На 14 юни 1940 г., Хитлер издава Директива № 15 за водене на войната, която наред с други предписания включва заповед за проваляне на френските усилия за формиране на нова отбранителна линия на запад и юг от Париж. На следващия ден Вермахтът превзема Вердюн, френската крепост и място на ожесточена битка между двете страни в продължение на девет месеца по време на предишната война.

Французите и британците са ужасени

от германския военен успех. Вячеслав Молотов, съветски министър на външните работи и печално известен партньор в пакта Молотов - Рибентроп и унищожаването

на Полша

предишната есен на 1939 г., изпраща поздравителна нота до германците по повод превземането на Париж. А самият Сталин е изненадан от бързия резултат от западната кампания.

В съответствие с условията на подписаното примирие сега французите се оказват не само губещата страна във войната, но и са задължени да покриват продължаващите "военни разходи" на Третия райх по окупацията на Франция с не по-малко от 400 милиона франка на ден.

На 21 юни 1940 г. в Компиен Хитлер

мелодраматично приема капитулацията

на Франция в същия железопътен вагон, в който Германия е подписала примирието от 1918 г., което слага край на Първата световна война.

Това е епизод, пълен с безсмислена символика. Хитлер седи на същия стол, на който е седял навремето маршал Фош, когато се изправя срещу победените германци през 1918 г.

След като изслушва преамбюла, в пресметлив жест на презрение към френските делегати Хитлер

напуска

доволен вагона

и оставя сам генерал Вилхелм Кайтел, който по ирония на съдбата ще подпише капитулацията на Германия пет години по-късно.

След като излиза навън, докато разговаря със своите генерали и помощници, Хитлер отстъпва леко назад, а Джон Грирсън, директор на канадските отдели за информация и пропаганда, забелязва, че е вдигнал крака си доста високо, докато стъпва назад. Той повтаря този момент многократно, за да създаде впечатлението, че Хитлер по детски подскача от радост. В този вид по кинохрониките на съюзниците сцената се повтаря отново и отново в киносалоните и служи за провокиране на народно презрение към Хитлер.