На харизмата и таланта на артистичния бохем Милен Пенев не може да устои и Людмила Живкова. Актьорът и режисьор е неин любимец и се ползва с нейните протекции. Тя го изпраща в “Гьоте институт” във Ваймар, където той смайва всички с познанията си.

През 1972 г. Живкова пристига в Москва и отива в театър “Таганка”, където гледа “Десет дни, които разтърсиха света”. Висоцки играе Керенски. Две години по-късно, вече в качеството си на министър, тя отива отново и споделя желанието си да докара “Таганка” в София. Дотогава театърът не е излизал от страната, считан за твърде авангарден. Людмила Живкова преговаря упорито с министъра на културата на СССР Демичев, който в крайна сметка отстъпва пред дъщерята на Тато.

След година и половина Висоцки прави фурор в София. Всички лудват по него. Фоайето на Народния театър се пука по шевовете от високопоставени почитатели на барда. Всеки иска да говори с него, да се похвали после, че е бил в компанията на този великан. В дъното стои небрежно Милен Пенев и в един момент помахва към Висоцки. Двамата никога не са се виждали дотогава и не се познават. Руснакът се насочва към него, привлечен като от магнит. Разменят си едва няколко думи и след малко тръгват нанякъде заедно. Никой не знае какво си казват, а когато любопитни питали Пенев, той отвръщал: “Ние, аверчетата, се разбираме”.

Е, оказва се, че отиват на парти. Висоцки гостува в старата софийска къща, близо до “Орлов мост”, където Милен живее тогава. Отива с китарата и цяла вечер свири и пее най-обичаните си песни. Рисува дори автопортрета си на стената и се подписва - но времето и влагата се оказват безмилостни към този спомен. Невероятната веселба не се изтрива обаче от паметта на присъстващите и хазяите.