Кой (не) допринесе за влизането в Еврозоната?

Днес е моментът за евро-шампанско. Трябва да се поздравим с поредния успех на България – една от последните стъпки към самочувствието ни като първокласна европейска нация. Вече не по всичко сме опашкари. Тук изпреварваме иначе по-успешните от нас Полша, Чехия, Унгария и Румъния.

Сегашното правителство справедливо ще обере лаврите и вече благородно благодари на всички бивши, геройски загинали и т.н. Пиша тази статия, защото някой трябва да ги спомене поименно. Е, кой каква роля изигра? Ето моя субективен прочит, включващ много обрати.

1. Безвремието преди 1997 г.

Никой не постигна нищо. След 1990 г. беше епохата на хаос, изолация, разруха. Централна Европа дръпна напред, ние копаехме дъното. Ако тогава някой ни беше казал, че ще влезем в НАТО и ЕС съвсем скоро, нямаше да повярваме.

2. Успехите от 1997 – 2005 г.

Смятам, че тогавашните СДС, НДСВ (и Новото Време, и БНД) и ДПС винаги и при всички обстоятелства подкрепят Еврозоната и до днес.
Въпреки евентуалните различия между двата реформаторски кабинета с пълни мандати, за мен исторически те могат да бъдат обединени в една епоха. Възстановяване от разрухата, силна модернизация, тотална западна и проевропейска ориентация. Бърз прогрес към НАТО и ЕС. За да оценим волята на лидерите и ефективността на екипите, достатъчно е да видим какво (не) постигнаха други държави от региона, които влязоха в прехода по-богати и по-„западни" от нас, а до под коя крива круша са днес?

Валутният борд беше въведен на 1 юли 1997 г. и ни спаси след икономическия погром. Оттогава досега имаме само една година с рецесия (1999 г.), но през всичките 28 години доходите растат бързо и с повече от инфлацията.

През октомври 2001 г. България за пръв път излезе от категорията „държава без функционираща пазарна икономика" и получи статут на „държава близо до ФПИ". През октомври 2002 г. вече бяхме „напълно ФПИ" – две години преди Румъния. Да, в онези времена ние по всичко бяхме преди Румъния. Възходът на северната ни съседка според мен започна около 2006 г. и оттогава ни водят с няколко обиколки. Но не и с Еврозоната.

През ноември 2002 г. ни поканиха в НАТО и през април 2004 г. ни приеха.
На 25 април 2005 г. премиерът Сакскобургготски подписа договора за присъединяване към ЕС. Имах честта да бъда част от този икономически екип. Тогава с Милен Велчев (финансов министър на годината в света), Иван Искров и всичките ни колеги вярвахме, че ще въведем еврото към 2009 г., или малко след това. През 2005 г. Милен остави един скейтборд (по аналогия с валутния борд) в студиото на Дарик Радио и написа на него „Не пипай до 2009 г." Идеята беше да се удържи валутният борд за още един мандат до въвеждането на еврото.

Бяхме ли готови? След героизма на премиерите Софиянски, Костов и Сакскобургготски, както и на финансовите им министри Гаврийски, Муравей Радев и Велчев:

- Публичният дълг спадна от 280% от БВП през февруари 1997 г. докъм 27% през 2005 г. Ако добавим и още по-ниските 13% от БВП през 2008 г., това е световен рекорд за всички времена! За 11 кратки години!

- Бюджетите бяха или с малки дефицити, или балансирани, или с излишъци. И тук бяхме шампиони.

- Не съм изследвал конкретно инфлацията. Може би през част от годините не сме отговаряли на критерия. Но станахме член на ЕС чак през 2007 г. Ако Еврозоната беше приоритет след 2005 г., щяхме да водим още по-разумни политики и да се справим и с инфлацията.

Заради всичко това смятам, че през 2005 г. бяхме доста по-близо до Еврозоната, отколкото тооолкова дълги години след това.

3. 2005 – 2009 г. Каква Еврозона, какви 5 евро?

Тройната коалиция имаше своите постижения. Не издъни влизането в ЕС на 1 януари 2007 г., защото при хаос от типа на 2021-24 г. можеше да има и друг сценарий. Продължи с много висок растеж, огромни излишъци от по над +3% и рекордни чужди инвестиции. Дългът спадна още.

Но никакво отношение към Еврозоната. НСДВ подкрепяше еврото, но не можеше да направи нищо. Интересното е, че Сергей Станишев по-късно в качеството си на Председател на ПЕС стана убеден привърженик на еврото. Организира доклади, конференции, събития. Но не като премиер.

4. Борисов-1: Нов курс към Еврозоната, после кръгом

През 2009 г. премиерът Борисов и финансовият вицепремиер Симеон Дянков от ГЕРБ обявиха, че Еврозоната е най-важният външнополитически приоритет на България. Това много ми харесваше. Пробвахме. Но и не ни искаха, и удари световната криза. Банки, Гърция. След година-две правителството се отказа само и обясняваше защо вече не било изгодно да приемаме еврото. В стил лисицата и киселото грозде.

