Ръководителят на научния екип проф. Фарук Кая, който е и зам.-ректор на университета „Агри Чечен", твърди, че това показва, че в района е имало човешка дейност към момента, когато е настъпил библейският потоп. "Известно е, че той се е станал преди 5000 години", казва ученият. С уточнението, че само с датирането не е възможно да се докаже, че корабът е в кухината.

„Трябва да работим дълго, за да разкрием това", отбелязва още той. „Космос" на два пъти помоли проф. Кая и американския археолог за повече подробности около находките – дали са идентифицирани следи от дървен материал, от какъв вид е той, какви са артефактите и останките от морски обитатели, но до редакционното приключване нямаше отговор.

Затова се обърнахме към български геолози с молба да разгледат снимките, но първото, което те попитаха, е дали откритията на турския екип са описани в реномирано научно списание. И тъй като това все още не е направено, нашите учени бяха категорични, че трябва да се изчакат резултатите. От друга страна, археолози многократно през годините са констатирали, че геоложката формация е естествено образувание. Както и че в района няма данни за потоп от мащабите на библейския. В същото време останките от морски видове, намерени при тази експедиция, свидетелстват за обратното.

Паралелно с това, базирайки се на Епоса на Гилгамеш, някои учени съдят, че в района на Средиземно и Черно море преди около 7500 години е имало локален потоп. В потвърждение на тази теория през последните години бяха открити на дъното на Черно море доста халколитни селища, свидетелстващи, че природен катаклизъм е разширил значително границите му. В морето също са търсени останки от ковчега, но засега без резултат. Факт е, че манията да се намери корабът на Ной продължава вече над 2000 години.

Защо ЦРУ и американските военни провеждат серия от операции, търсейки светинята, ще научите от новия брой на списание "Космос"