Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Войната в Украйна доведе до най-сериозната криза след Фукушима

На 26 април 1986 г. в 1:23,58 часа местно време гръмна четвърти блок на АЕЦ "Чернобил". Няколко тона радиоактивен прах се изсипаха върху нищо неподозиращите хора в цяла Европа. СССР мълчи, а трагедията се осветява едва след като облакът е засечен във Финландия и Швеция. В България БКП взема мерки за елита си, а трудовото население е пратено да марширува под радиоактивните капки на 1 май.

Трагедията обаче е и в основата на модерното третиране на подобни инциденти и реално обърна възприятията и законовите разпоредби, свързани с безопасността. Всичко това бе теоретически дискутирано, но аварията в Чернобил може би бе първият сериозен инцидент с жертви след Хирошима и Нагазаки. Разликата - става въпрос за граждански обект, а не за военна атака.

Няколко аспекта, свързани с кризата и нейните последствия, накараха международната общност да обърне внимание на законите, които са свързани с използването на атомна енергия, и бяха подписани няколко нови конвенции. Те бяха свързани главно с трансграничната отговорност при подобен инцидент.
Международната агенция за атомна енергия още преди Чернобил се опита да прокара международни споразумения, както и подходи при подобен инцидент. Те стартираха през 1979 г. след инцидента в американската централа на остров Три майл хай. Но те бяха крайно недостатъчни.

Така Чернобил се превърна в катализатор на някои промени. Само 4 месеца след инцидента бяха приети и договорени две нови конвенции: за ранно оповестяване на инцидент и помощ в случай на инцидент или радиологична опасност.

Двете са изключително важни, но имат и своите проблеми. Така например в конвенциите не се засягат тестовете на ядрено оръжие, което дава вратичка за неговото развитие. Във втората пък радиологичната опасност е дефинирана доста разтегливо, което пък отваря път за различни трактовки от страна на тези, които са поискали помощ, както и на тези, които са я предоставили.

Преди трагедията мнозина не обръщаха внимание,че става въпрос за трансгранична опасност при подобна ситуация. Така въпросът с безопасността на АЕЦ не е национален, а международен.

Друг важен аспект е отговорността. Реално нямаше механизъм за компенсация на жертвите. Преди Чернобил имаше две основни конвенции, които се занимаваха с отговорността - Виенската (подписана от повечето страни от Източна Европа), и Парижката (за Западна Европа). Двете бяха преработени така, че в крайна сметка да няма как да се избяга от отговорност само по едната. Подписана бе и нова конвенция за допълнителна компенсация, която влезе в сила. Първата стъпка бе съвместният протокол за прилагане на двете конвенции, който бе подписан на 17 юни 1994 г. заедно с конвенцията за ядрена безопасност.

Реално с този протокол бе решен най-важният проблем, който съществуваше - този за отговорността. По време на инцидента в Чернобил СССР реално не е член на нито една от двете конвенции, които съществуват. Така компенсация на жертвите така и не е изплатена.

И Парижката, и Виенската конвенция са почти еднакви, като се различават единствено в компенсацията. Според тях операторът на атомната централа е отговорен за всичко, което се случва от инсталирането или транспортирането на ядрен материал. Всички засегнати имат 10 години да предявят претенциите си. Прилага се и т. нар. правило на откриването. Жертвата има 2 години срок да предяви претенции от момента, в който се разкрие за подобен инцидент, който може да е крит с десетилетия. Проблем е, че според двете конвенции водещо е националното законодателство.

Според Парижката конвенция максималната отговорност е 15 милиона SDR. Минимумът е 5 милиона SDR. Това е резервна валута, като нейната стойност се определя от Международния валутен фонд на базата на кошница от американски долар, евро, британската лира, японската йена и китайския юан. За 2022 г. например 1 SDR струва 0,6998 американски долара.

При Виенската конвенция минималната компенсация е фиксирана на 5 милиона долара.

На 17 юли 1994 г. се подписва общият протокол за двете конвенции. Така се премахва възможността една държава да избяга по тази, която е подписала. С протокола се приема, че само една от двете конвенции е в сила при инцидент.

След това на 12 септември 1997 г. се подписва и протоколът за гражданска отговорност при инцидент по Виенската конвенция. Той отваря пътя на по-голяма компенсация на жертвите. Минимумът се вдига от 5 милиона SDR на 300 милиона SDR. Максимумът е свободен.

Периодът за търсене на щети става 30 години. Увеличава се и географията на държавите, които могат да кандидатстват за компенсация.

За първи път се допускат персонални искове, включително и за смърт. Включени са още възстановяване на природата и други. Разделят се жертвите на три нива, като тези, които живеят в непосредствена близост до мястото на инцидента са в първа категория.

На 12 февруари 2004 г. се приема и още един протокол за отговорността на трета страна при ядрен инцидент. С него минималната компенсация по Парижката конвенция става 700 милиона евро.
През последните години бе доразвита и конвенцията за физическа охрана на атомните материали. За първи път тя е подписана през 1979 г., но придоби особена важност в днешни дни с нарастването на терористичната опасност. Тя изисква всяка страна да пази строго транспортирането на радиоактивни материали. Това е включено в допълнението на конвенциите на 8 юли 2005 г.

Последното развитие в областта на ядрената безопасност дойде след трагедията във Фукушима, която показа, че дори най-развитите държави не са застраховани срещу ядрен инцидент. Международната агенция по атомна енергия спешно разработи екшън план по безопасността на реакторите.

