Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Валентин Симеонов
Валентин Симеонов

  • Предстоят много екстремни явления, при това не отделни, а свързани във вериги - обилни валежи, продължителни суши и повече горещи вълни, твърди авторът в научно популярната платформа "Климатека" Валентин Симеонов

И още:

  • За селското стопанство се задава опасна последица - топла пролет с наводнения вместо със сняг, после рязко застудяване, което унищожава реколтата
  • Ако не се вземат мерки, Амазонските гори ще изчезнат до пет десетилетия. Катастрофално е, а хората не го осъзнават
  • За родените през 2023-а тя ще е най-студената година, всички следващи ще са още по-топли
  • И горските пожари вече са различни - наблюдават се огнено торнадо и облаци като при изригване на вулкан. Не сме подготвени, коментира атмосферният учен

- Снегът оттук нататък изненадващо явление ли е, след като в края на ноември бяха блокирани пътища и стотици населени места останаха без ток, д-р Симеонов?

- И да, и не. Снеговалежите намаляват, поради по-високите температури ще има повече валежи от дъжд. Наблюдава се изместване на първия сняг, в България през 60-те години на миналия век можеше да се види сняг през октомври, ноември. Та в известен смисъл този сняг бе малко изненадващ, но бе прогнозиран.

Това, което бе неочаквано, е количеството на снега и че беше влажен. Дължи се на по-високата влага във въздуха. Световните океани са по-топли от обичайното. Тази година температурата на морската вода бе между 4 и 6 градуса по-висока от обичайното в Средиземно и Черно море във времето на валежите. Това предполага повече изпарения. От друга страна, имаше много топло време, последните три месеца бяха най-горещите, откакто има метеорологични измервания. По-топлият въздух поема повече влага и когато циклонът, който идва от Средиземно море, зареден с тази влага, се срещне със студен фронт от север, се преобразува в сняг. Той беше мокър сняг поради високите температури и това бе една от причините за проблемите преди дни. Мокрият сняг е по-тежък, затова много от клоните се счупиха. Същевременно заради високите температури клоните все още имат зелени листа.

Това явление показа, че не сме готови за такива събития. Дори по-добре технически оборудвани страни не са, пример е Германия и второто най-голямо летище в Мюнхен, което бе затворено няколко дни заради обилните снеговалежи.

- Как може да се подготвим?

- Това е основният въпрос, защото не знаем какво ни очаква. За електроразпределението може би единственото решение е колкото може подземни линии, защото проблемите бяха с въздушните линии. Това е само един от проблемите, за които трябва да се подготвим, трябва да очакваме повече екстремни явления.

- Какво имате предвид под екстремни явления?

- Повече обилни валежи, каквито имаше в Гърция и Либия, в България бяха значително по-малко. Трябва да чакаме и повече, и по-дълги и продължителни суши, повече горещи вълни, възможности за горски пожари. Това, което се наблюдава напоследък, не са отделни екстремни явления, а вериги от екстремни явления, които са свързани. През октомври и ноември имаше поредица от циклони, идващи от Атлантическия океан, мисля, че бяха 5, които преминаха един през друг през Франция и предизвикаха много големи наводнения и ураганни ветрове. Има и други такива явления - в Гърция премина гореща вълна, която подготви разстителността за пожар. Пожари, които много трудно се гасят. След като приключи горещата вълна, дойде зона с ниско налягане, при която има повече валежи и бяха много обилни. На места падна годишният валеж за 24 часа.

Проблемът при такива дъждове след пожари е, че те са по-силни, защото частиците от горските пожари спомагат за образуването на облаци, които при наличието на по-голяма влага се превръщат в поройни дъждове. А тъй като земята е изсъхнала след огъня, не е готова да поеме дъжда, няма и гора, която да го разпредели. Той отнася почвата, която се образува за стотици години. След това възстановяването на горите е почти невъзможно.

Има и друга вредна поредица за селското стопанство, която се задава. Топла пролет с много валежи и наводнения, без сняг. След което в края на пролетта следва рязко застудяване и замръзване, което унищожава селскостопанската култура.

- Казвате, че се задават, но в близките една, 5 или 10 години?

- Изобщо в бъдеще. Прогнозите на климатичните модели са за нарастване на силата, интензитета и честотата на екстремните явления.

- В по-близък период - каква зима ни очаква?

- Интересна може да е, ще е по-топла и има няколко причини за това. Температурата на Световния океан е по-висока, което предполага, че въздухът над океана ще е по-топъл. Обикновено въздухът над Европа идва от Атлантическия океан и от Средиземно море. Другата основна причина е явлението Ел Ниньо, за което започва да се говори все повече. Това е явление в Тихия океан, което има две фази - топла Ел Ниньо и студена Ла Ниня. Явлението засяга основно Тихоокеанския район, но води до промени в глобалните температури, тоест средната температура на въздуха при земния слой. Промяната в температурата на океана е много важна. Тази на въздуха е по-висока от края на 19 век с 1,10 градуса, а на океана - 0,88. Тази година имаше температура на водата 30° в Средиземно море, което е изключително високо, рекордно.

