Финансистът смята, че тези пари не е могло да бъдат скрити, защото част от тях са били в „Литексбанк“ в Бейрут.

На въпрос дали не е било много по-лесно сумата да е в швейцарска банка по обичайните правила – като се представи номер и код и приносителят им да получи правото да трансферира или оперира с парите, Парамов казва, че Живков не е могъл да ги депозира при такива условия.

„Когато направихме справка в швейцарски и арабски банки, през 1992 - 1993 г. те вече бяха приели различен подход за остатъците по сметки на комунистическите страни и номенклатура – спомня си той. – През 1990 г. МВФ прие много детайлна програма в това отношение. Аз бях завършил международни икономически отношения и Луканов ми нареди да направя разработка за участието ни в МВФ, в Световната банка и ЕБВР. Отделно от всичко това започна първата операция на ЦРУ, за да установи какви са остатъците по сметките на комунистическите държави.“

Каква е причината за включването на американската разузнавателна агенция?

„Имаха подозрения, че ние чрез нашето разузнаване сме „влезли под кожата“ на някои американци – отговаря финансистът. – Че сме купували техни хора с остатъците по тези сметки. Ако примерно Живков е имал тайна сметка и е „давал“ примерно на някой си Том от САЩ 50 хил. долара, в ЦРУ искаха да знаят за какво са предоставени тези пари, защо са преведени, срещу какви услуги и т.н.“

Запитан как при толкова талантливи и опитни финансисти във външнотърговските ни банки Живков не е могъл да скрие подобна тайна сметка, Парамов коментира: „Тези средства щяха да излязат, нямаше как да не „просветнат“ в оборота на някоя банка. Спомняте ли си как немското разузнаване провери 10 хил. души и от тях хвана около 1200, на които им взеха всичките пари, защото част от тях бяха руски. Не ги конфискуваха толкова, че не са плащани данъци, а защото доказаха, че идват от Русия, при това постъпват в сметки на хора, на които не им се полагат.“

Самият Луканов моли Парамов да установи истината горе-долу със следните думи: „Ето документите, условията, остава ти да ги засечеш“. Последно му искане е отправено на 30 септември 1996 г. На 2 октомври 1996 г. бившият министър-председател е убит. Година след като Парамов завършва “златната” ревизия, започва да изпълнява задачата по уточнението на парите на външнотърговските дружества.

„С всичкия си акъл като главен ревизор на БНБ запечатвам Валутно управление – спомня си той. – Шефът на Валутно управление на БНБ Стоян Шукеров ме извика да пита какво става. Обясних му, че запечатвам, за да прехвърлим разликите от външнотърговските дружества и да разберем кои са тези 704 души.“

- Кольо, и ти като твоя учител… - били думите на Шукеров.

- Обещал съм му – промълвил Парамов.

След това събитията се развиват мълниеносно. Насрочено е заседание на Управителния съвет на БНБ в 13 ч.

„Със задна дата промениха трудовия договор на временен от 1 октомври до 31 декември“, разказва финансистът.

Така следите на парите, за които Живков пита до края на живота си, безвъзвратно се губят.