В основата на проблема е нарушеното равновесие в системата „море/река/езеро - суша - климат"
Питат ме доста за примери за застроени реки и дюни. Ами много са.
Първо, защо и дюни? Дюните са (а) защитени от закона. Те са б) естествена преграда между морето и сушата - при бури и щормови вълнения като тези в Царево, Арапя, Нестинарка и Елените, които повишават морското ниво с около половин метър. Може и повече. И (в) дюните и реките често образуват една система. Устието на Велека например е част от дюнен комплекс. Взривяването на устието на Велека за да се избегне наводнение е грубо неразбиране на природните процеси. Това устие се отваря и затваря естествено в зависимост от сезоните, валежите и морските вълнения, като именно по този начин природата регулира водния баланс и предпазва сушата от бурните, прииждащи води на Черно море, особено при проливни дъждове и щормови вълни.
Второ, нашето Черноморие е пълно с примери за безконтролно застрояване върху дюни, дерета и речни устия:
- Слънчев бряг, Албена и Кранево - мащабна урбанизация, унищожени речни корита.
- Каваците. Емблематичен пример е местността Каваците, където в миналото са съществували добре оформени дюнни образувания. Днес по-голямата част от тях са унищожени, а остатъчните територии са обект на процедури за промяна на предназначението и урбанизация чрез съмнителни административни действия в кадастралните регистри. Част от застроените площи попадат в старо, частично запълнено речно корито, по което при интензивни валежи се оттичат води от прилежащите склонове над курорта. Това създава риск от наводнения, аналогичен на вече наблюдавани случаи в други крайбрежни зони.
- Св. св. Константин и Елена, Алея „Първа" във Варна, Бяла, Обзор и редица други - строителството буквално е затиснало естествения релеф.
Трето, примери в София:
- Река Искър, вкарана под аерогарата. Нито на аерогарата и е там мястото, нито на реката под земята
- Перловската река, Боянската река са под НДК
- Прилежащата към арена Армеец е върху Слатинската река.
- Бояна е застроена върху "попивателната на София". Води се тежка битка за запазване на малкия остатък от Боянското блато, което естествен ретензионен обем.
- Перловската река до театър София - отгоре еизграден паркинг. Малко по-надолу сега се строи жилищна сграда в леглото на реката.
И много други.
В основата на проблема е нарушеното равновесие в системата „море/река/езеро - суша - климат". Когато застроим дюни, плажове, речни корита или дерета, ние елиминираме естествените буфери, които са съществували столетия. Резултатът от всеки обилен дъжд е, че водата няма къде да отиде, освен през улиците, хотелите, къщите и дворовете ни.
Наводненията не са „непредвидима природна стихия". Ако не спрем да строим в рискови зони и не започнем да възстановяваме природните бариери, включително да събаряме незаконни сгради, всяка следваща буря ще ни напомня за цената на късогледото планиране е нехайното, безочливо и алчно строителство, което отнема публичен природен актив, погубва благосъстоянието, а и живота, на хората.
От Фейсбук.