“На 23 май 1993 г. правихме кръщене на малката ми племенничка, четири дни по-късно цялото семейство загина на ул. “Джеоргофили”, разказва Луиджи Дайнели

10-годишната Надя пишеше стихове! Кръстиха операцията по задържането на Денаро на стихотворението “Залез”, което създаде 3 дни преди атентата

"Онази нощ изгубих всичко. В експлозията загина моят зет и брат на съпругата ми - Фабрицио Ненчони, на 38 г., жена му Анджела Фиуме, на 31 г. и племенниците ми – 9-годишната Надя и малката Катерина – бебе на 50 дни. Целият ми свят се срина. Виновниците бяха няколко. Единият от тях – Матео Месина Денаро. След 30 години най-после беше задържан. Време е истината да излезе наяве от неговите уста.”

Това казва по повод задържането на мафиота италианецът Луиджи Дайнели, чиито близки стават невинни жертви в един от най-ужасяващите атентати, поръчани от Коза ностра на 27 май 1993 г. Епицентърът е улица “Джеоргофили” във Флоренция.

Пет месеца по-рано, на 15 януари същата година, цялата страна е разтърсена от

арестуването на

Салваторе Тото Рийна

Правителството определя залавянето му като “огромен удар” и очаква организираната престъпност да се “стресне”. Вместо това – криминалните фамилии начело с Матео Месина Денаро, Джовани Бруска, Леолука Багарела, Антонино Джое, Джузепе Гравиано и Джоакино Ла Барбера се готвят за война. Искат държавата да отстъпи и отговарят с няколко атентата - в Рим, Флоренция, Милано и Латерано. Ранените са над 90 души, а убитите - 10.

Сред тях са роднините на Луиджи Дайнели, който днес не може да повярва, че издирваният от 1993 г. Месина е задържан. Не е учуден, че това се случва точно в Сицилия.

“Където Денаро се е криел винаги”, допълва Дайнели.

Сигурен е, че мафиотът дори не е напускал страната, а властите са били наясно с местонахождението му от дълго време.

“Бяха задържали много хора от семейството му, близки и далечни роднини – спомня си Луиджи. - Дори брат му и сестра му, които със сигурност са имали представа къде са позиционирани скривалищата му. Мислите ли, че властите не са знаели за

лечението му в клиниката

– на човека, сочен за бос на една от най-опасните криминални организации в света?”

Според Дайнели ключовият въпрос е защо арестуването на Месина става точно сега. Той се пита дали то не е политически обвързано с конкретен човек, или е послание към кръг от хора.

За Луиджи най-важното е истината да излезе наяве.

“И до днес никой от разследващите не ми е казал за какво точно моите роднини бяха убити,

каква беше

причината за бомбата

и кой трябваше да е мишената - допълва пред “24 часа-168 истории” той. – Искам да знам, защото е важно. Коза ностра е поискала някого да го заболи. Нека чуем името на този човек.” Дайнели дори се съгласява Месина да има привилегии в затвора, ако признае каква е била договорката за атентатите от 1993 г. Склонен е да приеме, че престъпникът ще изкара доживотните си присъди при по-лек режим, но само ако посочи имена на замесените в

колите бомби, които

избухнаха в няколко

града в Италия

“Не че това ще ме успокои по някакъв начин, защото болката е вечна”, знае добре той.

Ясно си спомня и последния път, в който се събира с близките си. Четири дни преди атентата във Флоренция (на 23 май 1993 г. - бел.ред) семейството прави кръщене на малката Катерина. На 27 май загиват и четиримата от фамилията Ненчони.

Пред очите на Луиджи е и другата му племенница – Надя, която малко преди взрива започва да го нарича “чичо”.

Властите кръстиха операцията по залавянето на Денаро “Залез” в нейна памет. Такова е заглавието на едно от

стихотворенията ,

които пише въпреки

крехката си възраст

“Надя създаде “Залез” три дни преди да загине – спомня си Дайнели. – Тя твореше, въпреки че беше само на 10 години.

След смъртта й с другите роднини се постарахме стиховете й да не останат някъде прибрани и забравени в шкаф. Днес създаденото от племенницата ми дори се изучава в някои училища в Италия. Оставам с топъл спомен за малката. Така ми липсва. Не мога да го опиша с думи.”

Днес Луиджи е председател на асоциацията, която обединява и защитава семействата на жертвите от кървавите атентати на Коза ностра. Казва, че никой от близките на загиналите не ги е забравил, но не срещали подкрепа в лицето на държавата. Няколко пъти организирали шествия, за да бъдат забелязани и чути.

Не вярва и че

с ареста на Месина идва

краят на мафията

Смята, че тя все още има силни позиции заради обвързаностите си с високите етажи на властта. Определя залавянето на престъпника като глътка въздух, от която всички са имали нужда. Допълва, че не се е страхувал от него, когато той е бил на свобода: “Взе ми най-важното, имаше ли друго, за което да ме е било страх, че ще ми отнеме? Не!.”