Отиде си толкова внезапно, както се появи... В родния ни Бургас... Такава поетеса се ражда веднъж на сто години. Тя беше само на 17. Била е едва девет годишна, когато написала в дневника си, че Недялко Йорданов казал на майка й, че е вече поетеса.

Криехме с поета-редактор Григор Ленков годините ѝ, за да публикуват стихотворенията ѝ в средношколското списание „Родна реч". Христо (б.р. Фотев) също много я ценеше.

Красива, безкрайно талантлива и току що влюбена. Беше момиче на честта. Доказа невинността си със своята смърт. Глупава, смешна вина – обвинение, че е повредила съзнателно брояча на фабричната лента по време на ученическа бригада. Абсолютна лъжа. Но целият учителски съвет гласува да ѝ се намали поведението.

За нея, малкото момиче, това е било трагедия.

Бяхме потресени с Христо... Погребахме я през един слънчев декември на 1979 година...

ПЕТЯ ДУБАРОВА

Беше отдавна... Беше безкрайно далече.

​Беше детенце, а пишеше стихове вече.

И неусетно и някак внезапно... порасна...

Бяла... Добра... Седемнайсетгодишна... Прекрасна...

Весела... Луда... В училище... И непокорна...

В тази еднаква за всички тогаз униформа.

И Луна парка...И дневникът... Ето момчето...

И си говориш, говориш, говориш с морето...

Шепнат вълните му... Меко... С акцент... По бургаски

Тръгна внезапно... Невкусила мъжките ласки...

Светло момиче, което не може да мрази...

Твърдо решило докрай свойта чест да опази.

Шепата хапчета... Как, малка моя, не трепна...

Листчето... Няколко думички... Кой ти прошепна?

Кой беше с тебе, когато реши... И прекрачи...

Сякаш си в час пред класа и решаваш задачи.

Как се уплашиха после... Как се покриха

всички онези, които те наклеветиха...

Помня ковчега... Цветята... Спокойна... Красива...

И със очите притворени... Сякаш си жива...

Жива си, миличка... Всеки сега те познава...

Знам, не ти трябва тази непреходна слава...

Нито високия паметник... Нито музея...

Толкова стар съм, прощавай, но още живея.

Още говоря със теб... И със твоята книжка.

Кратък живот, колкото кратка въздишка...

Светиш в онази звездица... В тъмата ужасна...

Бяла... Добра... Седемнайсетгодишна... Прекрасна...

От Фейсбук.