Русия не смее да покаже най-новия Т-14 Аrmatа.  Залага на 5000 броя от 50-те - 70-те и 90-те години, срещу тях излизат модерни западни машини, но едва 400

В НАТО са изумени как Кремъл допусна една и съща грешка с бронираната техника три пъти

Макар мнозина да очакват страховита танкова битка като тази при Курск от 1943 г. да се разиграе и сега в Украйна, почти сигурно е, че такава няма да има. Причините са няколко, въпреки че първите западни танкове вече са в Украйна и тепърва по тайни канали през Полша ще пристигат още. Доставките задължително се правят през нощта, на много малки серии, за да се използва “слепотата” на руската електроника. Нещо повече, през светлата част на деня техниката се разпръсква, защото е известно, че руснаците ще направят всичко възможно да унищожат супероръжията още преди да са стигнали фронтовата линия.

Ако съюзниците спазят обещанията си, дадени в натовската база “Рамщайн”, украинските военни трябва да получат близо 400 модерни танка Leopard 2, M1 Abrams, Challenger 2 и вероятно някои модификации на двете френски машини.

Реално това е

смешно количество в

сравнение с афиширания

от Русия танков арсенал

Ако се вярва на официалните източници, Москва преди войната е разполагала с над 10 000 танка, според някои те са били дори 12 хил. До момента по данни на украинското военно министерство, смятани от НАТО за достоверни, руската армия е загубила 3500 тежки машини.

Макар пропагандата на Кремъл да твърди, че в предстоящите битки ще демонстрира качествата на новата си разработка T-14 Armata, западните експерти не вярват, че ще го видят в истински бойни действия, защото

пускът му бе отлаган

няколко пъти заради

дефекти

Последно за 2025 г. Според натовски командири едва ли ще се намерят военни, които да експериментират в предстоящите ожесточени сблъсъци с непроверена техника.

От време на време от Москва заявяват, че ще залеят фронта с Т-90, който е доста по-добър от разработките от 50-те, 60-те и 70-те години, но в Алианса не вярват, че имат достатъчно бройки.

“Русия в момента вади “музейни” експонати, много по-стари от Т-72 - обясни пред “24 часа-168 истории” военният експерт Тодор Тагарев. - Забележете, става дума за Т-62, Т-54, Т-55, като цифрата посочва годината, в която е създаден моделът.”

Затова според него митът за предстоящото

масирано навлизане на

най-новия Т-90 не се

потвърждава

по никакъв начин.

“По-скоро това е пропаганда за вътрешна употреба, но и тя не работи - посочи още той. - Вече никой не се стряска от такива изявления. Ако руснаците можеха да произведат тези най-добри свои танкове, те отдавна щяха да са на фронта и може би все някъде щяха да направят пробив, но такъв никой никъде не е забелязал.”

На въпрос възможно ли е Русия да мобилизира военно-промишления си комплекс да бълва по 1500-1600 модерни танка годишно, както обяви Дмитрий Медведев, а според Путин - същата бройка, но за три години, Тагарев каза, че експертните оценки сочат, че потенциалът е за не повече от 200-250 танка.

“А и с какво точно ще ги оборудват, когато нямат модерна електроника”, пита още Тагарев.

Именно заради това досегашните руски разработки имат проблем с прихващането на целта при движение, докато западните я държат на фокус независимо от скоростта и неравностите на пътя.

От тази гледна точка украинците ще имат малко на брой, но много ефективни машини. Примерно британските Challenger 2 са изпитана в много битки 65-тонна разработка, която се отличава от останалите със светкавично бърз огън. Те са

снабдени с много

по-добра защита от мини

и противотанкови ракети,

но заедно с това са изключително мобилни, незабавно локализират целите и постигат удивителна точност дори при мишени на 5000 метра.

Немските Leopard 2 имат друго съществено предимство и неслучайно украинската армия ги предпочита. Всъщност те са възможно най-лесните за управление и поддръжка в натовските армии. Идеята за създаването им възниква с една-единствена цел: в миналото, когато немската армия била все още наборна, тя да може бързо да бъде обучена да управлява “леопардите”. Сега за украинските танкисти, които имат опит единствено с руски танкове от 70-те, това е много важно, защото при евентуални сблъсъци те ще се изправят пред свикналите с руската техника противници.