Глобалният ефект, е че температурата при Ел Ниньо нараства с 0,1-0,2 градуса над средната. А при Ла Ниня е по-ниска с една десета градуса. Тази пролет завърши Ла Ниня, необичайно дълга - продължи 3 години, а обикновено трае от 6 до 12 месеца. Въпреки че глобалната температура трябваше да спадне леко, имаме поредните горещи години.

- А защо продължи толкова дълго Ла Ниня - 3 години?

- Необичайно е и се предполага, че има връзка с промените на температурата на океана. Ла Ниня премина много бързо в Ел Ниньо. Обикновено има преходен период, но този се разви много бързо. Критерий за Ел Ниньо е температурата в средната част в Тихия океан около Екватора. Когато тя надвишава средната с половин градус, се обявява Ел Ниньо. При едно силно Ел Ниньо през 1997-1998 г., когато загиват голяма част от коралите в Австралия и Индийския океана, надвишението е било с 2,4 градуса. 2016 г. е рекордът за горещо време, но сигурно ще бъде изместен от 2023 г., когато температурата на океана беше 2,6 градуса. Очаква се максимумът да е през февруари, след което може да започне да спада, но може и да продължи, прогнозите се променят непрекъснато.

Ефектът от Ел Ниньо се усеща най-вече от 4 до 6 месеца след максимума. Тоест лятото може да очакваме по-сериозно влияние. Тогава очаквам много горещо време. Цялата 2024 г. вероятно ще е по-гореща от 2023-а.

- Ученият от НАСА Питър Калмус предупреди, че лятото на 2023 г. “ще бъде най-хладното лято до края на живота на хората”, а то беше особено горещо. Споделяте ли мнението му?

- 2023 г. почти сигурно ще е най-горещата година в историята на метеорологията. Досега всички месеци са били по-топли от обикновено. Това, което е искал да каже Калмус, е, че за родените през 2023-а тя ще е най-студената, защото всички следващи години ще са по-топли. Тя ще е най-студената в сравнение със следващите години. Това звучи малко страшно.

- В тази връзка до какви нива ще достигнат температурите до 2050 г?

- Аз не съм оптимист, защото нищо не се прави, за да се намали основният двигател на климатичните промени - намаляване на парниковите газове. Напротив, количеството им непрекъснато нараства. Може би средната температура ще е по-висока с 3 градуса в сравнение с прединдустриалния период.

Това значи, че на места температурите може да са с 10 градуса и повече по-високи. На много места те няма да са пригодни за живеене, например в Индия - там може да са над 50 градуса за дълъг период. За България може би, няма да се учудя, ако често температурите са над 40 градуса.

- Това вече наистина звучи стряскащо.

- Спомням си през 60-те години слушахме по радиото, че в Русе е 30 градуса и се чудихме как хората живеят. Сега в София е толкова през лятото. Освен това се увеличава продължителността на горещите вълни, периодът, в който се слува. Преди беше юни, юли, август, а сега започва от май до септември, а понякога и до октомври и ноември.

- Щом лято 2024 ще е с високи температури, има ли риск от мъчителни горещини и пожари?

- Това е едно от основните неща, за които трябва да се подготвим, защото изобщо не сме готови. Горските пожари вече са различни.

За пръв път в Австралия през 2019 г. наблюдаваха огнено торнадо, което се движи много бързо и разпространява пожара. Имаше и облаци, създадени от пушека, наричат се пирокластични и обикновено се образуват от изригването на вулкани. Сухи са, но произвеждат много мълнии и допълнително разпространяват пожара.

Тази година в Канада пожари унищожиха територии колкото Франция. За пръв път се наблюдаваше прехвърляне на пожара през река, широка един километър. Това се считаше за невъзможно. Пожарникарите обявиха, че веднъж възникнали, тези пожари не могат да се гасят.

Притеснението ми е, че тази година ще е горещо, а ние изобщо не сме готови. Гърция има 17 самолета “Канадер”, които загребват вода от морето и изсипват на пожарите, а ние нямаме нито един. Имаме няколко хеликоптера, които обаче няма да свършат работа. Единственото, което може да се направи, е да се следи с дронове, авиация възникването на пожари и да се гасят максимално бързо, преди да са се разраснали. Горите са особено важни за нас, защото от тях зависи водата. България не е богата на вода въпреки разпространеното мнение.

- Мислите ли, че нашите власти ще следят с дронове и самолети възникването на пожари?

- Това лято момчета от Радомир бяха организирали любители на дронове и следяха за пожари в околността. Може би нещо подобно - ентусиасти, ако се задействат.