Представяте ли си предишното поколение управляващи да бяха казали, че заради рецесията в Европа от 2002 г., заради усещания, страхове и други врели-некипели било по-добре да се откажем от пътя си към ЕС? „Някога, но не сега?" „Не сме готови?" От несериозност щяхме да пропилеем европейското бъдеще на цяло поколение. Но не го пропиляхме.

5. Десет изгубени години докъм март 2020 г. „Партизанска война в подкрепа на еврото"

България в голяма степен отговаряше на критериите. Ако беше натиснала педала, можеше да влезе по всяко време на миналото десетилетие. Но Еврозоната не беше приоритет.

През януари 2018 г. Борисов заяви, че до края на председателството на България ще пусне официална заявка за присъединяване към ERM-II. Но през март 2018 г. вече се беше отказaл. Тогава стартира здрав публичен натиск от много икономисти, НПО, бизнес лидери и бизнес организации това да се случи. След много колебания и унищожителни статии в повечето медии Борисов се съгласи. През юли 2018 г. Горанов и Радев изпратиха писмо до ЕК, Еврогрупата и ЕЦБ, с което поискаха „пътна карта" за влизане в „Чакалнята". Получихме такава пътна карта в края на същия месец.
Бизнеслидерите, професионалните организации, икономистите не спираха да призовават държавата да действа. Глас в пустиня. Ето примери:

- Българската CFA асоциация проведе няколко национални и международни конференции със стотици участници. Важни говорители бяха двама словенски премиери, няколко министри на финансите, други чужди министри. Правителствата отсъстваха. БНБ отсъстваше.

- Сергей Станишев (заедно ПЕС и ЕНП) организира голяма конференция през април 2018 г. Тя беше част от масирания публичен натиск върху правителството тогава, след като Борисов даде заден ход. БНБ се изпари.

- Икономическият и социален съвет на Зорница Русинова проведе конференция. Институциите отсъстваха.

- След като правителството отново се отказа да кандидатства за „Чакалнята" през януари 2020 г., Експат Капитал + БТПП + Българската CFA асоциация свикаха поредно голямо събитие, на което всички изразихме подкрепа за Еврозоната. Присъстваше заместник-министър на финансите – без да говори, разбира се. Дали това имаше роля или не, кабинетът пак обърна платната и се запъти към ERM-II.
Вие били ли сте на подобни дискусии по покана на управляващите? Не съм чул за такива и не съм бил.

- На 14 май 2024 г. Асоциацията на почетните консули в България + Българската CFA асоциация + Асоциацията на банките в България поканиха 3 бивши чужди и 3 бивши премиери, 6 министри на финансите и още над 600 участници на конференция „Еврозоната в България – кога?" Служебният премиер и финансовото министерство бойкотираха. Управителят на БНБ се представи отлично. След това събитие за пръв път видях проучване на общественото мнение, където подкрепящите еврото бяха повече от противниците.

6. Юли 2020 г. – влязохме в „Чакалнята" заедно с Хърватия

В третия си мандат ГЕРБ постигнаха голям успех. Запътихме се с хърватите с обща пътна карта за присъединяване на 1 януари 2023 г. Тогава имахме бюджетен излишък. Нямаше висока инфлация чак до края на 2021 г. Топката беше сложена на дузпата.

Тук феновете може да кажат: по-добре късен гол, отколкото никога. Критиците – изгубихте ни цяло десетилетие. И двете гледни точки са верни.

7. ПП пропиля 3 години за Еврозоната. А ДБ сляпо гласуваше за техните левичарски бюджети

Днес ППДБ са шумно за еврото и се борят геройски. Поздравявам ги за това. Успехът е и техен, защото те подкрепиха с ключови гласувания в парламента редица решения. Някои от тях бяха задължителни, за да изпълним законовите критерии за членство, а други показваха силна политическа воля за присъединяване.

Но има и друга част от истината. Моята теза е, че който и да беше финансов министър на мястото на Асен Василев, вероятно щяхме по инерция да влезем заедно с Хърватия на 1 януари 2023 г., защото никой нямаше да бъде чак толкова фискално екстравагантен. Ето защо:

- През лятото на 2021 г. служебният кабинет по идея на Асен Василев отложи датата от 2023 за 2024 г. В суматохата никой не разбра.

- През юли Асен ми каза, че е против еврото. Някъде след 2022 г. вече беше за – не знам защо. Но действията му не сочеха натам.

- Единственото, с което съм запомнил служебните кабинети от 2021 г., са призивите за актуализации на бюджета, за мощно харчене, за дефицити и дългове. Думите бяха „Вода газим, жадни ходим".

