Сагата на шумна раздяла между Тръмп и Мъск бе не само отдавна и логично очаквана - тя бе жадувана от всички нормални хора по света. С надежда за възстановяване на някаква нормалност в самата Америка.

Шумният разрив няма как да не е функция на вероятно двете най-големи его в света. Имаше различни версии как и защо Тръмп представяше Мъск за първия buddy на държавата - но смятам, че най-важните факти тепърва ще излизат.

Моят залог - четейки Тръмп - е, че той няма да тръгне да мачка Мъск, а вероятно дори и договорите му няма да спре, защото с голяма вероятност Мъск се е подготвил за този момент. Той дори даде хинт: "Тръмп нямаше да спечели изборите без мен". И тук далеч не става дума само за явната финансова помощ. А за машинации на самите избори в критичните swing states.

Но това не значи, че Мъск може да е спокоен. Както се е случвало вече в много подобни ситуации - този, който държи ножа е с по-силни карти от този, който държи компромати. Примерно, медийният могул Алфред Худенберг помага изключително много на Хитлер да вземе властта, измисляйки през своите медии "политиката на катастрофата" - мислейки си, че винаги ще държи Хитлер. И се излъгва - вече на власт, Гьобелс му изземва медийната власт и роля. Същото се случва с големите немски индустриалци като Круп, Тисен и Квант - срещу милионите помощи за Хитлер получават ... безплатна работна ръка с няколкомесечна трайност.

Най-голямата измама е, че тази простащина, която се лее от американската политика има нещо общо с автентичния консерватизъм. Един от неговите бащи - Едмънд Бърг - е смятал маниерите за по-важни от самите закони. Защото законите ограничават хората в техните действия, а маниерите ги самоограничават. Вътрешната потребност на човека да се държи пристойно, за да бъде уважаван изгражда цивилизацията, а след това и демокрацията.

Няма свободно и демократично общество без хората да имат чувство за мяра, т.е маниери. Затова възпитаният и умерен човек е предпоставка за демокрация, а простотията и агресията в пространството на другите ражда автокрация и деспотизъм.

Лесно по този белег ще познаете и в нашия парламент заплахата за демокрацията. Както я видяхме в Америка.

От Фейсбук.