Разбира се, никой не си прави

илюзии, че руската

“музейна” техника трябва

да бъде подценявана

Най-малкото защото Москва разполага с внушително количество - поне 5000 танка.

“Въпросът е колко от тях ще могат да стигнат до фронта”, коментира Тагарев. Според него стратегията на руснаците ще е да се крият в горите с остарелите си танкове от 50-те и 60-те и ще ги използват единствено като оръдия, тъй като на тях им липсват каквито и да са сериозни защити, освен това не са прецизни, нямат необходимите сензори и не са с точен прицел.

“Украинците могат да ги унищожават дори с дронове, пускащи малки гранати - казва експертът. - В рекламните брошури руските танкове може да са с усилени защити, но на бойното поле те не се забелязват.”

Според него до директни танкови сблъсъци едва ли ще се стигне.

“Ако все пак се развие подобна ситуация, аз се съмнявам, че Русия ще извади достатъчно количество модерни машини - отбелязва той. - Знаем какво казват, но това не значи, че сегашните могат да изпълнят задачите и мечтите си.”

На въпрос дали ще се сбъднат заплахите на руснаците, че някои от техните противотанкови ракети и гранатомети като “Корнет”, РПГ-29 и РПГ-30 не отстъпват по нищо на американските Javelin и британските NLAW, Тодор Тагарев отговори през смях: “По принцип

РПГ-тата са неуправляеми,

при “Корнет” сигурно има

някои по-нови системи,

но така или иначе, те са стари. Има руски системи, но те поради липса на материали и модерни компоненти не могат да постигнат точността, с която ги рекламират. В голяма степен това, което се казва, е по-скоро въпрос на желание, но необходимото качество трудно ще се осигури при масово производство.” Според него реалните бойни действия нямат нищо общо с военните учения между Русия, Узбекистан, Киргизстан или Сърбия, при които сценарият винаги е един и същ и победата е запазена за Москва.

От друга страна, при атаките с танкове

руската техника и

армия допускат няколко

фатални грешки,

които засега успешно се експлоатират от украинците. Вече е очевидно, че екипажите трудно оцеляват, дори когато машината е улучена откъм купола с малка граната. Затова се наложи по спешност да се поставят до люковете специални съоръжения, подобни на кафези, които би трябвало да отклонят удара.

Вторият минус е, че макар от време на време руснаците да показват най-новия си танк Т-90, пленен на няколко пъти от украинците, останалите модели трудно могат да стигнат от точка А до точка В. Западните експерти не можеха да повярват как е възможно руското командване да допусне една и съща грешка три пъти. Първият път бе опитът за танкова атака на украинската столица. 10 батальонни единици се устремиха натам, но не успяха да превземат Киев, защото недостигът на гориво и калта предизвикаха такива задръствания, че километричните колони с техника буквално бяха блокирани, а други потънаха в разпутицата. В резултат на хаоса руснаците бяха принудени да се оттеглят.

На 27 февруари 2022 г.

гафът се повтори при

атаката срещу Буча

Срещу града пое 35-километрова колона с близо 1000 танка, 2400 камиона, но се оказа, че те не разполагат с елементарни комуникации и оборудване за справяне със студа. Украинците моментално им организираха няколко зрелищни засади, взривявайки пред тях мостове над язовирите, и принудиха руското командване по спешност да сменя маршрутите. След това историята е известна - танковата техника отново заседна в калните пътища край Буча. Принудени да се изтеглят към по-приемливи пътища и без адекватни комуникации, руските танкове се оказаха за пореден път жертви на задръствания, предизвикани от самите тях. Благодарение на това част от техниката стана лесна мишена за украинците, а друга бе изоставена да ръждясва.

Може ли да се очаква някаква нова руска технология, която да промени играта?

“В началото руснаците залагаха повече на машини и на по-малко професионални военни - отбелязва Тодор Тагарев. - Сега е обратното, приоритет се дава на живата сила с много по-малко техника. Летят все по-малко и се стремят да обстрелват от големи разстояния, заради което ефективността и точността им рязко се понижават.” От тази гледна точка е почти сигурно, че до директна танкова битка скоро едва ли ще се стигне.