Кражбата на частица от светите мощи на Йоан Предтеча, изровени край Созопол, ме накара да се почувствам като в роман на Умберто Еко.
Все едно тъмното средновековие никога не ни е напускало, а главният конвертируем бизнес между народите е трансферът на частици от Светия кръст и други благоуханни останки, които вършат чудеса.
Криминално-шпионско-религиозната интрига се задълбочи, след като историкът Божидар Димитров обяви, че вероятно посегателството е дело на македонски шпиони.
С което напълно затвърди средновековното усещане в мен.
Като се замислиш, сегашното българско общество повече напомня предренесансова Европа, отколкото постмодерна.
В политическия живот воюват партии, които изчезват заедно с лидера.
Работниците са напълно зависими от чорбаджията, все едно са закрепостени.
В селското стопанство се образуват огромни земеделски владения.
Архитектурата е силно повлияна от укрепителните съоръжения. Дебели дувари и бойници ограждат всяка къща, а градските кооперации навлизат една в друга и скоро ще стеснят улиците както е в запазените средновековни градчета в Западна Европа. Всеки град си има по един граф - от него зависи всичко.
По улиците скитат диви зверове.
Хората вярват неистово в чудеса, в чудодейни мощи, икони. Ходят по баячки и врачки.
Населението гледа панаирджийски забавления по телевизията.
Единственото, което ни липсва, са готическите катедрали, но затова трябват майстори. Тънкото владеене на занаятите обаче не ни се отдава.
Президентът Плевнелиев очерта като основен проблем пред българската държава отделеността на Северна България. А един римски път е в по-добро състояние от паралелния му съвременен асфалт.
Добре се развива и пазарът на бронежилетки.