Бюджетът на Асен Василев е повсеместно критикуван от почти всички икономисти.

За единствената в Прехода партия във властта, която е и нейна опозиция ГЕРБ - това е така да се каже натурално. Ако при комунизма лозунгът бе "всеки събран домат - кабърче в леглото на Кенеди", то за деляндобревци е "всяка изречена дума - кабърче в леглото на Асен Василев".

Проблемът в разминаването е наистина не толкова в сметките, колкото в различната визия за целите, на които трябва да служи "инструментът" бюджет.

У нас след хиперинфлацията и масови банкови фалити на Жан Виденов, МВФ наложи валутния борд като спасителен пояс на финансовата система и с него политиката на сурови ограничения в разходите (остеритет), почиващ на разбирането, че частният сектор и пазарът трябва да решат кризата в икономиката. Тази концепция бе масово прилагана и донякъде работеше до Голямата рецесия от 2008 г. Тогава същата политика в Европа удължи кризата с повече от две години спрямо САЩ, Япония и донякъде Великобритания. Глобалната свързаност на икономическата система всъщност изискваше при мащабни кризи масирани фискални интервенции в помощ на частния сектор.

У нас апогеят на неразбирането на новите реалности пролича от финансовата политика през първия мандат на Борисов, когато рестриктивната бюджетна политика задълбочи рецесията до спад на БВП с над 5% , срив на бюджетните приходи, рекет върху бизнеса да плаща недължими или забавяне възстановяне на ДДС, дори до директно посягане на резерва на Здравната каса.

Някои от т. н. "Десни" икономисти (към които се причислявам), чиято представа за икономическа политика е инвариантна на икономическата им идеология, независимо от икономическия цикъл - и до днес призовават за винаги балансиран бюджет. Което с прости думи значи, че ако държавата има две ръце - монетарна и бюджетна политика - за управление на икономиката и ако валутният борд е отрязал първата, то винаги балансираният бюджет да отреже и втората, за да се "оттегли държавата от икономиката".

Нещата днес обаче са драматично различни от 1997 г. Ако тогава икономиката на България бе на дъното, то сега е на върха за целия Преход. От балансиране нужда има не толкова бюджетът, колкото огромните - най-големи в Европа - икономически неравенства.

В мегакризи като пандемии и войни, водещи до размествания на пластовете, веригите и ценовите нива (инфлацията) най-добре се справят големите корпорации и активните пазарни участници. Най-зле - заетите с фиксиран доход, пенсионерите и социално слабите, на които само държавата може да даде възглавница в тежката криза - за да се поддържа социалния мир. А те - чрез повече покупки на стоки и услуги от първа необходимост да стимулират вътрешното търсене, местни бизнеси и повече данъци в бюджета.

Е, това е - доколкото разбирам - икономическата философия на Асен Василев и ПП. Намирам я за силно логична с две изключения или по-скоро опасения. Не, не става дума само за надценените приходи - тема на всички икономисти, защото прогнозата за ръст от 3.2% на БВП не е само на МФ, а и на МВФ. Малко по-малка е - 2.7% на Световната банка.

Та първото ми опасение е, че тази философия в момента точно не е ОК, защото ако не проинфлационна, то не е и антиинфлационна за целта Еврозона. Всички сериозни наблюдатели смятат, че нашата инфлация ще бъде по-устойчива от тази в Еврозоната, заради компонентите енергия и храни.

Второто ми опасение е покачването на максималния осигурителен доход и неговото автоматизиране. Това може да има пагубен ефект върху "белите" сектори на нашата икономика, които произвеждат най-високата добавена стойност и развитието на средната класа в страната. Данъчната тежест трябва да се премества към сивия сектор, замърсяващите предприятия, избягващите данъчно облагане едри акули на вътрешния пазар (горива, електроенергия, акцизни стоки) и най-вече към връщане на единната ДДС ставка.

А и още нещо за приходната част, която се изпуска. Целта на намаляването на очакваните приходи - както стана вчера с отпадане от бюджета под натиск на таксата газ (не от закона) като надежден приход - преследва същата цел на всички герберски кабинети: нарочно подценяване на бюджетните приходи, последвано от преизпълнение и разпределяне на излишъка без парламентарна санкция.

А кой ще бъде на власт и с чий финансов министър от март 2024 ?

От Фейсбук.