- До есента на 2021 г. даже имахме бюджетен излишък. Редовното правителство дойде на власт на 13 декември 2021 г. До днес не съм разбрал за какво изхарчиха 9 милиарда за 9 дни. Внимание: заради декемврийското харчене дефицитът достигна -4% на начислена основа! Каква Еврозона? Заради този дефицит явно вече не можеха да ни приемат нито през 2023, 24, 25 година. Днес лидерите на ПП нито помнят, нито могат да приемат, че са виновни за дефицита от -4% от БВП.

- Цялостната бюджетна политика през 2021, 22, 23, 24 г. беше проинфлационна. Дефицити, огромни дългове, никакви реформи, силен ръст на социалните разходи. Тъй като в икономиката нещата са логични, резултатът беше рекордна инфлация. Еврозоната да почака.

8. ИТН изиграха позитивна и стабилизираща роля

Според мен през последните 4 години ИТН са фискално най-консервативната партия. От тях никога не съм чувал да кажат, че са против Еврозоната. Една от причините за свалянето на правителството през 2022 г. беше несъгласието на ИТН с бюджетната политика. Като коалиционни партньори в кабинета Желязков те лоялно подкрепят еврото. Постът на Слави Трифонов от 4 юни 2025 г. е силен и ясен в тази посока.

9. БСП беше раздирана между двете крайности

Това може би е очаквано от една посткомунистическа партия. След 2005 г. не ги интересуваше Еврозоната. По-късно имаха конгресно решение за, но после се обърнаха яростно против. Сега като коалиционен партньор подкрепят еврото, но много техни бивши кадри са в редиците на противниците. Някои от тях се консолидират около евентуална бъдеща президентска партия.

10. Равносметка – ГЕРБ допринесоха най-много

През декември 2024 г. България бе приета за пълноправен член на Шенген. Това има връзка с последвалата зелена светлина за извънреден доклад и за приемане в Еврозоната.

Въпреки коментара ми за изгубено десетилетие, ГЕРБ ни вкараха в чакалнята и сега ще ни вкарат в Еврозоната. Подкрепени днес от ИТН, БСП, ППДБ и ДПС-тата. Браво!

Какво следва?

Не съм притеснен за техническите аспекти. Ще има информационна кампания, хората ще свикнат с новите монети и банкноти. Валутният курс няма да се промени. Никой няма да ни вземе депозитите или валутните резерви. Ничии чужди дългове няма да плащаме. Споко.

Висока инфлация няма да има. Ще има няколко репортажа за злоупотреби, за объркани пенсионери, за няколко стоки с повишени цени – заради по-високи заплати или други разходи, а не заради еврото. Но ръстът на доходите ще продължи и ще бъде много над инфлацията. Ще забогатяваме.

КЗК и КЗП ще плашат гаргите с проверки и натиск върху търговците. От това според мен няма да има нито голяма полза, нито голяма вреда. До момента не съм разбрал какво означава спекула в отворена пазарна икономика. Нищо не пречи на над стоте хиляди търговски обекта и днес да вдигат и да свалят цените си, както пожелаят. Повишаващите се заплати ще вдигат цените на някои услуги (нали искаме фризьорките да имат парижки доходи), но общото ниво на инфлация няма да е проблем.

Ще се окажат ли прави либертарианците за дълговете и дефицитите?

Освен евразийците има и още една група критици на Еврозоната – група десни икономисти. И те като мен са критици на бюджетните дефицити и на лавината от нов публичен дълг. Но те не помагат в борбата с тях през последните години, а са запазили силите си за годините след приемането на еврото. Аз критикувам популизма и левичарството на политиците със или без Еврозона, а тези либертарианци ще припишат бъдещите бюджетни провали само на лукса на Еврозоната. Тъй като не виждам реформаторски спестовни правителства на хоризонта, много вероятно е прогнозите на либертарианците да се сбъднат. Ще се различаваме само по оценката си за причините. Еврото не предизвиква лоша фискална политика. Това го правят политиците, които избираме.

Кои да бъдат следващите големи цели на нацията?

За мен това са:

- Обрат в демографската политика. През 2024 г. се родиха едва над 53 хил. деца – вероятно по-малко дори от 19 век. Кой ще каже нещо за етническия им състав? Ако не извършим чудо и не раждаме двойно повече деца, бъдещето на нацията е под въпрос.

- Обрат във финансовата и икономическата политика. Вярвам в нисък дълг, бюджетни излишъци, огромни български и чуждестранни инвестиции, водеща роля на частния бизнес, приватизация, концесии, публично-частни партньорства, съкращения и оптимизация в администрацията и цялата бюджетна сфера. Както и от 2005 г. мечтая някой финансов министър да научи, че в България има борса и капиталови пазари и да направи нещо за тях.

- Опазване на границите от война и от мигрантски натиск. Модерницация на армията, огради и политическа воля.

Сега все пак нека отворим шампанското, а после да помислим и за бъдещето.