Никой не знае къде и как се е заразил вожда, но повечето лекари смятат, че това е станало в младостта му

Лекарите установяват сифилис при аутопсията, но се страхуват да го публикуват.

В акта за аутопсията на Ленин е записано: съдовете са като шнурове. Това обаче се свързва с друго заболяване: менинговаскуларен сифилис на мозъка. Тоест лекарите диагностицират сифилис при аутопсията, но се страхуват да го направят публично достояние.

Главният патолог на Москва тогава д-р Иполит Давидовски има подробно описание на характерните черти на тази патология. Ако дефиницията му се сравни с акта от аутопсията на Ленин, специалистите няма да имат съмнения.

Един от най-старите и опитни невропатолози, проф. Струмпел, е особено категоричен при определянето на окончателната диагноза. След изследване на Ленин той категорично заявява, че пациентът има сифилитично възпаление на артериите.

Но Ленин и сифилисът за тогавашното време са две напълно несъвместими неща. А това заболяване тогава съвсем не е някаква рядкост. Защо Бетовен, Шуберт, Линкълн да са съвместими със сифилиса, а Ленин да не е?

В документи лекарите ясно посочват, че приживе лидерът получава лечение, съответстващо на диагнозата. Лекуван е само с антисифилитични лекарства. Това са тежки метали: живак, бисмут, арсен, големи дози йод всеки ден. Всичко това е описано от акад. Лопухин. По това време по целия свят сифилисът се "бори“ само по този начин – с лекарства, които могат да бъдат опасни.

Съставът на екипа от лекари, които лекуват Ленин, също говори много. За пациента се грижат 30 лекари на световно ниво: 21 от тях руснаци и 9 чужденци (седем от Германия, двама от Швеция). Обслужван е от 5 санитарки и 5 медицински сестри. Основният му лекуващ лекар акад. Кожевников през тези години се счита за водещ специалист по невросифилис (сифилис на нервната система) в Русия. Главният европейски специалист по лечение на невросифилис Макс Нон е призован от Германия, специално за консултация на Ленин.

Тоест болестта на Ленин не е била тайна за приближените до него. Той е със стандартна клинична картина за това време. В психиатричните отделения на руските болници пациентите с абсолютно същите симптоми са от 10 до 40 %. Следователно всички са наясно какво е това. Включително и самият Ленин, защото неслучайно

Главният патолог на Москва Иполит Давидовски пише: "Според статистиката броят на пациентите със сифилис през 1924 - 1925 г. е 5,5% от населението“. Тоест от 100 московчани поне петима са болни.