- За първи път България има свой павилион и представя зелени иновации на срещата в Дубай за климата. Какво мислите?

- През 1992 г. бе приета декларация от може би 90 страни, ратифицираха я през 1995-а. Решението бе до 2000 г. емисиите да се намалят на нивото от 90-те. Нищо подобно не стана, всеки обещава нещо, без да има намерение да го изпълни. Тази среща е пародия, защото се води от президента на най-голямата петролна компания. Всички опити са да се прикрият нещата, да не се говори толкова много за климатичните промени и да се отмести темата към фиктивни проекти като улавяне на въглероден двуокис, които не са добре разработени, не са ефективни и са скъпи. С тях се опитват да отместят мнението, че може да продължим да ползваме изкопаеми горива. Абсурдни планове са. Само като се замислите, там има 70 хил. участници. Като сложите транспорта, разходите, въглеродният отпечатък на самата конференция е огромен...

Тези конференции са по-скоро за прикриване на истината, отколкото за вземане на реални мерки. Страни като Русия, САЩ, арабските страни, Великобритания се опитват да увеличават производството на петрол, а говорят за зелени политики.

- Могат ли процесите в климата да бъдат обратими?

- Процесите са обратими, въпросът е в каква времева скала. Промени в климата е имало много, стотици. Има пет главни ледникови епохи. Основната част на тези промени е свързани с промени в концентрацията на парниковите газове. Може би е добре да кажем какво е парников ефект. Температурата на земята зависи от затоплянето, което идва от Слънцето. Земята се охлажда, излъчвайки топлинна енергия. Тук идват парниковите газове, които поглъщат част от топлинното излъчване, което би отишло в космоса, и го връщат обратно към Земята. Когато концентрацията им е постоянна и слънцегреенето е постоянно, температурата е постоянна. Увеличавайки количеството на парниковите газове, ние променяме това равновесие и го преместваме към по-високи температури. Концентрацията на въглероден диоксид в момента е най-висока от последните два милиона години. Нараства много бързо.

Промените са възможни, но дори и сега да спрем изцяло отделянето на парникови газове, те ще продължат с векове.

Изчезването на Амазонските гори е въпрос на 50-60 години, ако не се вземат сериозни мерки. Катастрофално е. Лошото е, че хората не го разбират, процесите са бавни и не го виждат. От 30 години следя тези процеси и допреди 10 години си мислех, че няма да видя сериозни промени. Сега не съм сигурен дали няма да приключа дните си по време на някоя гореща вълна, при която ще спре електричеството, защото мрежата ще се разпадне и няма да има климатици.

Надявам се, че повечето екстремни явления ще накарат хората да се задействат. Другата повратна точка е разпадът на обществото.

- Какво имате предвид?

- При много екстремни явления властите няма да се справят. При последните наводнения във Франция започна да се говори за повишаване на застраховките за сгради, застрахователните компании не могат да поемат щетите. Имаше суша, която напука сгради, след това наводнения и ураганни ветрове и в един момент държавата няма да може да се справя. Оттам следва разпадът на обществото. Особено когато възникнат проблеми със земеделието. Има периоди на обилни дъждове и после суши, а реколтата се унищожава.

- Разработили сте специализиран Раманов лидар - апарат, който измерва непрекъснато вертикални профили на атмосферната влажност, температура и аерозоли. Този лидар засега е единственият от този тип в света и се използва от Швейцарската метеорологична служба за краткосрочни прогнози. За него обаче се знае малко, разкажете какво представлява.

- Това е лазерен локатор. Направих го специално за Швейцарската метеорологична служба заедно с мой български докторант Тодор Диноев. Позволява да се измерва влажността на въздуха и температурата на височина до 12 км на всеки 30 минути. Тези параметри са особено важни за прогнозата на времето, особено за кратковременната и предсказването на екстремни явления. Лидарът показа, че може да подобри предсказването на валежи и екстремни явление в радиус около 350 км от него. Друго важно приложение на лидара е в изследването на климатичните промени, защото дава възможност да се създаде дълговременна база от данни за температурата и влажността на атмосферата. Работи от 2008 г. без прекъсване.

- Може ли да се изработи такъв лидар и в България?

- Аз се опитвам от много години, но от института по хидрология и метеорология не се интересуват, от университетите също. Имам цялата информация за изграждането му, той би струвал около 200-300 хил. евро, но не се проявява интерес.

CV

 Завършил е докторантура със специалност “Квантова електроника” в СУ “Св. Климент Охридски”

 От 1980 до 1995 г. работи като научен сътрудник в Института по електроника в БАН

 От 1995 г. работи във Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария, по разработването и използването на дистанционни оптични методи за измерване на замърсяването на въздуха

 По проект с Швейцарската метеорологична служба разработва специализиран Раманов лидар, който е единствен по рода си