Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Симитли. Снимка: Архив
Симитли. Снимка: Архив

Повечето хора по това време са били на работа, други по улиците, заради което и малко са усетили люшванията

11 труса за 15 часа, от 5 до 20 ч., бяха регистрирани в понеделник край Симитли, на около 90 км от София. Част от тях бяха усетени слабо от жителите на общината, както и по високите етажи на блоковете в Благоевград, но паника нямаше. Последното земетресение засега бе в 20,20 часа със сила от 2.5 степен и дълбочина от 11.4 км. Най-силното пък бе в 19,20 часа от 4-та степен.

Първият трус бе в 5,08 часа със сила от 2,8 степен и с дълбочина от 14 км. Един от трусовоте със сила от 2,3 степен в 10,43 часа, бе с епицентър в Северна Македония, около Кочани,но много близо до границата и на двайсетина километра по права линия от Симитли.

Трите по-силни, над 3-а степен бяха във времето от 9,17 часа до 10,31 часа, като последният бе 3,9 степен. Той бе и с най-голяма дълбочина, 16 км. Най-силно бе усетен от жителите на Благоевград, защото там има повече високи блокове.

“Леко ме разлюля, но си помислих, че нещо кръвното ми играе

Беше и за много кратко, затова и не се усъмних, че е земетресение. После, когато разбрах, че е имало трус, си дадох сметка, че не е било от кръвното”, разказа пенсионерка от 13-етажен блок в Благоевград.

Повечето хора по това време са били на работа, други по улиците, заради което и малко са тези, които са усетили трусовете.

“Това земетресение, което беше около 10,30 часа, го усетих. Тогава бях в магазин и се чу едно бучене под земята, не толкова трус. Магазинерката и тя се стресна и ме попита какво става. Казах ѝ, че е земетресение, но не беше силно залюляването. После питах доста хора от Крупник дали са го усетили, но ми казаха, че не са. Повечето бяха разбрали после, и то основно от синове и дъщери, които живеят във високи блокове в Благоевград. Те са се обадили на родителите си в Крупник да ги питат как са”, разказа кметицата на село Крупник Иванка Чакалска. Тя е говорила с момчето, което работи на сеизмичната станция и то ѝ обяснило, че

тази серия не е страшна, защото така се освобождава натрупана енергия под земята.

От 10,43 часа до 14,17 часа са следващите пет труса от 2,3 и 2,7 и 2,8 степени с дълбочина между 10 и 12 км. През изминалите години в района са регистрирани подобен тип поредици и това не е необичайно.

Макар и да не са усетили понеделнишките земетресения, в Крупник са изплашени, защото точно там е било най-силното земетресение на Балканите и в континентална Европа за последните 150 години, регистрирано през 1904 г. в селото, което е на 7 км югозападно от град Симитли. Тогава, на 4 април 1904 г., районът е разтърсен от два мощни труса от 7,8 и 7,2 по скалата на Рихтер, които

изравнили със земята малкото тогава селце

Жертвите били няколко души, защото няма високо строителство, но над 200 стари кирпичени къщи били съборени.

“Няма нищо притеснително от днешните земетресения. Щом се изпуска енергия, за да не се натрупва, е добре. Тук редовно имаме поне по 1-2 седмично, но по-леки. Днешните са в района на Крупнишкия разлом, на 4-5 м от Симитли в посока към Горна Железница, и на десетина километра от Крупник”, каза дежурният в сеизмологичната станция в Крупник Илия Гайдов.

В зона “Кресна” е люляло и до 7,4 по Рихтер

Активността е от роев тип - приблизително еднакви земетръси в малък район, казва сеизмологът от БАН Пламена Райкова 

Пламена Райкова е главен асистент в департамент “Сеизмология и сеизмично инженерство” към Националния институт по Геофизика, Геодезия и География към БАН. От 2009 г. наблюдава сеизмичността на територията на България и околните страни.
СНИМКА: НАЦИОНАЛЕН  ИНСТИТУТ ПО ГЕОФИЗИКА, ГЕОДЕЗИЯ И ГЕОГРАФИЯ
Пламена Райкова е главен асистент в департамент “Сеизмология и сеизмично инженерство” към Националния институт по Геофизика, Геодезия и География към БАН. От 2009 г. наблюдава сеизмичността на територията на България и околните страни. СНИМКА: НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ ПО ГЕОФИЗИКА, ГЕОДЕЗИЯ И ГЕОГРАФИЯ

- Г-жо Райкова, има ли нещо обезпокоително около зачестилите трусове край Симитли?

- Това е регион, в който се наблюдават такива трусове, така че не е за първи път. За момента - през последните 5 часа има няколко по-силни и това не е точната дума - умерени събития с вероятност да бъдат усетени в района. Най-силното бе с магнитуд 3,9 и бе почувствано в Симитли. Останалите са с магнитуд между 2,8 и 3,3 и са много по-слаби, но са регистрирани от нашата апаратура.

- Тоест честотата на трусовете за момента не трябва да ни тревожи?

- Това е роев тип активност - при нея наблюдаваме земетресения с приблизително еднакъв магнитуд, които се регистрират в малък район или област. И друг път сме наблюдавали подобни, тази активност не е нещо необичайно. Още повече - става дума за сеизмологична зона “Кресна”, където са наблюдавани много събития с различни магнитуди. Най-силното е било през 1904 г. с магнитуд 7,4.

- Това ли е най-силното?

- За този район да, иначе през 2009 г. също имаше роев тип, но около 3,9-а степен.

- Тоест това, което се наблюдава към момента, не би следвало да предизвиква паника?

- За момента това не е нищо необичайно за този район, той е активен.

Експерти: Заради земетресенията в района не може да има 25-километров тунел по магистрала“Струма”

Фактът че Симитли е в силно земетръсен район, прави невъзможно изграждането на дълъг 25-километров тунел, който да се превърне в част от магистрала “Струма”, така както я виждат еколозите. Това заявиха преди време от Камарата на строителите в България. 

Момент от изграждането на последния засега готов тунел по магистрала “Струма”, преди да навлезе в района на Кресненското дефиле. Нататък съдбата на аутобана не е ясна заради продължаващите спорове с еколозите..
Момент от изграждането на последния засега готов тунел по магистрала “Струма”, преди да навлезе в района на Кресненското дефиле. Нататък съдбата на аутобана не е ясна заради продължаващите спорове с еколозите..

Между строителния бранш и държавата, от една страна, и еколозите, от друга, се води спор вече цяло десетилетие откъде да минава аутобанът през Кресненското дефиле.

Държавата има готов проект, според който платното на магистралата в посока към Гърция да остане на сегашния път Е-79, а в обратната посока да се направи поредица от виадукти и малки тунели източно от дефилето.

Природозащитниците обаче настояват да се изгради тунел с дължина 25 километра през планината, който би бил вторият най-дълъг пътен тунел в Европа. Освен че е скъпо, съоръжението ще трябва да минава през силно земетръсен район и никой строител не дава гаранция, че при евентуално земетресение по време на строителството му или след това няма да има трагичен инцидент.