За първи път от 26 години мистичното парче скала се върна от Единбург в Лондон

По време на коронацията в Уестминстърското абатство Чарлз III ще седне върху дъбов дървен трон с много дълга и завладяваща история. Той е на 700 г. и е най-старата оцеляла мебел, която все още се използва с първоначалната си цел.

Коронационният стол, както го наричат, е направен по заповед на крал Едуард I между 1300 и 1301 г. Заради възрастта си той е изключително крехък, затова месеци преди церемонията бе отнесен за реставрация. Твърди се, че в миналото е бил украсен с позлатени орнаменти и скъпоценни камъни, но днес просто прилича на “стар кафяв дървен стол”, казват историци.

Според желанието на Едуард I тронът е трябвало да бъде красива дървена “обвивка” на Камъка на Скуон или Камъка на съдбата, откраднат от Шотландия и донесен в Лондон от краля през 1296 г. по време на английската инвазия. Под седалката е изградена дървена платформа, на която е поставен. В началото столът за коронации е прикривал камъка, но впоследствие предната част на дървения обков е била свалена и той е започнал да се вижда от всички присъстващи в Уестминстърското абатство. Служил е за коронацията на шотландските крале още от XI век, а с пренасянето му в Лондон Едуард I е искал

да демонстрира своята власт над непокорната Шотландия

На вид камъкът изглежда като съвсем обикновено правоъгълно парче варовик, тежащо 150 кг. Единствената му украса е издълбан кръст.

Според легендите камъкът има библейски произход. Смята се, че той е същият, който бащата на израелтяните Яков използвал като възглавница във Ветил, когато сънувал стълба, стигаща до небето (според Стария завет). Впоследствие един от синовете на Яков го отнесъл в Египет, откъдето реликвата е пътувала до Испания, а по-късно и до Ирландия. Там той бил поставен на свещения хълм Тара в графство Мийт и бил наречен Lia Fail или “говорещ камък”, защото стенел на глас, ако претендентът е с кралска кръв, но мълчал, ако не е. Оттам в края на V в. един от ирландските крале вероятно го е пренесъл в Шотландия. Мнозина са убедени, че парчето скала притежава мистична сила. 

Днес специалисти твърдят, че камъкът, над който ще седне Чарлз III, за да се закълне, няма нищо общо със Светите земи, но независимо от това остава могъщ символ на шотландската и британската монархия.

През 1996 г. тогавашният британски премиер Джон Мейджър с одобрението на кралица Елизабет II обявява, че камъкът ще бъде върнат в Шотландия, където ще бъде съхраняван и изложен за показ в двореца на Единбург. Условието е свещеният предмет да

пътува до Лондон за всяка нова коронация

на британски монарх. Така за церемонията той пое по обратния път до Лондон в пълна секретност, за да бъде отново положен в стола, на който са коронясани британските крале и кралици от 1308 г. насам. През вековете редица посегателства са били извършени над трона и камъка. През XVIII и XIX век дървеният стол е надраскан с графити от посетители. Един от ъглите на трона е счупен по време на атака с бомба през 1914 г., която се смята, че е дело на суфражетки. През 1950 г. пък група шотландски студенти нахлуват в абатството, изваждат камъка, който се чупи (вероятно поради повреда, причинена от бомбата на суфражетките), и го скриват, докато бъде поправен. Четири месеца по-късно камъкът е поставен на главния олтар в разрушеното абатство Арброут - сграда, свързвана с шотландската независимост. Камъкът е върнат в Лондон през 1951, а две години по-късно кралица Елизабет II е коронясана на стола в познатия му от векове вид. Колкото до регалиите, които символизират кралската власт, те са били от стотици години в центъра на тържествата по коронациите. През останалото време са част от кралските съкровища, които се пазят в Лондонската кула. Според десетките безценни бижута на първо място е короната на свети Едуард Изповедник – последния англосаксонски крал на Англия. Направена е за крал Чарлз II през 1661 г. като заместител на средновековната корона, претопена през 1649 г. Увенчана е с кълбо и кръст, символизиращи християнския свят, има рамка от масивно злато,

тежи около 2,2 кг и е украсена с рубини,

аметисти, сапфири, гранати, топази и турмалини. Част от нея е лилавата кадифена шапка с лента от хермелин. Короната е носена от Елизабет II на коронацията ѝ през 1953 г. и е адаптирана за сина ѝ. В края на церемонията кралят ще я смени с Имперската държавна корона, която се използва при откриването на парламента всяка година. Тя е направена за коронацията на крал Джордж VI през 1937 г., но е основана на корона, проектирана за кралица Виктория през 1838 г. Останалите най-важни регалии са златното кълбо, което символизира кралската власт, както и двата скиптъра. Единият с кръста е посветен на доброто управление и в него през 1901 г. е вграден прочутият диамант Кулинан I. Вторият скиптър с лебеда с разперени крила, символизиращ Светия Дух, говори за духовната роля на краля. Към тези предмети се добавят пръстенът на суверена и коронационната лъжичка, която датира още от XII в. 

Съществено място в церемонията има и държавният меч, символизиращ кралската власт. През 1660 и 1678 г., по време на управлението на крал Чарлз II, са направени два такива меча, по-големият от които не е оцелял. Още 3 меча ще бъдат използвани в коронационната процесия: мечът на светската справедливост, обозначаващ ролята на монарха като началник на армията, мечът на духовната справедливост, обозначаващ монарха като защитник на вярата, и мечът на милостта, който има затъпен връх, символизиращ милостта на суверена. Всички мечове се носят без ножници, с върховете нагоре.