• Най-скъпо е показването на клипове в петзвездни ресторанти и сладкарници 
• Не могат да си съберат хонорарите от кабелните оператори повече от 10 години

Най-добре платените филмови авторски права са за анимация - с 350% повече от тези за игралната и документалната лента, по която се сравняват възнагражденията на всички останали. Най-евтини са тв състезанията - 15% от базата.

При прожекция на филм с платени билети за творците се полагат 20% от прихода, но не по-малко от 120 лв., докато ако има спонсорско участие или реклама, сумата набъбва до 200 лв.

Тарифа има и за излъчване на клипове в заведения. Най-скъпите авторски права в този случай излизат в петзвездните ресторанти и сладкарници - не по-малко от 90 лв., като от значение е и колко пъти са се въртели. На останалите места струват по-евтино.

Отделните длъжности в екипа имат разграничение в размера на хонорара. Най-голяма част се полага на режисьора и сценариста. Всичко е обвързано с приходите от видеоизлъчване, които през 2023 г. у нас се очаква да достигнат $16,23 милиона, става ясно от сайта statista.com. А от еднократно изтегляне чрез платформите от типа TVoD - 2 милиона долара.

От сваляне на видеоклипове още 2 милиона долара. 

Всичко това е обект на авторско право.

За разлика от музикантите филмовите творци получават хонорари, но се сблъскват с друг вид проблем - невъзможност да се договорят с продуцентите за справедливо възнаграждение.

“Общо взето, са принудени да се съгласят с предложението. То обикновено изключва договарянето на авторски права от различен вид използване - интернет или телевизия”, коментира пред “24 часа” Виктор Божинов, изпълнителен директор на “Филмаутор”. Организацията обединява режисьори, оператори и сценаристи.

Заедно с продуцентите се опитват да накарат кабелните оператори да плащат права, но досега не успяват. Въпреки че за техните услуги всеки клиент дава определена сума, нито 1 лв. от нея не отива при авторите. По думите му България е единствената държава от ЕС, в която се случва това.

Тук става дума не само за българските, но и за чуждите филми, с чиито творчески права отново се занимава “Филмаутор” и ги урежда чрез партньорски компании в другите страни.

Този разговор се води вече 10 години с Организацията на кабелните оператори и Министерството на културата. “То спъва всеки опит да се реши въпросът. Умишлено са създадени процедури, които не разрешават казусът да се изчисти”, добавя Божинов. Според него и в предложенията за промени в Закона за авторското право, които трябва да синхронизират текстовете с правото на ЕС, авторите на филми пак са третирани несправедливо.

Най-коректна е БНТ, която редовно изплаща възнаграждения за филми. 

Но в сайта на “Филмаутор”, също както и при “Музикаутор”, има дълъг списък от творци, които не са си потърсили хонорарите. За 2020 г. това са 841 души, между които Камен Воденичаров, Иван Юруков, Мариус Куркински и много други.

“Когато се преведе транш, незабавно го пускаме към творците - категоричен е Божинов. - Отговаряме и за наследниците на починалите. В продължение на 5 години ги каним да дойдат да си ги получат, но всеки случай е строго индивидуален. Изплащаме и на тези, които не са наши членове. На никого не е отказано да си получи парите. На мои приятели съм казвал: “Елате да си получите възнагражденията”.

Не мога да разбера защо не си търсят възнагражденията, но е факт, че има такива хора.”

Вероятно защото не са големи сумите и чакат да се натрупат, предполагат кинаджии. Подобно на “Музикаутор” тези средства се пазят в продължение на 5 години, а после “Филмаутор” ги разпределя в два фонда. Единият е културен, чрез който финансират проекти, а другият е социален - за възрастни членове на гилдията, които имат нужда от помощ.

Общо членовете на “Филмаутор” са над 1500. Всички те са в по-слаба позиция в сравнение с композиторите и музикантите, защото за изтегляне на филм в интернет не получават никакви хонорари.

“Държавата не може да се справи с пиратското съдържание”, коментира Божинов. По техен сигнал определено съдържание бива сваляно и после отново качвано в мрежата. Режисьорът дава пример с Германия, където глобата за ползване на торенти е между 500 и 700 евро на месец. 

Колко ли още години ще са необходими, за да достигнем равнището на най-развитата европейска страна и да имаме нейните стандарти, възнаграждения и правила?