Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Абдикиралият вече цар Фердинанд е поканен на Международен ентомологичен конгрес в Берлин през 1938 г., с него са няколко професори. 
СНИМКА: АРХИВ НА ВНУКА НА АКАД. ИВАН БУРЕШ - АЛЕКСИ ПОПОВ
Абдикиралият вече цар Фердинанд е поканен на Международен ентомологичен конгрес в Берлин през 1938 г., с него са няколко професори. СНИМКА: АРХИВ НА ВНУКА НА АКАД. ИВАН БУРЕШ - АЛЕКСИ ПОПОВ

Ден преди да абдикира, във Врана попада на интересен екземпляр за колекцията

Как онези неуки хъшове, извоювали с кръв и мъки Освобождението ни, са избрали начетения млад княз Фердинанд през 1887 г.? Този феномен в малка селска България едва ли някога ще бъде разбран. Факт е, че монархът бил истински учен по тогавашните стандарти.

В един момент колекциите му така се увеличават, че през 1889 г. князът е принуден да им намери достойно място и да ги покаже пред широката публика. Именно така се ражда Естественоисторическият музей на Негово Височество, прераснал по-късно в днешния Национален природонаучен музей при БАН.

Но Фердинанд е човек с размах и през същата година основава и Царската зоологическа градина. Шест години по-късно колекцията му от насекоми вече е толкова голяма, че се налага да основе Царската ентомологическа станция.

През това време набъбва и хербарият и между 1890 и 1912 г. князът се занимава със създаването на Царските ботанически градини. Но амбициозният Фердинанд не спрра дотук. Той дава такъв тласък на естествознанието у нас, че научната продукция започва да расте с необичайна за такава малка страна скорост. В един момент, през 1889 г., вече е абсолютно наложително да се създаде и Царската научна библиотека.

Част от колекцията с пеперуди на цар Фердинанд, която днес е част от царската колекция в Националния природонаучен музей при БАН.
Част от колекцията с пеперуди на цар Фердинанд, която днес е част от царската колекция в Националния природонаучен музей при БАН.

До днес в Националния природонаучен музей при БАН се съхранява т.нар. Царска колекция от пеперуди, събирани лично от цар Фердинанд и цар Борис. Тя се състои от около 240 ентомологични кутии с около 8000 екземпляра от Австрия, България, Бразилия, Германия, Канарските острови, Словакия, Турция.

Акад. Иван Буреш в кабинета си в Царския природонаучен институт. Той, цар Фердинанд и цар Борис са автори на ценни научни трудове, които днес са част от колекциите на Националния природонаучен музей при БАН. 
СНИМКА: АРХИВ НА ВНУКА НА АКАД. БУРЕШ - АЛЕКСИ ПОПОВ
Акад. Иван Буреш в кабинета си в Царския природонаучен институт. Той, цар Фердинанд и цар Борис са автори на ценни научни трудове, които днес са част от колекциите на Националния природонаучен музей при БАН. СНИМКА: АРХИВ НА ВНУКА НА АКАД. БУРЕШ - АЛЕКСИ ПОПОВ

Между тях има няколко новооткрити за България, Балканския полуостров или Европа видове. „Има и екземпляри, чието улавяне е свързано с исторически събития като превземането на форта Айваз баба при обсадата на Одрин или последната пеперуда, уловена от цар Фердинанд в двореца Врана в деня на абдикацията му“, казват от музея.

Въпреки абдикацията научната общност в Европа е възхитена от подвига на Фердинанд да създаде научни институции в малка селска България.

Цар Борис също не изоставя науката и е избран за член на Британската орнитологична уния, на Германското орнитологично дружество, на Съюза на унгарските орнитолози, освен това е почетен доктор на Софийския университет и почетен член на БАН. Любопитно е да се знае, че е канен на почти всички международни природонаучни конгреси и конференции.

Един от научните трудове на цар Фердинанд.
Един от научните трудове на цар Фердинанд.

„Всички чуждестранни природоизпитатели биха могли да завидят на своите български колеги, и то не само заради разнообразието на тяхната природа, но главно заради разбирането и подкрепата, която тези наши колеги срещат от страна на Негово Величество Цар Борис III, който в своята особа съчетава не само мъдрия и обичан владетел, но и високоуважавания между специалистите истински природоизпитател.“ Думите са произнесени през 1936 г. от проф. д-р Ф. Новак.