Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Червата и стомаха контролират стреса и психичното здраве
СНИМКА: Пиксабей
Червата и стомаха контролират стреса и психичното здраве СНИМКА: Пиксабей

Чревният тракт е познат като "втори мозък", защото има специфична мрежа от нерви, които наподобяват мозъчните връзки и даже имат сходни функции с тях

Наближава най-хубавото време от годината. Коледните празници са време за радост и забавление, но и за хубава храна. Малки и големи ще седнат на семейната маса и ще ядат бабините гозби на корем, неподозирайки за една много интересна черта на нашето тяло. Тя е пряко свързана с това как организмът ни обработва хранителните вещества и има голямо влияние върху душевното ни здраве.

Понякога усещаме “пеперудки” в стомаха си преди някое значимо събитие. Това е признак, че мозъкът ни си комуникира активно с нашата храносмилателна система - този диалог учените наричат оста черва-мозък.

Макар фактът, че психологическото състояние може да повлияе на чревния тракт, е известен от много години, изследователите едва наскоро откриха, че може да е вярно и обратното. С други думи, не само мозъкът може да засегне червата ни, но и те могат да му влияят.

Колкото и необичайно да звучи, червата имат собствена нервна система, съставена от 100 милиона нервни клетки, които покриват стомашно-чревния тракт. Тази мрежа от сетивни връзки се нарича чревна нервна система (ЧНС) - ето защо някои учени наричат органите, с които обработваме храната, “втори мозък”.

Основна роля в комуникацията между централната ни нервна система и червата има т. нар. блуждаещ нерв. Въпреки че докторите се обръщат към него в единствено число, той не е само един, а два.

Блуждаещият нерв е отговорен за отпускане на мускулите и премахване на последиците от стреса

Действието му е насочено към поддържане на спокойствие и емоционален баланс, без които е невъзможно да се поддържа добро здраве и дълголетие.

При проучвания с животни стресът пречи на сигналите, изпращани чрез блуждаещия нерв, и също така причинява стомашно-чревни проблеми. Един експеримент при хора установява, че пациенти със синдром на раздразнените черва (IBS) или болест на Крон имат намален вагусов тонус, което показва намалена функция на блуждаещия нерв.

Интересно изследване при мишки констатира, че храненето им с пробиотик намалява количеството на хормон на стреса в кръвта им. Въпреки това, когато блуждаещият нерв е бил прекъснат, пробиотикът не е имал ефект. Това навежда на мисълта, че тази връзка е важна за оста черва-мозък и ролята ѝ при контрола на нивата на стреса.

Анализите не само показват, че ЧНС може да предизвика емоционални промени при хора, които се сблъскват с дискомфорт по време на обработката на хранителните вещества, но и че червата могат да генерират много от същите химикали, или невротрансмитери, които произвежда мозъкът.

Едно от съединенията, които са продукт на чревните нерви, е серотонинът

- той стабилизира нашето настроение и стимулира чувството ни за щастие. Около 95% от този важен невротрансмитер се произвеждат от червата.

Съществуват и изследвания, които показват, че чревният микробиом - сложната екосистема от бактерии, която живее в храносмилателната ни система - играе важна роля в това взаимодействие между нея и мозъка. Някои микроби например могат действително да стимулират производството на серотонин, докато за други е доказано, че оказват влияние върху структурните връзки в мозъка и начина, по който той реагира на външни дразнители.

Интересно проучване на Калифорнийския университет в Лос Анджелис например установява, че

областите на мозъка, свързани с паметта, са по-големи при жените с повече бактерии от вида Bacteroides в червата,

докато при тези с повече от породата Prevotella броят на връзките между областите, свързани с емоциите, вниманието и усещанията, е по-голям.

Като се има предвид колко тясно си взаимодействат червата и мозъкът, става по-лесно да се разбере защо може да ни се гади преди презентация или да изпитваме болки в корема по време на стрес. Това обаче не означава, че функционалните стомашно-чревни състояния са въображаеми. Психологията се съчетава с физически фактори, за да предизвика болежки и други симптоми.

Освен това много хора с храносмилателни разстройства възприемат дискомфорта по-остро, отколкото други хора, тъй като мозъкът им е по-чувствителен към сигналите, идващи от стомашно-чревния тракт.

Въз основа на тези наблюдения може да очакваме, че поне някои пациенти със заболявания на червата могат да се подобрят с терапия за намаляване на стреса или лечение на тревожност или депресия.

Многобройни проучвания са установили, че психологически базираните подходи водят до по-голямо подобрение на храносмилателните симптоми в сравнение само с конвенционалното медицинско лечение.