В Русия обаче явно все още не са научили уроците от Чернобил. С войната в Украйна Владимир Путин отново застраши ядрената безопасност в Европа. Войските му окупираха мястото на старата атомна централа, но бързо напуснаха мястото след като засякоха повишена радиоактивност. В момента вървят поредните проверки за нивата около гръмналия реактор.

Най-големият проблем за Европа остава най-големият АЕЦ на континента "Запорожие", който в момента е окупиран от руснаците.

"Засиленото присъствие на войски и военни действия в региона увеличава още повече важността и необходимостта за обезопасяването на централата", заяви за пореден път в петък Рафаел Гроси, шеф на Международната агенция за атомна енергия.

През изминалата седмица експертите на агенцията отново са били принудени да се крият след предупреждение за обстрел. Чували са се взривове на бомби в близост до централата. "Още повече е взривена противопехотна мина на метри от АЕЦ", допълва Гроси.

В четвъртък бе направена седмата смяна на експертите в самата централа. Те трябва да работят там един месец. През миналия септември Русия ги допусна експертите до "Запорожие".

Гроси се надява до края на годината да се създаде безопасна зона около атомната централа. Тя се намира на левия бряг на Днепър и е най-голямата в Европа по блокове и мощност.

Стара технология е бъдещето на реакторите

Докато САЩ работят за откриването на четири нови атомни централи в Джорджия и Южна Каролина, си партнират с Китай и Канада при разработката на реактори от съвсем ново поколение.

Те ще бъдат на принципа на "разтопена сол" и ще горят торий. Това ги прави не само по-безопасни, но ще произвеждат по-малко радиоактивен отпадък от отработеното гориво спрямо урана, който се използва в момента. Отделно национални лаборатории в САЩ си партнират с канадска фирма за производството на модулен реактор с тази технология, който да е готов до 10 години за използване в енергетиката.

"Най-лесно е да се говори за тория срещу урана. Но истинската история е да се направи реактор от нов тип, който дава отлични резултати по отношение на безопасността, икономията на гориво и складиране на радиоактивния отпадък", твърди Дейвид Лебланк, един от водещите експерти в Канада.

"Реакторите от типа "разтопена сол" работят с течно гориво, което е "предварително стопено". Това намалява цената и повишава безопасността. Не е необходимо да има постоянно охладител в реактора, защото самото гориво играе ролята на охладител", допълва той.

В момента се използва гориво от уран. След като се използва, той става силно радиоактивен. Касетите с гориво се охлаждат в нещо като басейни и се прибират в ковчези от стомана. И както се получи при инцидентите в Чернобил и Фукушима, това отработено гориво може да се промъкне навън и да предизвика катастрофа.

Привържениците на тория обясняват, че реакторите с това гориво яма да се "разтапят", защото работят под ниско налягане и няма да се изпаряват. А торият е доста по-изобилен в природата от урана.

Китай има най-агресивната програма за разработката на подобни реактори. Също така Канада и Индия са напред в разработката на подобна технология. Китайците обаче работят паралелно по два типа реактори. Първият ще използва солидно гориво, но ще бъде охлаждан с разтопени соли, а другият е истински реактор на разтопени соли.

Технологията не е нова. Тя е разработена през 50-те и 60-те години на миналия век, но е изоставена заради сериозните разходи, свързани с нея. Сега обаче положението е съвсем различно. И Китай се опитва да го съживи.

В близките години обаче не се очаква новите реактори да заместят тези с уран. В момента дори със санкциите срещу Русия веригата на доставки работи безотказно. Същото се отнася и за дизайните на новите реактори. Парадигмата обаче може да се промени.

"Още през 2012 г. бях в китайски реактор с разтопена сол край Шанхай. Видях, че те искат да положат сериозни основи и върху тях да построят сериозна програма от самото начало", казва Дейвид Мартин, който е заместник-директор на фондация "Вайнберг" в Лондон.

"Тези реактори с гориво от торий дават огромни предимства пред сегашните. Това обаче означава, че трябва да се обучи цяла нова кохорта на техници, учени и регулатори, които да работят с тях", допълва Мартин.

В момента САЩ използва втора генерация реактори на лека вода и твърдо гориво. Те работят с около 90% от капацитета.

Третата генерация реактори на лека вода се строят в Китай и Индия. Те имат доста по-добра технология на горивото, термална ефективност и най-важното - суперсигурност.

Четвъртата генерация ще са тези, които работят при доста по-висока температура. Те ще дават повече електричество на доста по-евтина цена.

В момента френската агенция, която наблюдава работата на атомните реактори, официално смята, че към момента "няма как да се определи" дали тези на  торий ще са по-безопасни. Други скептици смятат, че е трудно да се поддържа висока термална ефективност, което ще пречи на работата им. И поне до момента струват доста по-скъпо.

"Ако Китай построи такъв реактор, все още ще е по-икономично и политически удобно да се запазят и съществуващите уранови реактори и да бъдат използвани за максимално дълго време. Но ако искаме атомните електроцентрали да преживеят своя ренесанс, със сигурност трябва да са от новия тип. Те ще са истинското бъдеще, ако искаме наистина да се борим срещу замърсяването на въздуха и климатичните промени", смята Мартин.

В крайна сметка поне до първите тестове на реактори за атомен синтез, които в крайна сметка трябва да решат всяка криза по света.