Образувано е следствие, като в мегаделото под номер 1 са ангажирани безпрецедентен брой хора - над 300 души. Въпреки внушителния ресурс, който се влага като средства и усилия, в крайна сметка търсените милиарди не са открити. В същото време Живков продължавал да пита къде са парите от тайния му фонд?

Третата версия е на близкия до Луканов финансист Кольо Парамов.

„По този въпрос Костадин Чакъров ме е викал три пъти на разговори – припомни си той пред „24 часа - 168 истории“. - Аз му обясних, че Андрей Луканов като председател на Валутната комисия е давал справка всеки месец за движението на парите на външнотърговските дружества. Той ги контролираше всеки петък – искаше да знае какви са остатъците и наличностите. Със средствата на външнотърговските дружества са оперирали 705 души. От тях само един-единствен върна 2 млн. долара. Останалите 704 се „шмугнаха“ – реално те са присвоили 1 533 200 000 долара. Тези пари са откраднати.“

Парамов допуска, че именно за тези средства е говорел и Тодор Живков.

„Това е така наречената „Задбалансова“ сметка като наличност – обясни още той. – Средствата се управляваха съвместно с Научно-техническото разузнаване и Първо главно управление. Служителите подготвят за директора си справка в петък сутринта, генералът я дава на Андрей Луканов, за да може той да следи потоците.“

Според него Живков, когато усеща, че от Москва започват да задават прекалено много въпроси от типа „защо България прави капитализъм, търгувайки със Запада“, предприема хитър ход. Отстранява отговарящия дотогава за външнотърговските дружества и валутните постъпления Огнян Дойнов и прехвърля цялата тази отговорност на Луканов.

„Беше сигурен, че Горбачов ще се усети и ще санкционира Луканов – смее се Парамов. – Но Луканов не бе вчерашен, веднага разгада, че Живков му крои капан, и информира Горбачов за всичко. Доколкото знам, му е дал разчетите за остатъците по тези външнотърговски сметки, за получените заеми и парите, които имахме да вземаме само от арабските страни и африканските – около 4 млрд. долара, включително от Саддам Хюсеин – 1,8 млрд., от Моамар Кадафи – 1 млрд., останалите бяха с по-малки суми.“

Според Парамов външният министър Петър Младенов след съответни справки предава на Горбачов наличностите по сметките на външнотърговските дружества – 1,5 млрд. и 33,2 млн. долара.

„Веднага след това е проведена среща в София с представители на руското посолство, за да се установи дали зад тази операция не стоят и хора от Москва – спомни си Парамов. – Имаше подозрения, че част от сделките и схемите са реализирани с активната им помощ.“