Ванга помага на актрисата да превъзмогне мъката от загубата на съпруга си

Докато е със съпруга си Любомир Шарланджиев, актрисата Невена Коканова, която на 12 декември щеше да навърши 84 г., си обещала, че ще го пази и няма никога да го напусне. Причината била, че той бил болен, а тя се притеснявала, че ако го изостави, това ще доведе до смъртта му. Затова и когато той умира на 22 юли 1979 г., тя изпада в безтегловност. Депресията от това, че най-близкият й човек си е заминал, я обгръща изцяло. Чувства се сама, защото доскоро светът й бил пълен с приятели и шумни компании, а сега домът й бил пуст.

Приема и филма "Трите смъртни гряха" на мъжа си, който трябва да довърши, като съдбоносен, защото по време на снимките му губи двама скъпи мъже - Шарлето, както наричат Любомир, и Григор Вачков. Шарланджиев починал във влака Благоевград - Дупница, докато режисирал поредната сцена.

Сърцето му не издържало.

Невена тогава била в Тетевен при дъщеря си Теодора, а великият ресторантьор Никола Антикаджиев, с когото били много близки, отишъл лично при нея, за да й съобщи тъжната новина.

В началото на март 1980 г. умира и актьорът Григор Вачков, който играе една от главните роли във филма.

"Нямах друг избор. "Трите смъртни гряха" се оказа съдбоносен филм. По време на снимките загубих двама от най-скъпите си хора - Любчо и Гришата Вачков. Този филм е посветен на паметта им", споделя актрисата приживе.

И въпреки че мъката я владеела изцяло, тя се изправила на крака заради дъщеря си Теодора, която разказва за най-ярките си спомени с актрисата.

"Мама. Надвесена е над мен - първият ми спомен за нея - споделя в книгата "Години любов. Невена Коканова" дъщеря й Теодора Шарланджиева. - Целува ме за добро утро. Косите й се спускат над лицето ми. Усмихва се. След това ме понася на ръце. Ръцете на мама. Татко си отиде рано и нашият живот минаваше през ръцете на мама. Никога не я видях слаба, обезверена, тъжна. Тя се справяше. Сякаш някаква неведома сила я изпълваше при всяка житейска трудност. Не я чух да се оплаква, а й беше тежко.

Живееше просто, имаше своя логика и вяра,

които следваше. Получаваше и раздаваше любов. От малка усещах, че е специална. По улиците, в детската градина, в парка никъде не можеше да мине незабелязано. Хората я обичаха. И тази обич се усещаше около нея. Виждала съм я съкрушена, но не и отчаяна. Мама. Усмивката й. Очите, в които се оглеждам и до днес. Лицето, което не мога да забравя."

В този ужасен период след загубата на мъжа си Коканова решава да потърси помощ от баба Ванга.

Дълги години преди това актрисата търсила контакт с пророчицата, но никога не успявала да се срещне с нея. Този път обаче съдбата й се усмихнала. Двете бързо се сприятелили, а ясновидката помогнала на Невена да превъзмогне мъката си.

Постепенно актрисата се върнала към киното и театъра, а Ванга благославяла всяка нейна нова роля. Препрочела любимата си поетеса Емили Дикинсън, а междувременно с режисьора Димитър Шарков решили да направят моноспектакъла "Прекрасната от Амхърст". Пиесата се изнесла в кафе-театъра на парк-хотел "Москва", където се събрали всички нейни верни почитатели и хора, които я обичали.

Факт е обаче, че и до днес има много неизвестни около отношенията на Коканова и Ванга, като само няколко техни срещи са разказани в книгата, посветена на актрисата.

Именно там е описана и известната сцена, когато пророчицата набира само бели цветя. До този момент обаче не бе ясно, че Ванга й заръчала: "Отнеси цветята на гроба на Людмила Живкова. Така отново ще ти се отвори пътят в киното!".