- Проф. Пенчев, откога датира появата на шарлатани в българската политика?

- Определено след Освобождението у нас има шарлатани. Всъщност по-трудно се откриват тези, които не са. В политическата игра взаимните обиди винаги са присъствали. Включително и най-свестните ни политици, които не са крали, и те са наричани с не особено лицеприятни имена.

Не всички политици

са крадци,

лъжци и шарлатани, но дори и най-честните са обвинявани в нечестност и манипулации понякога. След Освобождението при свободата на тогавашната преса и при леко разюздания език са използвани много повече политически некоректни и нецензурни обръщения. Стигало се дори и до обявяване на дуели при някои наистина гнусни обвинения, каквито са например тези срещу един от достойните ни държавници - Григор Начович, който е обвиняван даже че е спал с дъщеря си.

- Можете ли да назовете имена?

- 100 % съм убеден, че няма български министър, който да не е обвиняван в нечестност или в шарлатания. Когато става дума за политическа конкуренция, при

относително ниска

политическа култура

и при липсата на стабилни и смислени идеи най-често се използват този тип обвинения.

А иначе да, Никола Генадиев е прекрасен адвокат, изключително талантлив български политик, но със сигурност не е от най-честните хора и със сигурност заявява, че ако може да продаде България, по-точно ще си вземе своя дял там, защото не е бил само той, ще го продаде и ще отиде да живее някъде на по-добро място.

- А примерите, които имаме от литературата, вярно ли отразяват тогавашната действителност?

- Имайте предвид, че Алеко Константинов е политик, когато пише знаменитите си творби. Той е кандидат-депутат и е близък до Демократическата партия. А тогава след Освобождението, когато е създадена, това е партията, която, макар и с много кавички, все пак има авторитет на относително морална политическа сила.

Преди войните имаме и знаковите скандали с доставки за оръжие за армията ни. Знаменитата афера “Шарл-Жан” - първото е кодовото име на българския военен министър Михаил Савов, а другото е на другия отговорен министър, които получават комисиони от френски фирми, за да закупим оръжие от тях. Има си и съдебни процеси срещу тях. И между другото точно за корупция не са осъдени тези министри, макар че в аферата “Шарл-Жан” е почти кристално ясно, че

има вземания на

комисиони от

страна на български

министри

за осъществяване на доставки на оръжия за България. А и адвокатите са много добри - когато има корупция адвокатите винаги са добри. И е много обяснимо логически и икономически.

- Как да разберем дали някой не е оклеветен?

- Трудно. В един момент Григор Начович казва на политиците - вие сте

корумпирани дори

и когато не

взимате подкупи,

просто защото като адвокати участвате в Народното събрание и правите законите така, че да бъдат във ваша полза или в полза на клиентите ви.

- Можем ли да обобщаваме, че у нас винаги е имало прекалено много корупция и измамници и как се развива проблемът след тази епоха?

- След 9 септември 1944 г. корупцията не, че я няма, просто е много по-различна. И тя е

дори по-тежка и

морално

корумпираща

Но трябва да отбележим, че до 9 септември нашата корупция е по-малка в сравнение с тази в Румъния - защото обикновено все се сравняваме с румънците.

- Значи не сме най-зле?

- Не сме. Със сигурност, когато се връща Южна Добруджа през 1940 г. с Крайовската спогодба, много наши сънародници говорят за дълбоката корумпираност на румънската държава. И България не им прави впечатление като корумпирана или поне не така тежко, в сравнение с румънската.

Румънската държава преди 1944 г. има много по-тежки прояви на корупция, които правят впечатление на българите, които са живели под тяхна администрация.

- А да се доверяваме ли на обвинения като тези на Иван Дочев срещу Стамболийски?

- Нормално - Иван Дочев е опонент. Между другото една от политическите сили, която идва с много силна народна подкрепа и

определено може

да я наречем

популистка,

е БЗНС на Александър Стамболийски. И тъй като не разполагат с кой знае какъв интелектуален капацитет, с изключение на малкото ядро от водещи политици на партията, по места се играят страшни корупционни схеми.

Иначе елитът им е много добър - това са хора, посветени на народа, и т. н.

Но популизмът на коя партия не е привичен? А и те идват след Първата световна война, когато другите политически партии с извинение са оцапали пейзажа преди това.

Още повече, че Стамболийски плаща буквално с главата си. Сложна история - няма ангели в никоя страна, а и политическата борба не прощава.