Ако цените се увеличават и вдигат приходите на сектор "Земеделие", защо трябва да има компенсаторни мерки? Това, което показва нашият анализ, е че няма икономически предпоставки за увеличение на цените на храните. Именно заради това, ако има увеличение, ние ще търсим спекулативния елемент. Това заяви пред БНТ министърът на земеделието и храните Иван Христанов.

"От утре започваме да ги наблюдаваме не на седмична, а на ежедневна база. Ние дефицити, които да провокират увеличение на цените, нямаме. Обикновено увеличение на цените има, когато има дефицит. Такова нещо в България няма. Свинското е евтино, яйцата са евтини, пилешкото е налично. Зърнени култури имаме 1 млн. тона повече от миналата година, което предполага цените да се задържат стабилни. Оказва се, че българите са готови да платят малко по-скъпо, обаче стоката да е българска, дори от ранното производство", посочи той. 

"Буквално до сряда цените бяха все още около 40–45 цента изкупните цени на качественото българско мляко. И изведнъж в петък започнаха да звънят от цялата страна – говорят за цени между 31–35 цента. Поискахме веднага данни от НАП за вътреобщностните доставки, от Агенция „Митници" за вносовете. В понеделник първата ми работа сутринта ще бъде да ги погледна. И оттам имаме вече с Българската агенция по безопасност на храните и с колегите от дирекциите някои планирани мерки, с които малко да обуздаем тази вакханалия, която буквално смазва нашите фермери. От другата страна - докладът на работната група, която беше точно за цените на млечните изделия, също е готов. В понеделник следобед започваме работа в неговия контекст. Като там най-важният въпрос е – къде са прекалено големите маржове. Аз няма да се изморя да припомням, че през 2022 година, когато спряхме контрабандата, цената на суровото мляко скочи от 80 стотинки на 1,25 лв., а на витрината беше 2,50. В момента имаме абсурда, ние сме единствената държава в Европейския съюз, в която имаме срив на изкупните цени на млякото – фермерите ни са смазани, а в същото време имаме стабилно високи цени на млякото. Има завишени маржове по веригата. Тук въпросът е, че когато представим тази информация, българите ще могат да действат информирано. Трябва да си дадем сметка – в условията на пазарна икономика не можеш просто да отидеш и да кажеш „свалете цените", заяви Христанов.

"Най-вероятно храна контрабандно или с изтекъл срок на годност, е влизала далеч по-сериозно от това, което засякохме. В момента не влиза. Заедно с МВР, с БАБХ, има засилен граничен контрол, има засилен контрол във вътрешността на страната. Не позволяваме никаква форма на контрабанден внос. Не позволяваме абсолютно никаква форма на незаконно придвижване на животни. Получаваме сигнали от цялата държава, включително от браншовите организации. Който иска да продава храна на българската трапеза, трябва да спазва правилата", категоричен бе министърът.

Относно скъпите торове и предупрежденията за възможни фалити сред земеделците, министър Христанов посочи:

"По-скоро тук големият проблем, който беше споделен с колегите – предизвикателството, което трябва да преодолеем заедно с Народното събрание, е, че в условията на удължен бюджет ние не можем да правим неща, които не са правени в предходни години. Така че между другото и на тази среща вчера на браншовата камара имаше кандидати за народни представители и зърнопроизводителите, овощарите, зеленчукарите – всички директно се обърнаха и казаха: „Моля ви, имайте предвид, че дори ако се налага да направите извънредно заседание, както имаше на 1 април, направете го, но нека наистина да имаме това спокойствие и тази увереност. Защото в рамките на сегашния ресурс ние практически нямаме нито инструмент, нито пари. Трябва да минем през Народното събрание", каза Христанов, като подчерта, че става въпрос за торовата мярка.

 По отношение на компенсацията за акциза на горивата за фермерите, министърът обобщи:

"Ние вече имаме 22 милиона евро допълнително увеличение на така наречената акцизна мярка. Тоест фермерите, когато си зареждат тракторите, ще имат по-ниска цена. Всъщност те ще платят цената, но ние компенсираме акциза. Там вече върви нотификацията. Ако преди сме компенсирали 21 цента акциз, сега вече нотифицираме компенсиране на 31 цента. Допълнително към това вече в рамките на кризисния щаб има мерки за транспорт, за образованието. За транспорта са нотифицирани още 25 милиона евро именно за акциза – това, че ще бъде гарантиран междуселският и училищният транспорт. Така че има доста мерки. Много голяма част от тях вече са комуникирани с отделните сектори. Когато говорим за сектор „Земеделие", това е част от интервенциите, които планираме. Но най-важното - трябва да си дадем сметка, че когато има все пак кеш, това позволява да се купува. Най-страшното е, когато или няма торове, или няма пари на разположение да бъдат купени. Ние вече водихме разговори с торовите заводи и с „Лукойл", за да може да получим гаранции, че ще има и горива, и торове за следващите два месеца."