Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Иван Иванов сега и преди
Снимка: Фейсбук Иван Иванов
Иван Иванов сега и преди Снимка: Фейсбук Иван Иванов

"Не ми се играе. Какво друго можех да правя, освен да остарявам на екрана. Край! И хайде! Живеене! Нищо не може да замени живота" написа Иван Иванов преди години.

Легендарният актьор Иван Иванов е починал днес в болницата „Уни Хоспитал" в Панагюрище около 15,00 ч., научи "24 часа". Беше навършил 72 г. през декември.

Преди два дни се почувствал зле и бил приет в кардиологично отделение. По неофициална информация е починал от инфаркт, не успели да го спасят.

Още не е ясно кога ще бъде поклонението и къде ще бъдат положени тленните останки на любимеца на хиляди българи, актьора Иван Иванов. Това каза за „ 24 часа" кметът на панагюрското село Оборище Милко Ангелов. В средногорското село Иван Иванов живееше в селска къща със съпругата си Петя Силянова. Той купил къщата през 1986 г., а се преселили да живеят там през годините на промените у нас.

Местните хора го боготворяха и се гордееха, че в историческото село живее един от знаменитите наши артисти.

„ Много скромен човек, виждахме се често, когато излизаше да пазарува или да се разхожда", коментира Милко Ангелов.

Кметът Милко Ангелов се е обадил на съпругата на Иванов- известната актриса Петя Силянова, за да изкаже съболезнования. 

Колажът с две снимки, който пускаме, е публикуван от Иван Иванов на фейсбук профила му на рождения му ден 16 декември 2018 г. с текст: "Щом осъзнаеш ,че нещо ти се е случило ,трябва да имаш доблестта да го приемаш. Да се научиш да казваш "ДА".Тогава всичко ,което ти се е случило ,става съществено. В един човешки живот няма нито миг несъщественост." 

В Оборище той се беше отдал на писане на стихове. Ето как самият той обяснява пробуждането си за поезията и отказа от екрана: 

" В човешкия живот е хубаво да се случват случки. А то, пробуждането, все някога идва. Трябва да го чакаме, не да го търсим. Времето не бърза за никъде. И ние не трябва да бързаме. То все някога ще дойде. Пробуждането е индивидуален акт. При мен дойде насън и аз, който в живота си бях написал само едно писмо до майка си в казармата, седнах пред белия лист и написах стихотворение. Давам го на жена ми.

Тя чете и пита: "Какво е това?". "Не знам", отвръщам аз. "И аз не знам, но е много красиво". „Чакай, викам, да ти напиша още едно", после и още едно... Никога не задрасквам. Слагам точка. И край.

Така отидох в света на думите. Но сега не ми се пише. Както и не ми се играе. Какво друго можех да правя, освен да остарявам на екрана. Нито чакам следваща роля, нито чакам да се усъвършенствам. Край! Това вече е направено. Защо да го повтарям? И хайде! Живеене! Нищо не може да замени живота. Другото не съществува. Забелязали ли сте, че думите са живи само когато и човекът е жив. Само изречени от жив човек те имат енергията да пърхат и да политат."