Инфлация може да се предоговори в определени граници, допуска се при специфични фактори, каквито са тези в момента с агресията на Русия в Украйна. В подобни случаи може да се намери политическа формулировка, но по отношение на останалите Маастрихтски критерии - те не могат да се заобиколят. На 8 март ЕК публикува насоките си за бюджетната политика за 2024 г. и там ясно е посочено, че отпадат всички дерогации (частично отменяне - бел. ред.) за фискалните правила и че за

процедурата за

свръхдефицит

няма да се прави изключение. Тоест всичко ще зависи от размера му през тази година. Ако той превиши 3%, през март 2024 г. ще се задейства процедурата за свръхдефицит и страната трябва да представи план за преструктуриране на бюджета.

Затова идеята на неотдавнашния доклад на МФ бе той да е под контрол, защото в противен случай това ще ни бъде наложено и в това отношение министър Росица Велкова е права. Управлението от последните 24 месеца може да се сравни по 80% от показателите с това на кабинета на Жан Виденов.

Факт е, че сега икономиката има друг капацитет, друго финансово здраве и тези действия не могат да се проявят по онзи начин, защото има буфери.

Очевидно е, че бюджетът при тези икономически показатели и условия трябва да е на плюс около 1%, а не да се обсъжда дефицит от 6 на сто. При подобно отклонение не могат да се проведат необходимите структурни промени, особено в разходната част, където има редица от въпроси.

Първо, отклоненията са толкова големи, че не може да се каже, че ще се решат само с еднократния корпоративен данък. В случая са необходими дългосрочни мерки. Още преди година и половина предупредих, че ако се продължава с досегашната политика, неминуемо

ще се стигне до

повишаване на ДДС

и сега всички стигнаха до този извод. Едно евентуално увеличение до 22% ще потисне успешно инфлацията и според мен тя може да се понижи до 6 - 7% до края на годината. Не казвам, че е лесно, но икономически е най-неутралното решение и с най-големи ползи.

Вторият най-важен въпрос е какво ще правим с дестабилизираната пенсионна система. Един вариант е да се замразят пенсиите за 1 - 2 години и колкото и да е непопулярно, да се оставят да ги "изяде" инфлацията. Тук отново ще възникне казусът - какво правим с втория стълб? Очевидно е, че ако искаме той да е устойчив, вноската за него трябва да се повиши.

Трето, при тези дефицити въпросът да се прехвърлят 2% от 10-те на сто данък общ доход към общините не е реалистичен, защото централният бюджет

ще излезе на още

по-голям минус

Тоест ще трябва да се мисли как тези 2 на сто да се компенсират.

Четвъртата голяма тема е ангажиментът за здравната реформа, защото здравеопазването е пред колапс.

Пето, ако се осигурят целенасочени енергийни помощи за най-бедните, държавата би похарчила 400 млн. лв., а не милиарди.